Решение № 3636 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13034/2018 г.

Решение № 3636 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13034/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Интендантско обслужване" ЕАД, гр. С., жк "Красно село", ул. "В." № ... А, представлявано от управителя Е. Ботов, чрез юрк. Б. Младенов, против Решение № 5046 от 26.07.2018 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 11255 по описа за 2017 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ №Р-22002216002374-091-001/10.04.2017 г., издаден на органи по приходите при ТД на НАП С. потвърден от директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП с Решение № 1160/20.07.2017 г., с който са установени данъчни задължения по ЗДДС м. 02. 2010 г., м. 06. 2010 г., м. 07. 2010 г., м. 08.2011 г., м. 06.2013 г. и м. 12.2013 г., ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: несъобразяване на допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването на РА като издаването на ревизионния доклад четири месеца след изтичане на срока за това и необосновани фактически изводи, довели до неправилно прилагане на материалния закон. Необосновано, при представените писмени договори и стокови разписки, съдът приел, че липсват облагаеми данъчни събития поради недоказване на прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки и услуги. Приетото заключение на съдебно-техническа експертиза установило пълна идентичност между документите по делото и наличните в предприятието на РЛ машини, записани като дълготрайни материални активи, използвани за производствената му дейност. Съдът отказал събирането на гласни доказателства относно идентичността на закупената и налична подлепваща машина с инвентарен номер 10562 в цех 300 в "Интендантско обслужване" ЕАД - клон К. Съдът игнорирал доказаното обстоятелство, че прекият доставчик "Д. К." ЕООД закупил процесните машини от "Уайт хаус" ООД преди продажбата им на РЛ. Съгласно постоянната съдебна практика на Върховния административен съд произходът на стоката не подлежи на доказване като предпоставка за признаване на данъчен кредит на получателя, а откриването на доставчиците в ревизионното производство и кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците също, сами по себе си, не са такива предпоставки. Недоказването на транспорта, с оглед на вида и количеството на стоката не е от решаващо значение. Липсват както твърдения, така и доказателства за участие на ревизираното лице в данъчна измама. Липсват както твърдения, така и доказателства, доставките да са извършени от лица, различни от издателите на фактурите. Съдът изобщо не се произнесъл по оплакванията за неправилно определяне на задълженията лихви в размер на 6 494,44 лв. върху неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 8 675, 61 лв. главница от момента на приспадането до издаването на кредитни известия към фактури на "Академикс" ООД, "В. С." ООД, "Ч. Е. Б." АД, "БТК" ЕАД и "М." АД в данъчни периоди м. 11 и м. 12. 2010 г., м. 6 и м. 12. 2013 г. и м. 02. 2015 г., въпреки приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Решението е неправилно и в частта за разноските като на Д "ОДОП" е присъден по-висок размер на юрисконсултско възнаграждение от дължимия. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - ДД "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата против РА първоинстанционният съд е приел, че актът издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Решението е частично неправилно. С РА, оспорен пред АС, е отказано право на приспадане общо в размер на 3 580 лв. по 5 фактури, издадени от "Д. К." ЕООД с предмет: периодична поддръжка на специализирани шевни машини в цех П. за периода 01. 01-30.06.2010 г. и за периода 01.07.31.12.2010 г.; парогенератор с ютии - 1 бр. и 2 бр. гладачни маси; авансово плащане и подлепваща преса, както и в размер на 6 688, 94 лв. по две фактури на "Т. И." ЕООД с предмет авансово плащане и машина за програмно подлепване на шевове в областта на специални те облекла. Начислени са лихви в размер на 6 494, 44 лв. върху неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 8 675, 61 лв. главница от момента на приспадането до издаването на кредитни известия към фактури на "Академикс" ООД, "В. С." ООД, "Ч. Е. Б." АД, "БТК" ЕАД и "М." АД в данъчни периоди м. 11 и м. 12.2010 г., м. 6 и м. 12.2013 г. и м. 02.2015 г. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното дружество има за предмет на дейност ушиване на облекло за Българската армия, разполага с производствени обекти за тази цел и като дълготрайни материални активи е записало в счетоводството си машини от вида на процесните, които са налични и се използват за икономическата му дейност. Спорна е била реалността на доставките по процесните фактури. В ревизионното производство, което е повторно, дружеството е представило писмени договори за доставката на машините и стокови разписки за предаването им. Нито във фактурите, нито в договорите и разписките, машините са индивидуализирани по начин, позволяващ да се установи, че именно описаните във фактурите стоки са налични в предприятието на дружеството. Затова неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на експертното заключение на техническата експертиза, което установявало такава идентичност. От обстоятелствената част на експертизата се вижда, че наличните в работните помещения на дружеството в гр. К. подлепваща машина и парогенератор имат марка, модел, дата на производство, сериен номер, каквито липсват в договорите за доставка и стоковите разписки, така че изводът на вещото лице, че "се касае за идентичност между намиращите се в производствените помещения на дружеството машини и документите, свързани с тяхното закупуване и последващото осчетоводяване", е изцяло необоснован. По същата причина административният съд не е нарушил съществено процесуалните правила като е отказал събирането на гласни доказателства за получаването на машините, внедряването и използването им, защото тези показания биха се отнасяли за наличните в дружеството машини, които не е доказано да са идентични с тези, предмет на фактурите и придружаващите ги документи. Обратно на поддържаното в касационната жалба жалбоподателят не е доказал последователни продажби на парогенератор, гладачни маси и подлепваща преса от "Уайт хаус" ООД на Д. К." ЕООД и после на РЛ. Цитираната от касатора съдебна практика относно значението на доказан произход на доставена стока за правото на приспадане на ДДС е неотносима за случай като процесния, в който не е доказана реалността на пряката доставка. Относно доставките на услуги по периодична поддръжка на шевни машини, обосновано административният съд е приел, че нито са искани доказателства, нито са събирани такива във връзка с реалното изпълнение на такива услуги. Липсата на назначени работници и неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси са само косвени доказателства, подкрепящи извода, че фактурите за доставка на тези услуги не отразяват действителни данъчни събития. Основателно е оплакването в касационната жалба за потвърждаване на РА относно начислените лихви по издадени от посочените по-горе дружества кредитни известия, при съществено нарушение на процесуалните правила. Принципно правилно, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. В случаите, когато не е налице реално извършена доставка /какъвто е настоящият случай/, по която е ползван данъчен кредит, лицата също следва да коригират ползвания кредит. В случая корекцията е извършена от самото лице преди извършването на ревизията, но в данъчни периоди, следващи издаването на кредитните известия. Правилно съдът е потвърдил заключенията на органите по приходите, че в този случай се дължи лихва за забава от момента на неправомерно упражненото право на приспадане по коригираните фактури до периода на издаване на кредитните известия към тях и включването им в справка-декларация по ЗДДС. П. делото обаче е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдържа констатации, че по част от фактурите не са издавани кредитни известия и поради липса на промяна в данъчната основа и начисления данък лихви върху размера на ползвания данъчен кредит по тези фактури не се дължат. Основателно в касационната жалба се твърди, че заключението изобщо не е обсъдено и решението в тази част е постановено при липса на мотиви, което пречи на ефективния касационен контрол и затова налага отмяната му и връщането на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението подлежи на отмяна и в съответната част за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 1 514, 92 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на осмо отделение