Решение № 13327 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15119/2012 г.

Решение № 13327 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15119/2012 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административно-процесуалният кодекс. Образувано е по искане на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, подадено чрез пълномощник, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10867/17.07.2013 г. постановено по адм. дело № 15119/2012 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, тричленен състав. В искането се твърди, че в мотивите на посоченото решение, на стр. 6 погрешно била посочена сумата 30 416, 40 лева, вместо сумата 41 293,90 лева, а в диспозитива на решението било посочено "ОТМЕНЯ Решение № 2127 от 15.10.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 140/2012 г., .............., относно непризнат данъчен кредит в общ размер 38669,92 лв. ведно със съответните лихви, и вместо него ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Кеми-Р" ЕООД, относно непризнат данъчен кредит в общ размер 38669,92 лв. ведно със съответните лихви. Счита, че в резултат на това общата сума на непризнатия данъчен кредит по фактури издадени от "Канзас - 2" ООД бил 38 669,92 вместо 49 547,42 лева. Твърди, че в общата сума на данъчен кредит следва да се включат фактури, издадени от "Канзас-2" ООД след 2007 г. с предмет стоки в размер на 41 293,90 лева, фактури, издадени от "Меджик груп" ЕООД в размер на 6 001,52 лева, фактури за транспорт, издадени от "Канзас - 2" ООД в размер на 252 лева за транспорт и фактурите на "Канзас - 2" ООД с предмет наем в размер на 1 800 лева. Претендира се допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото решение, като на стр. 6 вместо погрешно посочената сума от 30 416, 40 лева, се счита правилната сума от 41 293,90 лева, а в диспозитива на решението, вместо погрешно посочената сума относно непризнат данъчен кредит в общ размер 38 669,92 лв., се счита сумата от 49 547,42 лева . Ответникът "Кеми-Р" ЕООД - Пловдив, в писмен отговор, депозиран чрез пълномощник, счита искането за процесуално недопустимо, като подадено извън едномесечния срок от постановяване на решението, съгласно чл. 144 от АПК, във вр. чл. 247 и чл. 248 от ГПК. Отделно от това, счита искането за неоснователно, тъй като не се отнася до поправка на явна фактическа грешка, а до поправка на решението по същество. Настоящият съдебен състав, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и не е просрочено. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка, съгласно чл. 175 от АПК не е ограничено със срок за подаването му. В случая АПК съдържа изрична регламентация на производството за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което разпоредбите на ГПК не са приложими. Разгледано по същество, искането е и неоснователно, по следните съображения: С Решение № 10867/17.07.2013 г. постановено по адм. дело № 15119/2012 г. на Върховен административен съд е отменено Решение № 2127 от 15.10.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 140/2012 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 131102861/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 2150/22.12.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер 9 865,18 лева, ведно със съответните лихви и в тази част делото е върнато на Административен съд-гр. Пловдив за ново разглеждане. Със същото решение е отменено Решение № 2127 от 15.10.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 140/2012 г., в частта за разноските, относно присъдените разноски в полза на "Кеми-Р" ЕООД, за разликата над 199,96 лв. до 6578 лв. както и в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 131102861/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер 38669,92 лв. ведно със съответните лихви, и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на "Кеми-Р" ЕООД със седалище в гр. Пловдив срещу Ревизионен акт № 131102861/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер 38669,92 лв. ведно със съответните лихви, а в останалата част решението е оставено в сила. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като "Кеми-Р" ЕООД със седалище в гр. Пловдив е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1059,53 лв, а Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е осъдена да заплати на "Кеми-Р" ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 49,23 лв. Не се спори в настоящото производство, че за да достигне до този резултат, съдът е изложил подробни мотиви, които не са в противоречие с диспозитива на постановения съдебен акт. На стр. 6 от решението е посочено: "Общата сума на отказания данъчен кредит по тези фактури възлиза на 30 416,40 лв". От мотивите на решението, изложени преди това изречение / на стр. 5 от решението/ се извежда извод, че тази сума се отнася до фактурите с предмет детайли и дървен материал, издадени от "Канзас - 2" ООД след 2007 г. В мотивите също така е посочено, че по фактурите от "Меджик груп" ЕООД общата сума на отказания данъчен кредит възлиза на 6 001,52 лв. също така съдът е изложил мотиви, че в рекапитулация касираното решение подлежи на отмяна и връщане за ново разглеждане в частта относно отказания данъчен кредит в размер на 9 865,18 лв. по фактурите, издадени през 2007 г. от "Канзас-2" ЕООД; на отмяна и решаване на делото по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА в частта относно отказания данъчен кредит в размер на 38 669,92 лв. по фактурите, издадени от "Канзас-2" ЕООД след 2007 г. с предмет стоки и с предмет услуги (превоз), както и по фактурите, издадени от "Меджик груп" ЕООД; и на оставяне в сила в частта относно отказания данъчен кредит в размер на 1800 лв. по фактурите, издадени от "Канзас-2" ЕООД след 2007 г. с предмет услуги (отдаване на машини под наем). С оглед изложеното, следва да се приеме, че мотивите в съдебния акт, чиято поправка се иска, не са в противоречие с диспозитива на постановения съдебен акт. Следователно няма противоречие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в Решение № 10867/17.07.2013 г. постановено по адм. дело № 15119/2012 г. на Върховен административен съд, в частта, в която се отменя Решение № 2127 от 15.10.2012 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 140/2012 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 131102861/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 2150/22.12.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер 38 669,92 лв., ведно със съответните лихви Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидната фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. А в случая, именно в това се състои отправеното искане - по реда на производството за поправка на очевидна фактическа грешка да се установи друг правен резултат - отмяна на Ревизионен акт № 131102861/14.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер 49 547,42 лева, вместо установения от съда размер от 38 669,92 лв. Ето защо, настоящата инстанция намира, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 от АПК, допусната в Решение № 10867/17.07.2013 г. постановено по адм. дело № 15119/2012 г. на Върховен административен съд, поради което искането на Началник Митница Столична - гр. София за поправка на очевидна фактическа грешка, следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 175 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,