Решение № 293 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2008 г.

Решение № 293 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 942/03 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба М. А. я оспорва като неоснователна. Ответниците Р. Я. (А.), И. Х. А. и Т. Т. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение са уважени предявеният от Р. Я. и С. А. (поч. и заместен от наследници) срещу касатора искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - призната е нищожността на сключения от ищците, чрез общ пълномощник и ответника с нот. акт № 73/97 г. договор за продажба на апартамент, поради липса на съгласие на продавачката (точната квалификация е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД - поради липса на представителна власт), както и искът на Р. Я. срещу касатора по чл. 108 от ЗС - за предаване владението на процесния апартамент. Прието е, че нотариалният акт за сделката е извършен от лице без нотариална компетентност, поради което не се ползва с материалната доказателствена сила на официален документ. Купувачът, върху когото се разпределя доказателствената тежест да установи действителността на договора, от който се ползва, не е доказал, че ищцата Я е изразила съгласие за сключването му, лично или чрез посочения в нот. акт пълномощник, чието пълномощно липсва в нотариалното дело. При този изход на спора по главния иск за признаване нищожността на договора, евентуалният - за развалянето му поради неизпълнение на задължението за плащане на цената от страна на купувача, с пр. осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е оставен без разглеждане. Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: С договор по нот. акт № 73/23.12.97 г. ищцата и бившият й съпруг С (чиито брак е прекратен с развод, с влязло в сила решение от 15.06.96 г.), чрез общия им пълномощник Т. Т. продали на касатора притежавания в обикновена съсобственост след развода апартамент в гр. С., кв. Стрелбище, описан подробно по делото и в решението. Продажната цена от 693 000 лв. (колкото е и данъчната оценка) е получена напълно от пълномощника на продавачите, според удостовереното в акта. Като нотариус при СРС, пред когото е сключен договорът е посочен И. И. На последния - съдия - изпълнител от съдебно изпълнителната служба при СРС, е възложено със заповед на Министъра на правосъдието да изпълнява функциите на нотариус за периода 15.12.97 - 30.12.97 г. Възлагането е основано на предвидената в чл. 158, ал. 3 (неточно посочена като ал. 4 в заповедта) от ЗСВ, отм., ред. ДВ бр. 59/94 г., възможност. На осн. § 3 от ПЗР на Закон за нотариусите и нот. дейност (ДВ, бр. 104/96 г. и 123/97 г.) тази възможност е приложима към датата на сключване на процесния договор, като част от "досегашния ред" на изпълнение на нотариални функции, по см. на цитирания параграф. Или договорът е оформен с нот. акт от лице, което е имало право да го извърши въз основа на предвиденото в закона и разпоредено със заповедта на МП възлагане на нот. функции. Затова актът се ползва с присъщата на официалното удостоверяване обвързваща материална доказателствена сила. От нот. акт се установява, че продавачите са представлявани от лично явил се пред нотариуса, заедно с купувача пълномощник Т. Т., който е изразил съгласие за продажбата на апартамента при посочената цена и я е получил за тях. В описа на представените при нот. изповядване документи са обозначени нот. заверено пълномощно № 48393/97 г. и нот. заверени №№ 45395 и 45394/97 г. декларации за семейно и имотно състояние на продавачите и по чл. 78 от ЗСДВ. В приложеното нот. дело пълномощното и декларациите липсват. Наличните там удостоверение за данъчна оценка и квитанции за такси, обаче, точно отговарят на описаните в нот. акт.. От представеното от купувача - касатор удостоверение от II-ри нотариус се установява, че в регистрите са вписани: под № 45 393/22.12.97 г. пълномощно на ищцата и съпруга й С. А., с което упълномощават Т. Т. да ги представлява при продажбата на процесния апартамент; под № 45 394/22.12.97 г. декларация на двамата по ЗСДВ и под № 45395/22.12.97 г. - декларация за семейно и имотно състояние. Номерата в регистъра и видът на документите съвпадат точно с посочените в нот. акт (с изключение на втората цифра от номера на пълномощното, което вероятно се дължи на техническа грешка). Липсващите в нот. дело документи са изгубени или унищожени не по вина на купувача - касатор. Затова за съществуването и съдържанието им са допустими св. показания на осн. чл. 134, ал. 1 от ГПК. От показанията на св. Я брокер на недв. имоти и представения предварителен договор за продажба, скл.с майката на купувача М. К., се установява намерението на продавачите да продадат процесния апартамент. Данни, че са търсили извънсъдебно уреждане на отношенията на апартамента се съдържат и в обясненията на втората съпруга на продавача Ив. А., която сочи, че ищцата настоявала за среща с бившия си съпруг по повод спогодба за имота. Свидетелят Я. видял пълномощните и проверил за тях в нот. регистър преди изповядване на сделката. Имотът е продаден при висящност на гр. д. № 5491/96 г. на СРС, водено между продавачите за делба на придобитите по време на брака процесен апартамент и движими вещи. Делото продължило след продажбата и с решение от 13.03.98 г. апартаментът е възложен на ищцата, която заплатила сумата за уравнение на дяловете. Решението е вписано на 15.07.98 г. Ищцата твърди, че тогава узнала за продажбата на апартамента. Уведомила прокуратурата за сключването й от нейно име без представителна власт на 2.10.98 г.; настоящото дело завела на 8.06.2000 г. От данните по-горе се установява, че при нот. изповядване на договора за продажба ищцата е представлявана от пълномощник с нот. заверено пълномощно, който е изразил за нея съгласие за сключването му. При установената нот. заверка на подписа върху даденото от нейно име пълномощно, доказателствената тежест е на оспорващата го ищца. Неустановени са ищцовите твърдения, че не е знаела за сделката и не е упълномощавала лице за сключването й - при липсата на пълномощното, не се твърдят и установяват изключващи съставянето му от ищцата обстоятелства: напр. невъзможност да го даде (завери) на посочената дата и място, обичайната реакция на изненада и възмущение (като на "ужилен") при научаване за сделката и пр. Затова следва да се приеме, че договорът е сключен от ищцата, чрез пълномощник, според удостовереното в нот. акт № 73/97 г., а искът за признаване нищожността му поради липса на представителна власт - да се отхвърли като неоснователен. Въззивното решение в частта по иска с пр. осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и обусловения по чл. 108 от ЗС е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за отхвърляне на иска за признаване нищожността на договора. Делото следва да се върне на СГС за разглеждане на евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и на обусловения и в тази хипотеза иск по чл. 108 от ЗС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.