Решение № 6974 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2015 г.

Решение № 6974 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пазарджик против решение № 632/11.12.2014 г. по адм. дело № 807/2014 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т. 31б, т. 67, ал. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата по касационната жалба - Петрунка Иванова Седянкова, от гр. Пещера изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че при постановяване на обжалваното решение административният съд се е съобразил изцяло със събраните по делото писмени доказателства и ясно е обосновал изводите си, позовавайки се точно на приложението на т. 67 ПКТП (отм.) Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при изяснена фактическа обстановка по предмета на делото и анализ на релевантните за спора обстоятелства, обосновано съдът е приел, че полаганият труд за осигурителен стаж от Петруна Седянкова за времето от месец януари 1981 г. до месец декември 1981 г. и от месец януари 1983 г. до месец август 1991 г. в цех "Ширпотреба" в обувен завод "Васил Мулетаров" - гр. Пещера е втора категория. Позовавайки се на приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, представителят на прокуратурата смята, че следва да намери приложение нормата по т. 67 ПКТП (отм.) Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 632/11.12.2014 г. по адм. дело № 807/2014 г. Административен съд - Пазарджик е отменил решение № изх. К - 4161/08.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № ПР - 438/06.08.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петрунка Иванова Седянкова, от гр. Пещера по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Върнал е административната преписка на пенсионните органи за издаване на нов акт съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебното решение. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 11156 от 25.04.2014 г. Петрунка Иванова Седянкова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към заявлението са приложени изискуемите документи за осигурителен стаж. Не е приложила трудовата си книжка, декларирайки че същата й е била открадната. С разпореждане № ПР - 438/06.08.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ е отказано отпускането на пенсия поради липса на минимално изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 94 и минимална продължителност на осигурителен стаж от втора категория 15 години. Пенсионните органи са приели, че осигурителният стаж на Седянкова от втора категория труд е 10 години, 03 месеца и 07 дни, а осигурителният стаж от трета категория е 22 години, 10 месеца и 05 дни, като общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е 35 години, 08 месеца и 06 дни. Разпореждането на пенсионния орган е потвърдено с решение № изх. К - 4161/08.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик със същите мотиви. Спорен между страните е осигурителният стаж за времето 01.01.1981 г. - 01.01.1982 г. и 01.01.1983 г. - 01.09.1991 г., придобит на длъжност - работник в цех "Ширпотреба" в обувен завод "Васил Мулетаров" ("Стара река" АД), гр. Пещера. За да уважи оспорването, Административният съд не е отчел, че критериите за прилагане на т. 67 ПКТП (отм.) са различни в двете алинеи на разпоредбата. Според т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Водеща в случая е длъжността като ориентир за категоризиране на труда и за да бъде приложен този подход осигуреното лице следва да докаже, че е заемало длъжност от изброените. Разпоредбата на т. 31б от ПКТП (отм.) определя като втора категория труда на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. Съдът не е указал на страните и по делото не са събрани доказателства, че работейки в цех "Ширпотреба" на обувен завод "Васил Мулетаров" - гр. Пещера Петрунка Седянкова е следвало да докаже заемала ли е длъжност от изброените в т. 31б ПКТП (отм.) в качеството и на работник в обувната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители или в качеството си на работник в каучуково-обувната промишленост. Позовавайки се на т. 67, ал. 2 ПКТП (отм.) съдът е възприел за наличен втория критерий за оценка на труда като такъв от втора категория, а именно работа в цехове, заводи, площадки и други обекти в раздел I и II, за които трудът е признат от втора категория. Събраните по делото доказателства обаче сочат, че не на всички работници в обувен завод "Васил Мулетаров" - гр. Пещера трудът е от втора категория, а в същото време липсват безспорни доказателства, че условията на труд в това предприятие се категоризират по обекти (цехове, заводи, площадки и др.). Заводът или негови обекти не фигурират в раздел I и II от ПКТП (отм.). Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза дава противоречиви заключения. В т. 9 експертът е посочил, че поради липса на информация, експертизата не е в състояние да конкретизира точните условия на работа и технологичния процес в цеховете, където е работила Петрунка Седянкова, а в следващата т. 10 определя условията на труд като "приблизително равностойни" в отделните цехове. Възникват въпросите - как позовавайки се на това заключение съдът е приел, че технологичният процес в цех "Ширпотреба" е аналогичен на този в останалите цехове и какви са разликите в "приблизителната равностойност" и възможно ли е тези разлики да детерминират различна категория труд. Спорен е и въпроса доколко вещо лице - икономист може да изследва и анализира технологичния процес в обувното производство. Заключенията на експертизата, базирани на оценка ведомостите за работни заплати не са безспорни и са кредитирани с доверие без наличие на достатъчно основания и доказателствена подкрепа. Направените от съда изводи, досежно характера и тежестта на полагания от Седянкова труд в цех "Ширпотреба" на обувен завод "Васил Мулетаров" - гр. Пещера са спорни. По делото е останал неизяснен още един важен въпрос във връзка със задължението на пенсионните органи да третират еднакво сходните случаи, отчитайки твърденията на претендиращото пенсия лице, че на нейни колежки от цех "Ширпотреба" трудът е бил зачетен от втора категория. Визираните процесуални пропуски обосновават допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на атакуваното съдебно решение, поради което същото като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение