Решение № 2451 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2016 г.

Решение № 2451 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ж. Ж., чрез процесуален представител, против решение № 114 от 21.10.2016 г. по адм. дело № 168/2016 г. на Административен съд Я., с което жалбата му против заповед УРИ № 326з-1388/13.07.2016 г. на директора на ОДМВР Я., за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" за срок от една година, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд Я. е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установил правнорелевантните за спора факти. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а направените от съда правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства, кореспондират с приложимите материалноправни норми и следва да бъдат споделени от настоящата инстанция. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че е при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като в процесния случай противно на тезата на касатора заключението на първоинстанционния съд за спазване изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е правилно. Достатъчно данни за самоличността на нарушителя и извършените нарушения, касаещи пет отделни дежурства по график за осъществяване на КПД, за всяко от които е констатирано нарушение на служебната дисциплина за период 08.01.2016 г. -25.01.2016 г., са обективирани едва в справка рег. № 326р-10954/07.07.2016 г. ДНО е запознат с цитираната справка на 12.07.2016 г. /видно от отбелязване на стр. 1 от справката/, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 13.07.2016 г., поради което не може да се приеме, че предвидените в ал. 1 на чл. 195 от ЗМВР преклузивни срокове за налагане на дисциплинарното наказание са изтекли. След като не са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не е имало необходимост ДНО да се позовава на хипотезите, посочени в чл. 209 от ЗМВР. На следващо място съобразно чл. 206, ал. 1 от закона преди налагане на наказанието държавният служител е изслушан, за което е съставен протокол УРИ № 326р-11332/13.07.2016 г., като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства, включително тежестта на нарушението и настъпилите от него последици съгласно разпоредбите на чл. 206, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касационния жалбоподателя са допуснати посочените в оспорената заповед пет дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за които е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, и предпоставките на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР вр. § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" са изпълнени. Според разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за системни нарушения на служебната дисциплина. В конкретния случай е установено, че С. Ж. Ж.-"младши автоконтрольор I ст. " в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор ПП към ОП, като длъжностно лице от състав на наряд- автопатрул за осъществяване на пътен контрол на територията на гр. Я., по време на дежурствата му за времето от 19.00ч. до 07.00ч., съгласно графика за м. 01.2016 г., както следва: на 08.01.2016 г./09.01.2016 г. в рамките на 67мин. сумарно, на 15.01.2016 г./16.01.2016 г. в рамките на 75мин. сумарно, на 16.01.2016 г./17.01.2016 г. в рамките на 24мин. сумарно, на 23.01.2016 г./24.01.2016 г. в рамките на 92мин. сумарно и на 24.01.2016 г./25.01.2016 г. в рамките на 52мин. сумарно, в подробно описани времеви интервали за посочените дати, не осъществява дейност по КПД, чрез формите и методите, посочени в чл. 39, ал. 1, т. 1/наблюдение на движението/ и ал. 2 от Инструкция 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организация за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Така установеното поведение на служителя, изразено в бездействие, правилно е квалифицирано от ДНО като неизпълнение на служебните задължения - нарушение на служебната дисциплина, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" по см. на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Съгласно цитираните чл. 39, ал. 1, т. 1 на Инструкция 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организация за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение/ Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г./ пътният контрол се осъществява чрез наблюдение на движението, а съгласно ал. 2 наблюдението на движението по пътищата включва изучаване, анализиране и оценяване на обстановката на територията на поста и маршрута, интензивността на движението, характера на нарушенията, ПТП и последиците от тях, ефективността на съществуващата сигнализация и организация на движението и др. Не се кредитират твърденията в касационната жалба, че Ж. в процесните периоди е бил в наряд и е изпълнявал служебните си задължения съгласно утвърдения график. Какви действия /и кога/ следва да се извършват при осъществяване на пътен контрол са подробно регламентирани в цитираната по-горе Инструкция, като безспорно е установено по-делото, че за процесните интервали от време, в състав на наряд, не е извършвано дължимото поведение от страна на служителя. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са опровергани представените по делото доказателства, установяващи извършените нарушения, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на касатора за неизпълнение на служебни задължения, като при наличието на пет отделни дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, при хипотезата на системност по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" за срок от една година, на осн. чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По отношение определянето размера на наложеното наказание първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените касационни основния за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение