Решение № 14893 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2012 г.

Решение № 14893 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Перник при ИА "Автомобилна администрация" против решение № 43 от 14.03.2012 г., постановено по адм. д. № 37/2012 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед № РД-14-21-96 от 16.01.2012 г. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което жалбата на Георги Георгиев бъде отхвърлена. Ответникът Георги Ботев Георгиев, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Нормата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвтП. На касационния ответник Георгиев е приложена принудителна административна мярка със заповед № РД-14-21-96 от 16.01.2012 г. на началника на ОО КД ДАИ - Перник, с която е спрян от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация лек автомобил "Нисан Алмера" с рег. № РК 1963 ВА, негова собственост, и е определено място за домуване на автомобила. За да постанови принудителната административна мярка, органът е приел от фактическа страна, че на 16.01.2012 г. при извършена проверка от служители на ДАИ - Перник, съвместно с представители на пътна и икономическа полиция при РПУ - Перник е установено, че Ивайло Крумов извършва обществен превоз на пътници с лекия автомобил "Нисан Алмера" с рег. № РК 1963 ВА, собственост на Георги Георгиев, без да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България и без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 131806 от 16.01.2012 г. За да отмени атакувания административен акт, първоинстанционният съд е посочил, че фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка не са доказани по безспорен начин в процеса. Изложени са съображения, че в случая не е установено с годни доказателствени средства извършването от страна на водача Ивайло Крумов на превоз на пътници срещу заплащане. Въпреки изричните указания на съда за прилагане на административната преписка в цялост, издателят на оспорената заповед не е проявил процесуална активност за попълване на делото с надлежни доказателства. Събрани са гласни доказателства, ангажирани от жалбоподателя Георгиев. Крайният извод на съда е, че не е доказано по несъмнен начин извършване на обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, поради което и приложената ПАМ е незаконосъобразна. Пред настоящата инстанция касаторът е представил писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, но непредставени пред Административен съд - Перник. Производството по чл. 208 и сл. от АПК е производство по контрол на първоинстанционните съдебни актове, на основанията, посочени в чл. 209 от АПК. С разпоредбата на чл. 219 от АПК се регламентират допустимите доказателства в касационното производство. Съгласно чл. 220 от АПК, преценката за правилното приложение на закона се извършва въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Единственото възражение на касатора е, че първоинстанционните изводи са направени при непълнота на доказателствата, тъй като органът не е представил административната преписка в цялост. Едно от основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на решението е постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая, решаващият съд е проявил процесуална активност при изясняване на спора от фактическа страна, като е дал изрични указания на издателя на акта да представи всички доказателства, събрани в хода на производството пред административния орган. Ответникът е бил надлежно уведомен, но не е проявил процесуална активност при събирането на относими за спора доказателства, като не е изпълнил и задължението си по чл. 152, ал. 2 - ал. 4 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в производството и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание по чл. 209 от АПК. В настоящото производство не могат да се обсъждат доказателства за факти, относими към спорното материално право, тъй като предмет на касационното производство е обжалваното решение. Предмет на касационна проверка на основанията, посочени в чл. 209 от АПК са конкретни порочни действия на първата инстанция при формиране на фактическите и правни изводи, а не релевантните за материалния спор факти. Обжалваното решение е правилно, тъй като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон въз основа на установените пред първоинстанционния съд релевантни факти и обстоятелства и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,