Решение № 15914 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2009 г.

Решение № 15914 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Катинка Иванова Георгиева от гр. Монтана, против решение от 1.04.2009 г., постановено по адм. дело № 18/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 2727/02.10.2008 г. на кмета на община Монтана. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от обстоятелствената й част може да се направи извод, че се претендира неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Каменка Кирилова Бошнякова, Цветанка Симеонова Петкова и Надя Симеонова Мутафова, представят писмено възражение, с което оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение, а останалите заинтересовани страни - Веселин Генадиев Димитров и Лъчезар Генадиев Димитров не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с процесуалните норми на чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, както и материалноправните норми, регламентиращи трансформирането на право на ползване в право на собственост по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсата на документ за предоставено право на ползване, независимо от причините за това, е пречка да се уважи искането за закупуване на имота по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по жалба на настоящата касаторка против Заповед № 2727/02.10.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на нейния наследодател Генади Димитров Георгиев е отказано правото да придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 500 кв. м от имот № 202.070 по помощния план на местност "Мало поле", землище Монтана. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата, като е приел, че жалбоподателката не е представила доказателства, че правото на ползване на нейния наследодател е надлежно учредено по силата на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. Трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав, който обхваща няколко различни предпоставки, в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на самото ограничено вещно право - правото на ползване върху земеделската земя. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган, съгласно изискванията на нормативните актове, изброени неизчерпателно в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В конкретния случай, по делото липсват каквито и да било доказателства, че правото на ползване е надлежно учредено по силата на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от приложената молба на Генади Димитров Георгиев, подадена на 22.01.1998 г., в срока по § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, същият е заявил за оценка имот от 500 кв. м, предоставен му за ползване на основание нормативни актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището на гр. Монтана, местност "Тировете". В графата "Удостоверение за право на ползване № " обаче не е посочен никакъв документ, а само е вписано - "съгласно списък на ГНС - Монтана". Жалбоподателката е посочила, че имота е предоставен на наследодателя й през 1983 г., по реда на ПМС № 11/1982 г., като през същата година му е издадено и съответното удостоверение. Удостоверението било иззето от общината през 1993 г. и било издадено ново, но то било изгубено. Представените от жалбоподателката документи - решение от 13.10.1986 г. по гр. дело № 54/1986 г. на Михайловградския окръжен съд, договор № 232 от 11.08.1981 г. за производство и изкупуване на домашни животни и животински произведения от личното стопанство през 1980 г., Заповед № 17/3/11.03.1981 г., не обосновават наличие на правно основание за ползване на имота, а само създават индиция, че е имало фактическо ползване на някакъв имот в местността "Тировете", община Монтана, който дори не е индивидуализиран по площ, граници и съседи. Отделен е въпросът, че изобщо не е установено дали е предоставен по реда и при спазване на изискванията на някой от актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни е безспорно, че заявителят не е доказал правото си на легитимиран ползвател с надлежен документ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. В изпълнение на процесуалното си задължение за събиране на всички относими доказателства с оглед изясняване предмета на спора, съдът е изискал от община Монтана информация за раздавани земи за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Тировете". Съгласно писмо изх. № 11-02-51/20.01.2009 г. кметът на община Монтана е посочил, че през 1983 г. не е издавано удостоверение на ползвателя Генади Георгиев. Приложил е извадка от списък на раздавани земи по ПМС № 76/1977 г. за периода 1978 - 1980 г., в който фигурира името на ползвателя, без да се съдържат данни за предоставения му имот. Приложено е също така и Решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС - Михайловград, с което са утвърдени картотекираните за раздаване земи по ПМС № 1/1981 г. От посочените доказателства единствено се установява, че в землището на град Монтана са раздавани слабопродуктивни и маломерни земи, което е ставало както по реда на ПМС № 76/1977 г., така и по реда на ПМС № 1/1981 г. По делото обаче липсват данни, че конкретно претендирания имот е бил предоставен на заявителя при спазване изискванията на което и да е от сочените ПМС - ПМС № 76/1977 г., № 1/1981 г. или ПМС № 11/1982 г. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички представени доказателства и е достигнал до обоснования извод, че заявителят не е легитимиран ползвател по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма право да придобие собствеността върху земята по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Постановеното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение