Решение № 27 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2015 г.

Решение № 27 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Прокурор от Софийската градска прокуратура е подал протест срещу решение № 4926 от 10.07.2015 г. по адм. дело № 8990/2014 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлен протеста му срещу заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. на областния управител на област С. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповед № № РД-21-002/20.03.2012 г. на областния управител на област С.. Областният управител на област С. е поискал отмяната на решението и обявяването на нищожността на заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. О. Б. П. Томова, В. П. Х., А. А. Г. и Б. А. Г. са поискали решението да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се обяви нищожността на заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. на областния управител на област С.. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, и служебно - за нарушение на материалния закон, намира, че протестът е основателен. Производството пред административния съд е образувано по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура срещу заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. на областния управител на област С. с искане за обявяването й за нищожна поради това, че е била издадена без да е направено в срок искане за обезщетяване от посочените в заповедта лица. Със заповед № РД-21-002/20.03.2012 г., издадена на основание чл. 6, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 3, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, областният управител на област С. наредил да се уважи искането на Б. П. Т., В. П. Х., А. А. Г. и Б. А. Г. като наследници на П. Г. П., бивш акционер, притежавал 5750 акции, и на М. Н. П., бивш акционер, притежавал 100 акции от всичките 6000 акции на "Вида" АД, за обезщетяване с компенсаторни записи за стойността на активното салдо по нарочен баланс към 22.12.1947 г. на "Вида" АД - С., без празно дворно място, цялото от 732 кв м, находящо се в С., ул. "Л." ..№.... В заповедта е посочено, че със заявление № 94-М-160/11.11.1998 г. М. П. Н., бивш акционер, и А. П. Г., Б. П. Г. и В. П. Х. като наследници на П. Г. П. са отправили искане до министъра на търговията и туризма за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти за одържавения недвижим имот, собственост на "Вида" АД, представляващ празно дворно място от 782 кв м, находящ се в С., ул. Л." ..№..., като са избрали да бъдат обезщетени със съсобственост в сградата на хотел "Р." или с акции от търговското дружество "Х. Р." АД, а ако това е невъзможно - с компенсаторни записи. Към днешна дата върху мястото се намирала сградата на хотел "Р." и тъй като имотът не съществувал във вида, в който бил одържавен, собствеността върху него не можела да бъде възстановена. С жалба 94-М-160/29.01-1999 г. наследниците на П. Г. П. обжалвали мълчаливия отказ на министъра на икономиката и енергетиката. С влязло в сила решение № 7735/18.07.2007 г. по адм. дело № 1804/2007 г. на Върховния административен съд преписката била изпратена на областния управител на област С. за произнасяне по заявление № 94-М-160/11.11.1998 г., подадено от наследниците на П. Г. П. Административният съд приел за установено, че на 11.11.1998 г. наследниците на П. Г. П. и М. Н. П. подали две заявления. Първото от тях с вх. № РД-97-00-4859/11.11.1998 г. било подадено до областния управител с искане за обезщетяване с акции/дялове от търговското дружество, в чийто капитал били включени активите на национализираното предприятие, или с компенсаторни записи. Заявлението било подадено с копие до министъра на промишлеността. Към заявлението бил приложен нарочен баланс на предприятието, изготвен към датата на национализацията. Заявлението било представено като доказателство от наследниците на П. П. и М. П., конституирани по делото като заинтересовани лица, и представлявало копие на документа с придружаващия го талон от регистратурата на областния управител с вписан входящ номер. По преписка № РД-97-00-4859/11.11.1998 г. била съставена контролно-регистрационна карта, в която било отбелязано, че преписката е изпратена по компетентност на министъра на промишлеността на 5.04.1999 г. С второто заявление вх. № РД-97-00-4860/11.11.1998 г., подадено с копие до областния управител, било направено искане за обезщетяване за одържавен имот- празно дворно място на ул. "Л." ..№..., С.. Същото заявление било подадено и до министъра на търговията и туризма, където било заведено с вх. № 94-М-160/11.11.1998 г. Тъй като министърът на търговията и туризма не се произнесъл в срок по заявление № 94-М-160/11.11.1998 г., заявителите оспорили мълчаливия му отказ във Върховния административен съд, който се произнесъл с решение от 18.07.2007 г. по адм. дело № 1804/2007 г. В изпълнение на съдебното решение областният управител на област С. издал заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. От правна страна административният съд приел, че протестираната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Според мотивите на съдебното решение, областният управител се произнесъл по две заявления за обезщетяване, подадени в срока по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ от името на М. П. и наследниците на П. П.. Той отказал обезщетение за дворното място, за което не са били представени доказателства за собственост и което не е включено в активите по нарочния баланс на предприятието и наредил обезщетяване с компенсаторни записи за стойността на активното салдо по нарочния баланс в съответствие с чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ. Липсата на позоваване в заповедта на областния управител на заявление вх. № РД-97-00-4859/11.11.1998 г. не представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не би могло да обоснове нищожност на заповедта. Поради това съдът отхвърлил протеста на прокурора от Софийската градска прокуратура. Върховният административен съд намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд не е спазил чл. 235, ал. 2 ГПК, приемайки за установени обстоятелства, каквито не се съдържат в събраните по делото писмени доказателства. Не може да се счете за вярна направената от съда фактическа констатация, че от името на М. П. и наследниците на П. П. са били подадени две заявления за обезщетяване за одържавено имущество-заявление № РД-97-00-4859/11.11.1998 г. и заявление № РД-97-00-4860/11.11.1998 г. Дори въз основа на информацията, съдържаща се в талона и контролно-регистрационната карта, да се приеме, че в областната управа е постъпило заявление № 97-00-48-59/11.11.1998 г. от М. П., няма данни за неговото съдържание. Заявление с такъв деловоден номер и съдържание, каквото са поддържали заинтересованите лица, не е било намерено, нито в архива на Областната управа-С., нито в този на Министерството на икономиката. Доказателствената тежест за установяване на тези факти се носи от лицата, за които те са благоприятни. При положение, че от страна на заинтересованите лица не е било проведено пълно доказване, въз основа на което да се формира категорично убеждение за съществуването на твърдените факти, съдът не е имал основание за направения фактически извод, че М. Н. П. и наследниците на П. Г. П. са подали искане за обезщетяване за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие "Вида" АД, в отговор на което областният управител е издал заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. Първоинстанционният съд не се е занимал с обстоятелството, че протестираната заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. е издадена в изпълнение на решението от 18.07.2007 г. по адм. дело № 1804/2007 г. по описа на Върховния административен съд. По това дело съдът се е произнесъл относно искането в подаденото до министъра на търговията и туризма от М. П. и наследниците на П. П. заявление № 94-М-160/11.11.1998 г., идентично по съдържание със заявление вх. № 97-00-4860/11.11.1998 г., постъпило в областната управа. С решението от 18.07.2007 г. Върховният административен съд е преценил, че компетентен да се произнесе по заявление № 94-М-160/11.11.1998 г. е областният управител на С., поради което му е изпратил преписката за разглеждане. От това следва, че в производството, образувано след изпращането на преписката, областният управител е имал правомощие да се произнесе единствено по искането за обезщетяване за одържавения с акт № 181/13.12.1949 г. за държавна собственост недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в С., ул. "Л." ..№.... В тази връзка следва да се отбележи и съществуващото противоречие между административното разпореждане по заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. и изложените в заповедта мотиви, което не е било констатирано от административния съд. Областният управител е издал положително решение като е наредил правоимащите лица да се обезщетят с компенсаторни записи за стойността на активното салдо по нарочен баланс към 22.12.1947 г. на "Вида" АД а е излагал мотиви единствено за липсата на основание за получаване на обезщетение за дворното място на адрес: С., ул. "Л." ..№.... Вследствие на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила административният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. Съдът е отхвърлил протеста на прокурора от Софийската градска прокуратура, въпреки наличието на тежък порок на административния акт, издаден без да е налице подадено от М. П. и наследниците на П. П. заявление за получаване на обезщетение за имущество на национализираното предприятие "Вида" АД, което води до неговата нищожност. Дори да се допусне, че заявление с искане за обезщетяване на М. П. и наследниците на П. П. за имуществото, собственост на национализираното предприятие "Вида" АД, действително е постъпило в деловодството на областната управа на 11.11.1998 г., компетентният орган не се е произнесъл по него в срок до 30 юни 2001 г., както предвижда чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ. При отсъствието на произнасяне до изтичането на определения в закона срок, по искането е формиран влязъл в сила мълчалив отказ. По аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, влезлият в сила административен акт със същите страни и предмет представлява отрицателна процесуална предпоставка за повторното разглеждане на въпроса, което също обуславя нищожност на издадената от областния управител заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. Поради констатираните касационни основания решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на заповед № РД-21-002/20.03.2012 г. на областния управител на област С.. С оглед изхода на делото разноски на ответниците Б. П. Т., В. П. Х., А. А. Г. и Б. А. Г. не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд