Решение № 682 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2008 г.

Решение № 682 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д.В. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. "Л" ЕАД гр. С. е обжалвал въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 343 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 277/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответниците В. Г. Й. и Г. Б. И. са подали писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.), в който изразяват становище, че въззивното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Великотърновският окръжен съд е отменил решението на Районния съд гр. П. № 277 от 26.01.2007 г. по г. д. № 202/2006 г. и е решил делото по същество при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) като е развалил договора за аренда на лозе от 3.977 дка в масив 64 "К" в землището на с. Д., Община П. поради неизпълнение на задълженията на арендатора и го осъдил да предаде владението на имота на арендодателите. Оплакванията в касационната жалба се свързани с допуснато нарушение на процесуалните правила при събирането и преценката на доказателствата, както и при мотивирането на съдебния акт. Развитите в тази насока доводи са неоснователни. Изводите на съда за фактическото изпълнение на нормативно определените задължения на арендатора са направени при цялостна преценка на събраните по делото гласни доказателства и заключението на агрономическата експертиза, от които е установено, че част от лозето, за което е сключен договор за аренда, не се стопанисва по предназначение - лозите са унищожени, мястото е обрасло с храсти и част от него отъпкана, по останалата част има болести по растенията и реколтата е слаба т.е. налице е точно посочване в мотивите на съда в какво се състои виновното неизпълнение на изискванията при стопанисването на имота. Доводите за начина на изготвяне на експертизата и нейното съдържание са свързани с фактическото изясняване на спора. Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи фактите, които са благоприятни за нея, затова касаторът е следвало да постави допълнителна задача на вещото лице за установяване на обстоятелства, за които твърди в касационната жалба, че са били от значение за решаване на спора. Непълнотата на доказателствата, която се дължи на процесуалното бездействие на страната не е отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Също така поради отсъствие на изрично изискване в закона съдът да назначава оглед на вещите лице в присъствие на страните, ако касаторът е считал, че е необходимо да присъства на огледа, е следвало да направи изрично искане за това. С оглед установената в Закона за арендата оборима законна презумпция, че при несъставяне на опис при предаване на имота на арендатора се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние, на основание чл. 127 във връзка с чл. 128 ГПК (отм.) съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е приел за доказано, че лозето е било в добро състояние при сключването на договора при липса на събрани в противната насока доказателства. Развитите в жалбата съображения относно възможните причини за слабата реколта не са свързани с приложението на закона и не обосновават извод за нарушение на процесуалните правила при разглеждане на спора, а отново касаят неговото фактическо изясняване, което при състезателното начало в гражданския процес е задължение основно на страните. Вярно е, че от заключението на вещото лице е установено провеждана растителна защита, но също така е констатирано, че няма подмяна на телената конструкция и възстановяване на загиналите лози, с оглед на което е обоснован изводът на съда, че не е налице изпълнението на задължението на арендатора да полага грижа на добър стопанин при стопанисване на лозето. В рамките на правомощията си да преценява показанията на свидетелите по свое убеждение съдът е изградил фактическите си изводи на тези, които е приел за достоверни като се е мотивирал защо им дава вяра, с което е изпълнил задължението си по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Изводите на съда по възражението на ответника за признаване на право на задържане на имота до заплащане стойността на подобренията и разноските за запазването му също са обосновани и законосъобразни. С оглед неконкретните показания на свидетелите съдът правилно е приел, че претенцията е останала недоказана, тъй като не е установено извършването на разходи за конкретния имот. С оглед на изложеното не са налице заявените основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение