Решение № 15023 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7562/2012 г.
ВАСПетчленен състав28.11.2012 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Китан Наумов Китанов за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 3969 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 14176 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, като противоречащо на влязлото в сила решение № 7978 от 15.06.2010 г. по адм. дело № 14356 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15023 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7562/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Китан Наумов Китанов за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 3969 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 14176 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, като противоречащо на влязлото в сила решение № 7978 от 15.06.2010 г. по адм. дело № 14356 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В искането за отмяна са изложени конкретни фактически съображения за отмяна на посоченото съдебно решение на цитираното правно основание, понеже за също такова искане за закупуване на общинска земя и на същото основание е постановен друг съдебен акт, който е влязъл в сила и противоречи на решението, чиято отмяна се иска, макар и да липсва идентичност между молителите - баща и син, по повод на които искания са се развили отделните административни и съдебни производства. Ответната страна по искането за отмяна - кметът на община Пловдив не изразява становище по него. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането и изложените в него доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срок и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК допуска отмяна на влезлите в сила съдебни актове, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между страните, основанията и исканията. С влязло в сила решение № 3969 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 14176 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд по жалба на кмета на община Пловдив е отменил решение № 1470 от 13.09.2011 г. по адм. дело № 1213 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С решението на касационната инстанция е отхвърлена жалбата на Китан Куманов Китанов срещу заповед № 10 АО 1138 от 1.06.2010 г. на кмета на община Пловдив, с която е определена цена от 5 045.03 лв. за общински имот - 1/4 ид. части от дворно място застроено и незастроено с обща площ от 411.00 кв. м, представляващо ПИ 56784.511.540 по КККР. С влязло в сила решение № 7978 от 15.06.2010 г. по адм. дело № 14356 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение е оставено в сила решение № 534 от 26.05.2008 г. по адм. дело № 1955 по описа за 2007 г. на административния съд - Пловдив. С това решение на административния съд е отменена заповед № 10 АО 3249 от 30.10.2007 г. на кмета на община Пловдив относно определена цена от 9 250.00 лв. за общински имот - 1/4 ид. части от дворно място застроено и незастроено с обща площ от 411.00 кв. м, представляващо УПИ ХIV - 540, кв. 15, по плана на кв. "Кишинев - Смирненски". Определена е сума от 1 030.00 лв., която купувачът Наум Китанов Китанов следва да заплати. Настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна е неоснователно. За да се приложи разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, както беше посочено по-горе следва да са налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки, а именно: между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не е налице пълна идентичност между посочените дела, а именно липсва субективна идентичност, понеже делата са образувани по жалбите на две различни физически лица, макар същите да са баща и син. Рефлектира върху тази преценка и обстоятелството, че липсва и обективен идентичност, понеже са оспорвани различни административни актове, а именно заповед № 10 АО 1138 от 1.06.2010 г. на кмета на община Пловдив и заповед № 10 АО 3249 от 30.10.2007 г. на кмета на община Пловдив независимо, че те се отнасят до определяне оценката на един и същ недвижим имот, поради подадено искане за закупуване на общинска земя от двете лица. Също така различната преценка, направена в мотивите на двете влезли в сила решения, на общи и за двете дела обстоятелства, не е основание за отмяна на по-късно постановеното съдебно решение. По изложените съображения искането за отмяна, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, на влязлото в сила решение № 3969 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 14176 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, като противоречащо на влязлото в сила решение № 7978 от 15.06.2010 г. по адм. дело № 14356 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълк. дело № 4 по описа за 2010 г. на същия. Съдебни разноски по делото не са искани. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,