Решение № 12795 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2016 г.

Решение № 12795 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2016 г., ?V о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл.208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез ст. юрк. Т. Н., срещу решение № 1071 от 22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10923/2015 г. от Административен съд - С. град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради несъобразяване с предписанията на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата на Е. П. Д. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-220-6500/3005 от 26.09.2015 г. Претендират се и разноски. Ответникът - Е. П. Д. в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. Кривинска, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Иска същата да бъде оставена без уважение, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореният съдебен акт е съобразен с процесуалните и материалноправни норми. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - С. град е образувано по жалба на Е. П. Д. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/3005 от 26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по Схемите и мерките за директни плащания, за които е кандидатствал. По делото е било установено, че на 11.04.2014 г. Е. П. Д. е подал заявление за подпомагане с УРН 475827. С него е поискано подпомагане на 7 бр. БЗС по СЕПП и по СПП с обща площ от 5,62 ха, всички в землището на с. Н. В., община С., област В. Т.. С писмо изх.№ 02-220-6500/3194 от 22.08.2014 г. жалбоподателят е бил уведомен за наличие на площи, заявени от повече от един кандидат. Спорът по застъпването е за кадастрален имот с идентификатор 51799.090.004. С писмо изх.№ 02-040-2600/3417 от 22.08.2014 г. за наличието на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин е уведомен и другият участник в застъпването Кооперация "Организация на производителите - К. Г. и Млад фермер" (Кооперацията). Е. П. Д. е представил по реда на чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5) писмени доказателства, удостоверяващи правото му на ползване на процесния парцел, а именно: договор № 1 от 04.05.2012 г. за аренда на земеделска земя и скица № 3307 от 21.06.2012 г. за имот пл.№ 09004 в землището на с. Н. В., ЕКАТТЕ 51799. По делото са били ангажирани доказателства и от Кооперацията, удостоверяващи правото й на ползване върху спорния имот. Б. е представено и Удостоверение с изх.№ 2806/28.12.2015 г. на Служба по вписванията гр. Г. О., видно от което за имот пл.№ 090004 са извършени следните вписвания: 1. Договор за аренда, сключен между М. П. П. в качеството му на собственик на имота и Кооперацията, вписан с вх. ...ег.№ 1994/10.05.2012 г., том II, дело № 208/2012 г. и 2. Договор за аренда, сключен между М. П. Д. в качеството й на собственик и Е. П. Д. в качеството му на арендатор, вписан с вх. ...ег. № 1957/09.05.2012 г., том II, дело № 203/2012 г. С оспорения акт на Е. П. Д. е била оторизирана сума от 1348,44 лв. по СЕПП и 623,30 лв. по СПП и му е отказано финансово подпомагане до пълния предявен размер поради наличие на наддекларирани площи, заявени от повече от един кандидат, по отношение на които застъпването не е било разрешено в полза на жалбоподателя в размер на 0,31 ха, представляващи 5,84% от установената площ. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според заключението от която през стопанската 2014 г. БЗС 51799-373-3-1 е бил заявен за подпомагане и от Е. П. Д., и от Кооперацията. Участниците в застъпването са представили документи за ползване на една и съща площ от 0,74 ха, представляваща кадастрален имот 51799.090.004. След провеждане на процедура по чл. 18 от Наредба № 5 като неразрешено застъпване е останала площ в размер на 0,31 ха. От правна страна съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, но в нарушение на процесуалния и материалния закон. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), съдът е обосновал извод, че по-рано вписаният договор представлява документ, удостоверяващ правното основание за ползване на имота по смисъла на чл. 2а, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, респ. чл. 41, ал., т. 2 от ЗПЗП. Според съда, след като по-късно вписаният договор за аренда с някои от съсобствениците на имота не може да бъде противопоставен на арендатора с по-рано оповестени права (чл. 3, ал. 5 от ЗАЗ), последният не може да бъде приет и за валидно правно основание за ползване на имота по смисъла на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5. Поради това не било налице основание за отказ за подпомагане за процесните 0,31 ха от кадастрален имот 51799.090.004, тъй като Е. Д. е представил годни доказателства за ползване на имота, а именно договор за аренда, вписан в книгите по вписвания един ден по-рано от договора за аренда на другия кандидат - Кооперацията. С тези съображения административният съд е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е неправилно. Съдът не е взел предвид, че арендодателите по двата договора за аренда, сключени с Е. Д. и Кооперацията, притежават имота в съсобственост при идеални части, като в договора между М. П. Д. и Е. П. Д. е отбелязано, че арендодателката е собственик на имота с обща квота на съсобственост 5/9 ид.ч., докато в договора на М. П. П. с Кооперацията не са описани идеалните части, в които първият е съсобственик. Напротив, в чл. 1 от този договор е записано, че арендодателят предоставя за възмездно ползване на арендатора собствената си земеделска земя с площ 8,200 дка или цялата площ на имота. При това положение трудно може да се установи коя точно част от процесния имот се стопанисва от единия или от другия арендатор. Действително административният орган няма задължение да изследва съсобствеността, каквото възражение е направено с касационната жалба. Той е длъжен да изследва представените му доказателства само от формална страна. Това той е и сторил, като е определил недопустимата за подпомагане площ като съответстваща на идеалните части, върху които е получил право на ползване с представения договор за аренда арендаторът Е. Д.. Очевидно е, че се касае за възникнал материалноправен спор, който обаче не може да бъде разрешен в административното производство от административния орган, както и от съда в производството по обжалване на административния акт. По тази причина на Е. Д. е отказана субсидия за онази част от имота, за която в представените от него документи фигурира, че предоставената му за ползване земя по договора за аренда е в определена квота на съсобственост. Правилно административният орган е определил частта на правата по договора за аренда, съответстваща на частта, върху която арендодателката е с установено право на собственост и е изплатил субсидия само за тази част. Като не е отчел така изложените обстоятелства административният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да се отмени, а вместо него да се постанови ново, с което жалбата на Е. П. Д. срещу процесното уведомително писмо да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции (за всяка инстанция по 300 лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 , предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,