Решение № 398 от 19.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 358/2008 г.

Решение № 398 от 19.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 358/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Е. М. Г. за отмяна на влязлата в сила присъда № 131/3.VII.2007 г. по н.о.х.д. 1479/2007 г. на РС-Русе на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 НПК по съображения, че е нарушено правото му на защита като неправилно е отстранен от делото първият му адвокат-защитник, че в нарушение на НПК не е издирена обективната истина, извършените претърсване, изземване и вземане на графологичен материал за изследване също противоречат на процесуалните правила. Иска да се отмени осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на влезлите в сила присъда и въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, пред вид чл. 426 НПК, ВКС I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила, след потвърждаването й от въззивния съд, присъда № 131/3.VII.2007 г. по н.о.х.д. 1479/2007 г. на РС-Русе Е. М. Г. е признат за виновен и осъден по чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК на 3 (три) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години за това, че през периода 12.VI. - 22.VI.2006 г. в Русе извършил кражба на 1440 лв. от Г. Ст. Г.; осъден е да заплати на Г. 210 лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, както и държавна такса и разноски. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на правилата за събиране и проверка на доказателствата, са неоснователни. Те са предмет и на въззивното производство, като при постановяване на решението са обсъдени и внимателно преценявани и в съответствие с чл. 339 НПК са посочени основанията, поради които съдът не ги е възприел. С отстраняването на адвокат А като защитник на обвиняемия на досъдебното производство не са нарушени процесуални правила, а напротив - спазен е закона, защото са били налице пречки за участието й в това качество по чл. 91, ал. 2, т. 5 НПК - съпругът й е извършил, макар и само едно действие, разследване на делото. В тези случаи законът не предвижда повторение на извършеното действие, а не допуска до участие лицето, поради което и твърденията за ограничаване на правото на защита са неоснователни. Не са допуснати нарушения и при вземане на решението. Спазени са чл. 13 и чл. 14 НПК - по делото е събран достатъчен доказателствен материал, който установява всички значими за отговорността на осъдения обстоятелства и така е разкрита обективната истина. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност. Съдът е посочил аргументирано кои приема за достоверни и кои - не. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - осъденият Е. М. Г. на инкриминираното място и време е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 НК - откраднал 1440 лв. от дома на Г. Г. Неоснователни са и възраженията в гражданската част - искът е предявен устно, поради което и няма нарушения във връзка с приемането му за съвместно разглеждане в наказателното производство. И по същество съдът не е допуснал нарушения - присъдено е обезщетение до установения размер на имуществените вреди от престъплението. Други основания не се поддържат в настоящето производство, поради което и на основание аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК ВКС, I-во н. о.