Решение № 2812 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник Отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения юрисконсулт С. Дочев, срещу Решение 9941 от 04.12.2024 г., постановено по адм. д. 1345 по описа на Административен съд Бургас (АС - Бургас) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е обявена нищожността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-186-0142416 от 31.07.2024 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на Приморскотурс 20 ЕООД сума в размер на 1050,00 лв. за сторените по делото разноски в първоинстанционното производство. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил принципите на истинност и служебно начало - чл. 7 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, и не е изпълнил задълженията си по чл. 171 и чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 АПК. Според касационния жалбоподател, като не е дал указания за представяне на доказателства относно компетентността на органа, издал спорната заповед и не е инициирал сам процесуални действия в тази насока преди да формира крайния си извод, съдът се е произнесъл с обжалваното решение при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията за издаване на спорната ЗНПАМ от компетентен орган към касационната жалба представя Заповед ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Иска обезсилването на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за платена държавна такса за касационното производство съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът Приморскотурс 20 ЕООД, чрез адв. Н. Драгнев, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, в който по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Бургас е била ЗНПАМ ФК-186-0142416 от 31.07.2024 г., издадена от К. Киров, в качеството му на началник Отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на Приморскотурс 20 ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект ресторант Приморско, находящ се в гр. Приморско, ул. Надежда 17, стопанисван от Приморскотурс 20 ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни. Оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 14.07.2024 г. проверка на гореописания търговски обект. В рамките на проверката е установено, че за осъществена покупка на стойност 52,15 лв., която е заплатена чрез ПОС терминално устройство със сериен 23002744 на Уникредит Булбанк АД, монтирано в обекта, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS DP 150, с ИН на ФУ: DT837578 и ИН на ФП: 02837578, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След легитимацията на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с 0023130 от 14.07.2024 г., както и КЛЕН за 14.07.2024 г., от които е видно, че продажба с тази сума, не е регистрирана, чрез издаването на фискален бон. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА 0142416 от 14.07.2024 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд изложил мотиви за липсата на компетентност на органа, издал спорната ЗНПАМ и обявил нейната нищожност. За да се произнесе в този смисъл, съдът се позовал на разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, съгласно която ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. Съобразил, че в настоящия случай спорната ЗНПАМ е издадена от К. Киров в качеството му на началник Отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед 445 от 16.06.2023 г. и Заповед ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., и двете издадени от изпълнителния директор на НАП. Като взел предвид съдържанието на двете заповеди съдът приел, че Заповед 445 от 16.06.2023 г. се отнася до преназначаването на Киров от длъжността главен експерт по приходите на длъжността началник отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, а Заповед ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. се отнася до оправомощаването на конкретно посочени органи по приходите с изрично изброени правомощия, сред които липсват тези по чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Предвид констатациите, че в цитираните заповеди, липсва оправомощаване на издателя на спорната ЗНПАМ по посочената разпоредба, съдът направил извод, че в настоящия случай, това лице не е разполагало с материална компетентност по чл. 186 ЗДДС да издава заповеди за налагане на ПАМ. По тази причина обявил нищожността на спорната ПАМ и осъдил НАП да заплати на настоящия ответник по касация разноските по делото. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при релевираните в касационната жалба пороци - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до постановяването му и в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС ПАМ по ал. 1 от посочената разпоредба се прилагат с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай, като доказателство за наличието на такова оправомощаване, с придружително писмо (л. 29) по делото пред първоинстанционния съд са били представени две заповеди на изпълнителния директор на НАП: Заповед 445 от 16.06.2023 г. и Заповед ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. Прочитът им обаче не дава основание да се приеме, че въз основа на тях се установява наличието на оправомощаване за издаване на процесната ЗНПАМ. Обосновано на съдържанието на Заповед 445 от 16.06.2023 г. първоинстанционният съд е констатирал, че тя е издадена на основание чл. 82а, ал 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и се отнася до преназначаването на издателя на спорната ЗНПАМ К. Киров от длъжността главен експерт по приходите на длъжността началник отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Също така, в съответствие със съдържанието на Заповед ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., която е издадена на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и други изрично изброени основания, съдът е приел, че тя се отнася до оправомощаването на конкретно посочени органи по приходите с изрични правомощия, сред които липсват тези по чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Внимателният преглед на първоинстанционното дело показва, че преди произнасянето с крайния съдебен акт, съдът не е извършил процесуални действия, свързани с даването на страните на конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест, както и даването на нарочни и конкретни указания в изпълнение на задълженията, които има и следват от разпоредбите на чл. 170, ал. 3 АПК, а и по чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК за представяне на доказателства относно компетентността на издателя на спорната ЗНПАМ. В нито едно от трите разпореждания на съдията - докладчик от първоинстанционния съд - от 12.08.2024 г., от 15.08.2024 г. и от 28.08.2024 г., не се съдържат конкретни указания за представяне на доказателства във връзка с компетентността на органа, издал ЗНПАМ. В последното от изброените разпореждания съдът е формулирал общи указания до ответника за представяне на заверено копие от обжалваната заповед и преписката по нейното издаване. Форматът на тези указания обаче не изпълнява изискванията на процесуалния закон, поради което и след изпълнението им от страна на ответника пред първоинстанционния съд, въпросът относно компетентността на издателя на акта е останал неизяснен. Конкретни указания за ангажиране на доказателства за компетентност на органа, издал процесната ЗНПАМ съдът не е дал и в единственото проведено по делото открито съдебно заседание на 12.11.2024 г., в което е обявил същото за решаване. Посоченият процесуален подход при изпълнение на задълженията на първоинстанционния съд по сочените по-горе разпоредби дава основание да се направи извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от негова страна, довело до постановяване на неправилно решение. С оглед горното, основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че като е обявил нищожността на ЗНПАМ, без да даде конкретни указания за представяне на доказателства за компетентността на нейния издател, съдът се е произнесъл с неправилно решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което подлежи на отмяна. При това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас при спазване на указанията, дадени с настоящото решение. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде конкретни указания на страните в процеса по реда на чл. 170, ал. 3 АПК относно разпределението на доказателствената тежест и да укаже на ответника настоящ касационен жалбоподател доказателствената тежест за установяване факта на издаването на спорната ЗНПАМ от компетентен орган като има предвид и процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 5 АПК. Съдът следва да съобрази и представената пред настоящата инстанция Заповед ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП - приложение към касационната жалба. Видно от съдържанието ѝ същата е издадена на основание чл. 10, ал. 1 от ЗНАП и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС и с нея са определени органите, които могат да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект по чл. 186 ЗДДС, като в това число са и началниците на отдели Оперативни дейности. С оглед забраната по чл. 220 АПК и правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции, тази заповед е недопустимо да бъде обсъдена и съобразена по фактите от настоящия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горeизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение