Решение № 6530 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2018 г.

Решение № 6530 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба с допълнения, подадена от Х. Рибарев от [населено място], обл. [област], срещу Решение № 191 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 153/2018 г. от Административен съд – Враца. В жалбата и последващите такива конкретно не са посочени касационни основания, но са развити доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение - чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се и довод, че неправилно съдът не е разгледал и не се е произнесъл по предявения от него иск за неимуществени вреди. Неправилно са ценени и доказателствата по делото, тъй като не е взето предвид, че РПУ Козлодуй е било длъжно да приеме документите му за подмяна на СУМПС и да го изпрати на ОД на МВР - Враца, както това се извършвало за подмяната на личните документи. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Прилагат се по опис и писмени доказателства. Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Враца не е изразила становище, редовно е уведомена, но не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразеното в съдебно заседание становище е, че обжалваното решение на съда е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът счита, че в случая при новото разглеждане на делото са били съобразени от първоинстанционния съд указанията, дадени от касационната инстанция, съдържащи се в решение № 2983 от 09.03.2018 г. по адм. д. № 579/2017 г. на ВАС – III отделение. Според прокуратурата направения извод за неоснователност на иска, е обоснован. При липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чието кумулативно осъществяване формира отговорността по ЗОДОВ, правилно е приет иска за неоснователен и недоказан. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на решението с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2983 от 09.03.2018 г. постановено по адм. д. № 579/2017 г. е отменено решение № 434/28.11.2016 г. постановено по адм. д. № 163/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с подробни указания. В изпълнения на указанията в отменителното решение и след направените уточнения съдът е приел, че е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, поради това, че ищецът не е притежавал своевременно СУМПС и не е могъл да изпълнява длъжности свързани с посоченото свидетелство. Вследствие на това бездействие на административния орган, изразяващо се в отказ на служители от подчинената на ответника администрация – тази на РУП гр. Козлодуй – да приемат заявление за подмяна на свидетелството му за управление на МПС (СУМПС), тъй като същото е с изтекъл срок на годност, ищецът претендира обезвреда за претърпените вреди. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционния съд е приел предявения иск за присъждане на имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от бездействието на длъжностни лица при ответника за неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, след преценка на събраните доказателства съдът е счел, че не е установено бездействие от страна на служители при ответника, от което да са настъпили твърдените вреди. Твърденията на ищеца са приети за декларативни и не подкрепени с доказателства. В мотивите си първоинстанционния съд е приел, че незаконосъобразно е всяко действие или бездействие, което се предприема без правно основание или е извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма, което по делото не е установено. При липсата на всяка една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявения иск се явява неоснователен и недоказан. Решението е правилно. На първо място, неоснователни са доводите на касатора, че съдът незаконно е отказал да разгледа предявения от него иск за неимуществени вреди. Правилно съдът се е съобразил с Определение № 5619 от 11.05.2016 г. постановено по адм. д. № 5016/2016 г. на ВАС, с което е оставено в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд в частта относно предявените неимуществени вреди. Производството по делото се е развило и продължило по отношение на предявения иск за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 79 200 лева по 1200 лева месечно за периода от 18.04.2012 г. до 18.09.2016 г., както и след тази дата до датата на подмяната на документите му, т. е. предмета на спора е уточнен и определен с цитирания съдебен акт, задължителен за съда – чл. 235, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, или незаконосъобразността на акта на административния орган, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. ЗОДОВ конкретно определя наличието на точно посочени от законодателя и кумулативно изискуеми предпоставки, които следва да са налице. Производството е исково и страните следва да установят в хода на процеса твърденията си. Видно от протоколите от съдебните заседания в изпълнение на задълженията си относно служебното начало в процеса на ищеца са давани указания, за установяване на твърдените от него факти, което не е сторено. Предоставена му е и правна помощ с оглед защита на правата му и в тази връзка неоснователни са оплакванията му, че е затруднен в защитата си. Цитираното писмо с рег. № 288000-1599 от 30.03.2018 г. е изпратено в АС – Враца в изпълнение на определение на съда от 16.03.2018 г. за събиране на доказателства, дали за посочения от ищеца период от 18.04.2012 г. до 18.09.2016 г. са налице данни за подавано от Х. Рибаров заявление, приложено е на л. 16 от делото и страните са разполагали с възможността да се запознаят с материалите постъпващи в съда. Изложените доводи в касационната жалба (вх. № 1326/5.06.2018 г. стр. 77) и допълнението към нея възпроизвеждат позицията от първоинстанционното производство и независимо от обема си, не опровергават правилността на правните изводи в решението, а по същество са интерпретация на доказателствата от гледна точка на ищеца. Поради това не могат да се възприемат и доводите за необсъждане на доказателствата и нарушение на съдопроизводствените правила. Представените с касационната жалба доказателства не могат да доведат до изводи различни от приетите по делото и затова направеният извод за липса на предпоставките за отговорността по ЗОДОВ е обоснован. В конкретния случай не е установена първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица, да приемат заявлението на ищеца, от което бездействие са причинени твърдените вреди. Обосновано е прието от съда, че ищецът не е доказал депозиране на заявление, поради което липсва основание да се обсъжда дали е прието и кой точно орган е следвало да се произнесе. При липсата на тази предпоставка се налага извод за неоснователност на иска, като съдът обосновано е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, чието кумулативно осъществяване формира отговорността по ЗОДОВ. Съдът е изяснил и обсъдил елементите на фактическия състав, като при изискването за кумулативно проявление, е достатъчно неосъществяването на един от тях, както е в случая. За да е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган трябва да се установи, че същият е имал задължение да се произнесе, което задължение произтича пряко от нормативен акт. Съгласно чл. 24, ал. 1 АПК производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на гражданина, а датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в административния орган (дори да не е компетентния), в който то е подадено. Без да е подадено искане за административния орган няма как да възникне задължение да се произнесе. А щом няма задължение да се произнесе не може да е налице бездействие, още по-малко да е незаконосъобразно. Затова изводите на съда, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие на служители при ответника са обосновани и кореспондират на нормата на закона. Съгласно чл. 51 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) свидетелство се издава от органите на МВР при условия и ред, установени с акт на Министерски съвет – в случая правилник за издаване на БЛД. В чл. 12 от Наредба № 1-157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС са очертани съответните хипотези, вкл. и подмяна на документа поради изтичане на срока за валидност, което е относимата хипотеза. Свидетелството се издава и се подменя въз основа на заявление по образец съгласно Приложение № 2, подадено лично в звено "Пътна полиция" ОД-МВР по постоянен адрес на заявителя. За да възникне задължение за административния орган да се произнесе по заявлението следва същото да е депозирано по установения в закона ред, придружено от изискващите се документи. В случая не е доказано и подаване на такова заявление, поради което не се касае за бездействие, произтичащо от неприетото заявление от ищеца. Следва да се посочи, че правилата за издаване на БЛД, вкл. подмяна на СУМПС, са уредени и в чл. 7 от Правилника за издаване на БЛД, които съответстват на предвиденото в закона. В чл. 7, ал. 1, т. 6 е посочено в кои случаи може да се подаде искане за подмяна на свидетелството в съответното РУ – по постоянен адрес или в РУ, определени от секретаря на МВР – т. е. обстоятелства, които подлежат на доказване. От установените в конкретния казус факти следва, че спорът се свежда до това дали е подадено заявление от лицето съгласно регламентацията на тази дейност, която видно от приложената многобройна кореспонденция ищецът е оспорвал. Този спор е решен правилно от съда, който обосновано е приел, че ищецът не е доказал депозиране на заявление, поради което липсва основание да се обсъжда дали е прието и кой точно орган е следвало да се произнесе. Позоваването на писмо от 13.07.2012 г. (пр. на л. 8 от дело № 163/2016 г.) не е неоснователно, т. к. същото е отговор по повод сигнал до ГДОП от 18.06.2012 г. на ОД/МВР Враца, с което ищецът е уведомен за реда за подаване на заявлението по постоянен адрес, а при отчет на водача в друга област в съответния сектор "Пътна полиция" към съответното ОД на МВР. с писмо от 18.10.2012 г. (стр. 99 от делото) на Началник сектор "Жалби, предложения и сигнали", ищецът отново е уведомен за реда и начина по който следва да се подмени свидетелството му за управление на МПС, с оглед на това, че се води на отчет в СДВР, а не в ОД на МВР - Враца. Само при наличие на подадено и регистрирано в деловодната система на ответника заявление за подмяна на СУМПС, ответникът и подчинените му служители дължат произнасяне и това тяхно задължение произтича от нормативен акт – Глава четвърта от Правилника за издаване на българските лични документи (обн. ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.) и Глава четвърта, Раздел І от Инструкция № Із-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи (обн. ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г.). При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а касационната жалба неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191/16.05.2018 г. по адм. дело № 153/2018 г. на Административния съд – Враца. Решението не подлежи на обжалване.