Решение № 4050 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2023 г.

от 23.11.2022 г. на кмета на Район Лозенец-Столична община, да се изплатят средства от държавния бюджет за компенсиране разходите за отглеждане и обучение на детето Е. Кунчева за периода 15.09. - 31.10.2022 г. по заявление РЛЦ22-ГР94-2089/04.11.2022 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на О. Минева - Кунчева. Съдът е приел, че оспореното писмо, съдържащо мотивиран отказ за компенсиране на разходите, е издадено от кмета на Район Лозенец, но компетентността за издаването на такъв отказ по чл. 8, ал. 4 от Наредбата, принадлежи единствено на кмета на общината, без възможност за делегиране на правомощия. Позовал се е на мотивите на тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по дело ТР-4/2002 г. на ВАС. Цитирал е служебно известната му заповед СОА 21-РД 09-414 от 16.03.2021 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8, т. 9 и ал .2 ЗМСМА и във връзка с горецитираната наредба, е възложено на кметовете на райони да издават заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата. Счетено е, че в нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата е заложено изпълнението на упоменатите в нея функции да бъде осъществявано само от кмета на общината, без възможност за делегиране на правомощия, така както е предвидено в друг текст от Наредбата - чл. 10, ал. 2. Така съдът е достигнал до извод, че кметът на Столична община няма нормативната възможност да прехвърля правото си да издаде отказ за компенсиране разходите по Наредбата. Решението на АССГ е неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата (в приложимата редакция), когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на АПК. Предвид цитираната разпоредба компетентен орган за издаване на мотивиран отказ действително е кметът на общината. Противно на приетото от АССГ, в конкретния случай кметът на Район Лозенец при издаването на отказа обективиран в писмо РЛЦ22-ГР94-2089

от 23.11.2022 г. е действал при условията на прехвърлена компетентност в хипотеза на делегиране на правомощия. Делегацията е извършена с изричен акт - представената пред касационната инстанция заповед СОА21-РД-09-414/16.03.2021г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 8, т. 9 и ал. 2 ЗМСМА. Оправомощаването е извършено при спазване принципа по чл. 10, ал. 1 АПК и на основание разпоредбата на чл. 44, ал. 1 т. 9, изр. 1, предл. първо ЗМСМА, според която кметът на общината възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите. С тази норма при използване от законодателя на достатъчно ясна публично правна терминология относно термина възлагане и при липса на изрично въведено ограничение, на практика е дадена възможност за делегиране на широк кръг от правомощия, т.е. на по-голям обем от материална компетентност, независимо от начина й на придобиване, в случая възложена с разпоредба от подзаконов нормативен акт. Така определената с подзаконовия нормативен акт функция по издаване на мотивиран отказ за компенсиране на извършените от родителите разходи при условията и по реда на процесната наредба, е прехвърлена на долустоящия административен орган - кмета на съответния район. Не се касае за липса на нормативна възможност за прехвърляне на компетентност поради неконкретизиране на точните правомощия, които могат да се възложат на кметовете на райони. Същите са конкретно опредени в нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата и са прехвърлени в този обем със съответния акт. Този извод не се променя от направения от АССГ преглед на мотивите на тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по дело ТР-4/2002 г. на ВАС. Същото касае друга хипотеза - подсъдност на актове, издадени по заместване, респективно при делегирани правомощия. Изложените към решението мотиви са насочени към нейното разясняване и не могат служат за тълкуване на различни факти, в случая допустимост на делегирането на основание чл. 44, ал. 1 т. 9, изр. 1, предл. първо ЗМСМА, т. е. по силата на закон, на който подзаконовият нормативен акт - процесната наредба, не може да противоречи. Решението на АССГ като постановено в противоречие с материалния закон трябва да се отмени. С оглед липсата на диспозитив в обжалваното съдебно решение относно материалната законосъобразност на оспорения акт и с цел осигуряване право на защита на страните в процеса пред първата инстанция, делото следва се върне на тази инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване релевантните факти и при съвкупна преценка на всички доказателства, следва да извърши проверка на оспорения акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК за основанията за оспорване по чл. 146 т. 2-5 АПК и изложи мотиви относно наведените доводи в жалбата. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, произнасянето по исканията за разноски ще да бъде осъществено от първоинстанционния при новото разглеждане на делото.