Решение № 50183 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2022 г.

Решение № 50183 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производство по чл. 247 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 50068/31.03.2023 г. е оставено в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд № 296 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 842/2021 г. в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Д. П. Д. сумата 22 000 лв и на И. П. Д. сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършени престъпления, за които наказателното производство е прекратено по досъдебно производство № 2/2016 г. и за които са оправдани по НОХД № 1258/2016 г. на Районен съд - Враца, със законната лихва върху тези суми от 16.01.2018 г. и да заплати 550 лв разноски по делото за експертизи, а в останалата част въззивното решение е отменено и предявените искове са отхвърлени за разликата до 35 000 лв и Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на И. П. Д. 1 971, 43 лв и на Д. П. Д. 2 168, 57 лв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. С молба вх. № 502104/12.04.2023 г. Прокуратура на Република България е поискала тълкуване на решението с доводи, че то не е изпълнено. Счита, че след като въззивното решение е отменено в изрично непосочената от Върховния касационен съд част, то не се дължат разноските, присъдени с първоинстанционното решение на всеки от ищците Д. в размер по 1 550 лв. Моли в този смисъл постановеният съдебен акт да бъде тълкуван. Ответните по молбата страни Д. П. Д. и И. П. Д. я оспорват, като поддържат, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за разноските, а само за размера на присъдените суми. Излагат и съображения, че за присъдените в първоинстанционното производство разноски им е издаден изпълнителен лист, като Прокуратура на Република България не е обжалвала разпореждането за издаването му. Молят молбата да бъде отхвърлена. Съдът намира искането за допустимо, но то не е такова за тълкуване на постановеното решение, както е поискала Прокуратура на Република България. Решението е ясно, тъй като съдът е формирал воля, според която исковете са частично основателни и при това положение всички разноски по делото следва да бъдат разпределени при условията на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В резултат на техническа грешка обаче в диспозитива на решението е разпределена отговорността само за разноските пред касационната инстанция, което не налага извършване на тълкуване на съдебния акт, а отстраняване на допуснатата грешка по реда на чл. 247 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд