Решение № 10062 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12328/2012 г.

Решение № 10062 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12328/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк. Петрана Бухлева, срещу решение № 4520/02.08.2012 г., постановено по адм. дело № 867/2012 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменен ревизионен акт (РА) № 8/37/04.10.2011 г., издаден от Красимир Стойков Йовчев, старши инспектор в отдел "Последващ контрол" при Митница Югозападна, потвърден с решение № 941/23.12.2011 г. на Директора на Агенция Митници, в частта му относно определената лихва, на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за периода 25.02.2011 г. - 04.10.2011 г., в размер на 274,89 лева, както и по отношение изпращането препис от жалбата на началника на Митница Югозападна, с оглед съдържащото се искане за възстановяване на недължимо внесен акциз за вноса на употребяван автомобил в размер на 3225,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и немотивираност, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочат се като нарушени чл. 175, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 7, ал. 2 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА). Касаторът иска да бъде отменено атакуваното решение и да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана жалбата на "Династия 99" ООД гр. Дупница. Ответникът по касационната жалба "Династия 99" ООД гр. Дупница я оспорва по подробни съображения, изложени в отговор към касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Сочи, че АССГ неправилно е приел, че не се дължат лихви, като се е позовал на чл. 17, ал. 3 ДОПК. Счита, че е приложим чл. 175, ал. 2, т. 1 ДОПК, поради което решението следва да се отмени в частта му, с която е отменен РА относно определената лихва и РА да се потвърди в тази му част. Правилно АССГ е приел, че компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на недължимо внесен акциз за внос на употребяван автомобил е Началникът на Митница Югозападна, поради което предлага да се остави в сила решението на съда в тази му част. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна поради следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 4520/02.08.2012 г., постановено по адм. дело № 867/2012 г. на АССГ е отменен РА № 8/37/04.10.2011 г., издаден от Красимир Стойков Йовчев, старши инспектор в отдел "Последващ контрол" при митница Югозападна, потвърден с решение № 941/23.12.2011 г. на Директора на Агенция Митници, в частта му относно определената лихва, на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за периода 25.02.2011 г. -04.10.2011 г., в размер на 274,89 лева, и е постановено изпращане препис от жалбата пред съда на Началника на Митница Югозападна, в частта и, съдържаща искане за възстановяване на недължимо внесен акциз за вноса на употребяван автомобил в размер на 3225,00 лева. Административният съд е приел за основателна жалбата на "Династия 99" ООД гр. Дупница в частта и относно определената лихва и е отменил оспорения РА в тази му част. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган в кръга на определените му правомощия. На 03.11.2008 г. дружеството е внесло акциз за закупен автомобил марка "Мерцедес" Е 270 CDI, като на 08.02.2011 г. автомобилът е бил продаден чрез износ извън границите на Европейския съюз. С влязло в сила решение за прихващане/възстановяване на акциз изх. № 1000-0092/24.02.2011 г., издадено от Началника на Митница Югозападна е признат за възстановяване внесеният акциз. Приел е, че съгласно чл. 129, ал. 3, изр. второ ДОПК независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително и когато актът е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, поради което същата, завършила с процесния РА, е законосъобразно проведена. АССГ е приел, че с оглед на факта, че към момента на износа автомобилът не е бил акцизна стока съгласно законодателна промяна - отмяна на чл. 2, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), правилно с РА е предвидено връщане на възстановения и прихванат акциз. Сметнал е обаче, че РА в частта му относно лихвите върху този акциз е неправилен с оглед чл. 17, ал. 3 ДОПК, съгласно която разпоредба когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага, и е отменил РА в частта му относно лихвата, като го е потвърдил в останалата му част. С оглед искането в жалбата пред съда да бъде намалена сумата по задължението, като бъде признато правото за възстановяване на надвнесен акциз, АССГ е намерил, че съгласно чл. 5 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (обн., ДВ бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) тази част от жалбата е подведомствена на Началника на Митница Югозападна, оставил я е без разглеждане, прекратил е производството по делото в тази му част и е я изпратил на Началника на Митница Югозападна по компетентност. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка не е спорна и е възприета от решаващият съдебен състав, така както е установена в административното производство. Доколкото решението се оспорва само в частта му относно отмяна на РА относно дължимите лихви и изпращането на Началника на Митница Югозападна на част от жалбата, депозирана пред съда, настоящият състав на съд съобрази следното: В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Същата урежда следната хипотеза - когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага. Задълженото лице е действало съгласно Протокол за прихващане и възстановяване на акциз № 11/16/24.02.2011 г. То е подало искане за възстановяване на акциз съгласно данъчното законодателство, което искане попада в хипотезата на чл. 175, ал. 2, т. 1 ДОПК. По този причина решението на АССГ в тази му част следва да бъде оставено в сила. По отношение касационната жалбата срещу решението в частта му, в която се изпраща препис от жалбата на началника на Митница Югозападна, с искане за възстановяване на недължимо внесен акциз за вноса на употребяван автомобил в размер на 3225,00 лева, настоящият състав на съда съобрази следното: По отношение тази част от жалбата АССГ е намерил, че съгласно чл. 5 ЗВНАУА същата е подведомствена на Началника на Митница Югозападна, оставил я е без разглеждане, прекратил е производството по делото в тази му част и е я изпратил на Началника на Митница Югозападна по компетентност. Решението в тази му част /имащо характер на определение/ е правилно. Съгласно чл. 5 от ЗВНАУА по искане за възстановяване на надвнесен акциз компетентен е Началникът на Митницата, където е внесен акциза. Решението за възстановяване или отказ подлежи на обжалване по административен и съдебен ред. Не е основателно възражението в касационната жалба, че изпращането на искането е в противоречие с преклузивния 6-месечен срок по ЗВНАУА - чл. 7, ал. 2 от с. з. Тази преценка следва да се направи от Началника на Митницата в неговото решение. След като бъде направена, ако решението е неблагоприятно за дружеството, същото решение може да бъде обжалвано. Съдът не може да отнеме компетентността на административния орган, дадена му от закона, да направи тази преценка. Същата преценка, отразена в решението на органа, подлежи на обжалване, включително по съдебен ред след изчерпване на административния, но това не означава, че съдът може да я направи преди постановяването на административния акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че решението на АССГ е правилно в обжалваната му част относно изпращането на препис от жалбата, по която е образувано производството пред съда, съдържаща искането за възстановяване на недължимо внесен акциз за внос на употребяван автомобил в размер на 3225,00 лева по компетентност съгласно ЗВНАУА. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение