Решение № 4187 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2020 г.

Решение № 4187 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Д. К., в качеството му на процесуален представител на Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК", срещу решение № 4918 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 9544 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 879-ЖЗ от 16.06.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 и т. 26 от Закон за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 4, предл. второ и ал. 5, чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, ал. 3, т. 3 от Кодекс за застраховането (КЗ), е забранено свободното разпореждане с активи на кооперацията за срок от един месец. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като от тях могат да се изведат такива за допуснато нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, и необоснованост, касационни отменителни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени оспореното решение на КФН, като се присъдят и направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за финансов надзор оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Н., който депозира и писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, седмо отделение е било решение № 879-ЖЗ от 16.06.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 и т. 26 от Закон за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 4, предл. второ и ал. 5, чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, ал. 3, т. 3 от Кодекс за застраховането (КЗ), е забранено свободното разпореждане с активи на кооперацията за срок от един месец. В мотивите на обжалваното съдебно решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора и конкретно фактите, по които няма спор. Синдикалната взаимозастрахователна кооперация е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от КЗ, има лиценз № 30 от 10.08.1998 г., вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от ЗКФН на застрахователите с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар). Извършва застраховки по раздел І на Приложение № 1 от КЗ със или без застраховки "Злополука" и/или "Заболяване" на своите членове. Към 30.06.2016 г. има 41 035 застрахователни полици за застраховка "Живот", от които 23 949 са с изплащане на анюитети, 12 192 са рискови и 4 849 - смесени. По делото е установено, че КФН е приела Методология за преглед на балансите на застрахователите в България, както и че с решение № 522-ЖЗ от 14.07.2016 г., влязло в сила, тя е определила на кооперацията независим външен оценител "MILLIMAN SP. ZO. O.", Полша. Същият е осъществил преглед на балансите на кооперацията, като в представения доклад коригира актива и пасива по баланса й, и установява, че превишението на активите над пасивите на баланса по Платежоспособност ІІ към 30.06.2016 г. е дефицит, т. е. - 2 741 991 лв. или, че задълженията й превишават активите й. Според него стойността на минималното капиталово изискване (МКИ, долна граница) е 7 400 000 лв., а капиталовото изискване за платежоспособност (КИП) на същата към 30.06.2016 г. след корекции е изчислено на 2 692 000 лв. След преизчислението на външния независим експерт към 30.06.2016 г. е установен недостиг на допустими собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване - 10 142 000 лв. и капиталово изискване за платежоспособност - 5 434 000 лв. Освен прегледа на балансите са осъществени и стрес тестове, резултатите от които са публично оповестени. В производство по чл. 117 от КЗ "Преизчисляване на финансови показатели за надзорни цели" Комисията за финансов надзор е приела констативен протокол № Р-04-ЗЗ от 24.02.2017 г. и с решение № 387-ЖЗ от 10.03.2017 г., на основание чл. 18, ал. 2, във връзка с ал. 11 от ЗКФН е разпоредила на кооперацията в 30-дневен срок да отрази във финансовите си отчети към 30.06.2016 г. резултатите от прегледа на баланса извършен от "MILLIMAN SP. ZO. O.", Полша, посочени в изготвения от независимия външен експерт доклад. Указано е, че отразяването следва да е в съответствие с представените от него образци за количествено отчитане към 30.06.2016 г., както и да представи като корекция тези образци, в съответствие с констатациите от доклада. Това решение на КФН, а именно № 387-ЖЗ от 10.03.2017 г., е влязло в сила след съдебно оспорване. По повод констатирания недостиг на допустими собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване е издадено решение № 879-ЖЗ от 10.03.2017 г. от Комисията за финансов надзор, с което се прилага принудителна административна мярка на кооперацията. По повод на това решение тя представя краткосрочен план за възстановяване на допустимите основни собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване, съгласно чл. 215, ал. 2 от КЗ. С решение № 700-ЖЗ от 10.05.2017 г. на Комисията за финансов надзор е отказано одобряването на този план. С решение № 500-ЖЗ от 21.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор, влязло в сила, е определен независим външен експерт, а именно ДЗЗД "ГД Консорциум Грант Торнтон България-Гърция", който в съответствие с посочената по-горе методология следва да извърши проверка на баланса на кооперацията към 31.12.2016 г. Този експерт представя доклад, съгласно заключенията на който капиталовото изискване за платежоспособност (КИП) на същата към 31.12.2016 г. след корекции, е изчислено на 18 911 558 лв., а стойността на минималното капиталово изискване (МКИ) е 7 400 000 лв. След направените от независимия външен експерт корекции, стойността на собствените средства, предназначени за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване е отрицателна величина, а именно - 691 576 лв., като е налице съществен недостиг на допустими собствени средства за покриването им. Коефициентът на покритие със собствени средства също представлява отрицателни величини в размер на 4 % и на 9 %, което показва повече от 100 % недостиг. Установеният недостиг на тези средства на кооперацията за покритието към 31.12.2016 г. са съответно 19 603 134 лв. за капиталовото изискване за платежоспособност и 8 091 567 лв. за минималното капиталово покритие. Проведено е заседание на Съвета на пълномощниците на кооперацията, за което е съставен протокол № 31 от 28.11.2016 г. Взети са решения, с които се апелира членовете й да увеличат размера на дяловите си вноски, за събиране на допълнителни вноски от тях, за баланс между двата начини за увеличаване на собствените средства, както и да се намалят плащанията по всички основни застраховки с 20 %; по допълнителните застраховки да се запазят, като по рисковите застраховки плащанията се коригират. С последващо решение от 12.12.2016 г. е коригирано решението по повод плащанията по основните застраховки. Не е било спорно, че към 31.12.2016 г. реално парична транзакция през банкова система няма. На 16.01.2017 г. е сключен договор № 081406013 между кооперацията като заемодател и Б. Г. - заемател, същият като председател и член-кооператор, за заем на сума в общ размер от 15 мил. лв. Внасянето на паричните дялови вноски на същия в посочения размер в капитала на кооперацията се извършва чрез прихващане на неговото вземане по предоставения от кооперацията заем. Такива прихващания са осъществени на 16.01.2017 г. и на 28.02.2017 г. общо в размер на 15 мил. лв. Кооперацията сочи, че източници на средствата за увеличаване на капитала й е събиране на допълнителни и/или дялови вноски на членовете на кооперацията в резултат на решение на Съвета на пълномощниците, взето на 28.11.2016 г., видно от писмо № РГ-10-30-2 от 7.04.2017 г. В Комисията за финансов контрол са представени две различни по съдържанието си количествени справки по Платежоспособност ІІ към един и същи периоди: към 31.12.2016 г. и към 31.03.2016 г., сравнени с коригирания баланс към 30.06.2016 г., който е резултат от направения преглед на баланса от независимия външен експерт, и те са относно намаляване на пасива на застрахователната кооперация. Вторият независим външен експерт с писмо вх. № 38-00-26 от 9.06.2017 г. уведомява Комисията за финансов надзор за забавяне на процеса на набиране на информация в резултат на поведението на кооперацията. Тя издава обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 879-ЖЗ от 16.06.2017 г. В него от фактическа страна е извършено позоваване на корекциите, извършени от първия независим външен експерт "MILLIMAN SP. ZO. O.", Полша и констатацията, че превишението на активите над пасивите на баланса по Платежоспособност II към 30.06.2016 г. намалява с 20 295 159 лв. и е преизчислено в размер на (2 741 991) лв., в резултат на което допустимите собствени средства за покриване на капиталовите изисквания (МКИ и КИП), са отрицателна величина и не са достатъчни. Така установеният недостиг на допустими собствени средства на Кооперацията за покритие на минималното капиталово изискване и на капиталовото изискване за платежоспособност към 30.06.2016 г. е съответно 10 142 000 лв. и 5 434 000 лв. В него от фактическа страна е извършено позоваване и на корекциите от втория независим външен експерт ДЗЗД "ГД Консорциум Грант Торнтон България-Гърция". От него, както беше посочено е установено, че стойността на собствените средства, предназначени за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване към 31.12.2016 г., е отрицателна величина в размер на (минус) 691 576 лева, т. е. налице е съществен недостиг на допустими собствени средства за покритие на МКИ и КИП, като коефициентът на покритие по посочените величини е съответно 4 % и 9 %, което е повече от 100% недостиг. Установеният недостиг на допустими собствени средства на кооперацията за покритие на минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност към 31.12.2016 г. е съответно 19 603 134 лв. и 8 091 576 лв. Прието е също, че се предоставя разнопосочна и противоречива информация относно балансовите показатели, превишението на активите над пасивите, собствените средства и изпълнението на капиталовите изисквания към 31.12.2016 г. и към 31.03.2017 г. Не е прието вноската като такава от Б. Г. за увеличаване на капитала на кооперацията, понеже не е елемент от основните собствени средства и не може да бъде използвана за покритие на минималното капиталово изискване, понеже това е нарушение на чл. 164, ал. 3 от КЗ и като краен резултат е обоснован извод, че кооперацията - застраховател не изпълнява минималното капиталово изискване към 31.12.2016 г. и към 31.03.2017 г. При така изложената фактическа обстановка по спора, която се възприема и от настоящия съдебен състав, първоинстанционния съд е изложил подробни съображения от правна страна във връзка с прилагането на материалния закон от административния орган, относно спазване на административнопроизводствените правила по чл. 587 и сл. от КЗ при осъществяване на административното производство. Обоснован със съответните правни разпоредби, а именно тази на чл. 588, ал. 4, предл. второ от КЗ е изводът на съда, че административният акт, с който е приложена принудителната административна мярка по чл. 587, ал. 3, т. 3 от ЗК по отношение на кооперацията, е издаден от компетентен орган. Така правилна е преценката на съда относно приетото, че той е издаден в писмена форма и съдържа изискващите се съгласно чл. 59 от АПК реквизити. Основният спорен момент при преценяване на материалната законосъобразност на оспореното решение е бил дали са налице материалноправните предпоставки по чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КЗ, за да бъде приложена процесната принудителна мярка по чл. 587, ал. 3, т. 3 от КЗ. При това като определящ момент правилно съдът се е позовал на безспорните факти, че адресатът на акта е застраховател, който притежава лиценз, издаден по реда и при условията на КЗ и конкретно на чл. 12, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и че е вписан в публичния регистър на КФН по чл. 30, ал. 1, т. 9 от ЗКФН. Позовал се е, че правноорганизационната форма, в която съществува, а именно кооперация, е една от предвидените в чл. 15, ал. 1 от КЗ, която може да бъде застраховател. Съгласно чл. 4 от Устава й, тя има за предмет на дейност един или повече класове застраховки по раздел І от Приложение № 1 на Кодекса за застраховане със или без застраховка "Злополука" и/или "Заболяване". Съдебният състав изрично е посочил и правната рамка, в която следва да се преценява осъществяваната дейност от адресата на акта, а именно разпоредбите на част втора, дял трети от КЗ и актовете на Европейския съюз, в частност Директива 2009/138 (Платежоспособност ІІ), съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. При формиране на преценката за твърдените нарушения на материалния закон правилно съдът е посочил, че спорният по делото въпрос дали към 30.12.2016 г. и към 31.03.2017 г. е спазено минималното капиталово изискване на застрахователя, адресат на акта, за да са налице материалноправните предпоставки по чл. 587, ал. 1 от КЗ за прилагане на процесната принудителна мярка, то тя следва да се обоснове с разпоредбите от част втора, дял трети "Изисквания към финансовото състояние за застрахователи с право на достъп до единния пазар и за презастрахователи" на КЗ и дял първи, глава шеста "Правила за оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиционни правила" на посочената Директива 2009/138. При това съдът правилно се е позовал на решение № 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор, постановено на основание чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 11 от ЗКФН и с което тя е разпоредила на кооперацията да отрази във финансовите си отчети към 30.06.2016 г. резултатите от прегледа на баланса на застрахователя от първия независим външен експерт "MILLIMAN SP. ZO. O.", Полша, назначен от нея. Стойността на превишението на активите над пасивите към 30.06.2016 г., посочена в оспореното решение на КФН, се основава изцяло на констатациите и корекциите от същия преглед на баланса на застрахователя, извършен от този независим външен експерт. Резултатите от процесното преизчисление на стойността на превишението на активите над пасивите напълно съвпадат с резултатите, представени от независимия външен експерт. Освен това с влязлото в сила решение № 2680 от 1.03.2018 г. по адм. дело № 4174 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, е прието, че разпореденото с решение № 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН намаление на активите и пасивите на кооперацията въз основа на прегледа на баланса на застрахователя, извършен от независимия външен експерт "MILLIMAN SP. ZO. O.", Полша съответства на релевантната нормативна уредба, а именно на чл. 152–чл. 168 от КЗ, чл. 75–чл. 86 от Платежоспособност ІІ, релевантните разпоредби на Делегирания регламент № 2015/35, Насоките на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. В резултат на направените корекции на активите и пасивите е установено по безспорен начин, че кооперацията не отговаря на капиталовото изискване за платежоспособност по смисъла на чл. 169 от КЗ и на минималното капиталово изискване по смисъла на чл. 191 от КЗ, съответно по смисъла на чл. 100 и чл. 128 от Платежоспособност ІІ към 30.06.2016 г. След като спорът относно това несъответствие е решен с влязло в сила съдебно решение и съгласно него несъответствието е било налице към 30.06.2016 г., правилно съдът е приел, че по безспорен начин се установява неспазване на минималното капиталово изискване към тази правнорелевантна дата. Административният съд е отговорил на възражението на жалбоподателя относно съдържанието на прегледа на независимия външен експерт "MILLIMAN SP. ZO. O.", Полша, каквото има и в касационната жалба, и конкретно относно извършените с него корекции, включително и на ползвания от него метод, като се е позовал на влязлото в сила съдебно решение, което се ползва със силата на пресъдено нещо по отношение на спорното право. Поради това правилно е приел, че се явява безпредметно обсъждането на заключението на вещото лице доц. О., още повече, че установеното в част от констатациите в заключението на вещото лице С. съответства на изложеното в прегледа на външния експерт. Правилно съдът при преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт се е позовал както на регламентираното в посочената част втора, дял трети от КЗ, съответно на дял първи, глава шеста на посочената Директива 2009/138, така и на Методологията за провеждане на прегледа на балансите на застрахователите, в какъвто смисъл също има касационно възражение, респ. и посочените от нея изисквания, изброени по т. 1) до т. 5). По този начин съдът е определил кръга от нормативните и регулаторни актове, в рамките на който е преценявал материалната законосъобразност на оспорения акт. От фактическа страна, като се е позовал на ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, е приел, че мотивите на разпоредената промяна се съдържат в прегледа на Кооперацията, осъществен от посочените независими външни оценители, които представляват част от оспореното решение на КФН. Съдът подробно е цитирал в мотивите си установеното от независимия външен оценител ДЗЗД "ГД Консорциум Грант Торнтон България-Гърция" конкретно на определени несъответствия при оценка на пасивите и активите на адресата на акта, като е предложил корекции в баланса му и доклада на независимия външен експерт/оценител НВЕ/НВО. Също така се е позовал на бизнес модела на Кооперацията, който се базира на сключването на групови застраховки "Живот" с работодатели за застраховане на наети от тях по трудов договор лица, и е обсъдил начина на предоставяне на застраховките "Живот" и на заема срещу тях, който е установен от независимия външен оценител, от двете вещи лица, предоставили свои отделни заключения по делото, като е посочил, че последният не се оспорва от жалбоподателя. Въз основа на този механизъм на предоставяне на застраховки "Живот" и на заем срещу тези застраховки, и релевантната нормативна уредба е отграничил като спорен момент този за начина на оценяване на кредитния актив на Кооперацията и конкретно на метода на оценяване на същия. След обстойно обсъждане на заключенията на двете вещи лица е приел, че кредитира заключението на вещото лице С., което според него съответства на извода на независимите външни оценители и на релевантната нормативна уредба, като за последното е изложил подробни съображения. Изложил е подробни съображения и относно вноската, посочена като направена от Б. Г. за увеличаване на капитала на Кооперацията, като е счел, че правилно административният орган е приел, че тя не може да бъде използвана за покритие на МКИ на застрахователя и не може да формира елемент на собствени средства, който може непосредствено да покрива загуби съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. Поради това е приел, че и към 31.07.2017 г. Кооперацията не изпълнява минималното капиталово изискване. Също така във връзка с подробно цитираните от него справки по повод писма с вх. № 10-10-П-371 от 22.05.2017 г. и вх. № 10-10-П-293 от 16.05.2017 г., и писма с вх. № 10-10-П- 479/09.06.2017 г. и вх. № 10-10-П-478/8.06.2017 г., е приел, че се установява, че застрахователят представя за едни и същи периоди различна и противоречива информация относно балансовите си стойности, превишение на активите над пасивите, собствените средства и изпълнението на капиталовите изисквания към 31.12.2016 г. и 31.03.2017 г. Направил е извод, поради това, че към релевантните дати, Кооперацията не изпълнява изискването на чл. 164, ал. 3 от КЗ, не разполага по всяко време с допустими основни средства, най-малко равни на МКИ, поради което и са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ по чл. 587, ал. 3, т. 3 от КЗ. Направил е и обобщен извод, че обжалваното решение е издадено при спазване на материалноправните разпоредби. Предвид съдържанието на възложените на жалбоподателя задължения и установените факти, и обстоятелства по делото, според него актът е съобразен и с целта на закона, като административнопроизводствените правила се явяват спазени. След като застрахователят не може да изпълни разпореденото с чл. 164, ал. 3 от КЗ задължение по всяко време да разполага с допустими основни собствени средства, равни най-малко на МКИ, гарантиращо че по всяко време е в състояние да изпълни всичките си застрахователни и презастрахователни задължения, обосновано съдът е приел, че оспорваният акт е законосъобразен. Недостигът на достатъчно допустими собствени средства пряко застрашава интересите на ползвателите на застрахователни услуги и финансовата стабилност на кооперацията. По изложените съображения съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и е изложил ясни и обосновани съображения по релевантните факти и обстоятелства, като подробно е проследил въз основа на какви конкретни доказателства е приел за установено тяхното наличие. Съобразно принципа на служебното начало съдът е извършил пълна проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително е обсъдил конкретните доводи на жалбоподателя за всяко едно от твърдените от него нарушения при издаване на акта. В заключение касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лева. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав