Решение № 36 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 283/2008 г.

Решение № 36 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 283/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Б. Х. Г. от гр. В. Т. е подал касационна жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 333/2007 г. Ответникът С. Х. С. от гр. В. Т. не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното Окръжен съд - В. Т., като първа инстанция, с решение от 5.05.2007 г. по гр. д. № 801/2006 г. е осъдил С. С. да заплати на Б. Г. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6890.50 лв. обезщетение за имуществени вреди и отхвърли иска на Г. до разликата до предявения размер 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 8000 лв. обезщетение за имуществени вреди. Решението е обжалвано от ответника С в частта за уважаване на иска. Великотърновският апелативен съд с въззивно решение от 30.10.2007 г. по гр. д. № 333/2007 г. е отменил решението на окръжния съд в обжалваната част и отхвърлил иска на г. за сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 6890.50 лв. обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е отхвърлил изцяло иска на Г. срещу С. по съображение, че не е установено вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, да са вследствие на допуснатото обезпечение по предявения от С. иск по гр. д. № 188/2005 г. Съдът е посочил, че с определението от 4.02.2005 г. по гр. д. № 188/2005 г. Великотърновският районен съд е допуснал обезпечение на иска, предявен от С. срещу Г., чрез спиране на строителството "С" в имот УПИ * в кв. 108 по плана на гр. В. Т., а сградите - жилищна и търговска, са построени от г. в собствения му имот - УПИ * в кв. 108 и действията, описани от Г. - спиране на строителството и електрозахранването на сградите и забавеното издаване на разрешение /акт 16/ за ползване на търговския обект, не са извършени в резултат на допуснатото обезпечение. Изводите и решението на въззивния съд за липса на причинна връзка между обезпечението на иска, предявен от С. по гр. д. № 188/2005 г. и вредите, които Г. твърди, че е претърпял, са необосновани. Гражданско дело № 188/2005 г. по описа на Районен съд В. т. е образувано по иск на С. срещу Г., с правно основание чл. 109 ЗС, да бъде задължен ответника Г да прекрати строителството и да разруши вече изградените постройки и ограда върху терена, представляващ част от собствения на ищеца имот УПИ * в кв. 108. С исковата молба е заявено искането на С. за обезпечение на така предявения иск, чрез спиране на строителството, извършвано от г. в УПИ *, кв. 108 по плана на гр. В. т. установено е по делото, че върху терена на УПИ * в кв. 108 не съществуват постройки, а строителството, извършвано от Г. е разположено само върху терена на УПИ *, негова собственост. При това положение, отговорността на С. по чл. 322 ГПК следва да бъде ангажирана, защото той е поискал обезпечение чрез спиране на строителството, извършвано от Г. в собствения му имот, с твърдението, че това строителство попада върху терена на УПИ * в кв. 108. Определящото в случая е допуснатото обезпечение по искане на С. и наложената обезпечителна мярка - спиране на строителството, извършвано от Г. Обстоятелството, че в съдебното определение за допускане на обезпечението е посочено, че строителството е в УПИ *, кв. 108, е без значение за настоящия спор, тъй-като претенцията на г. се основава на вредите от спиране на строителството, което е поискано от С. и постановено от съда по гр. д. № 188/2005 г. Очевидно е, че С. не би могъл да иска премахване на строителството и съответно обезпечение на иска, чрез спиране на строителството в терена на УПИ *, собственост на Г. От приложеното като доказателство, копие на изп. д. № 249/2005 г. на СИС при Районен съд гр. В. Т., образувано по молба на С., е видно, че съдия-изпълнителят е изплатил съобщение до общината да не се издава разрешение за ползване на обекта, изграден от Г., изпратил е съобщение до "Е" клон В. т. да се спре електрозахранването на обекта, изграден от Г. По делото са събрани гласни доказателства, че действително сградите на Г. са били изключени от електроразпределителната мрежа и логическите правила налагат извода, че това е резултатна направеното искане от съдия-изпълнителя. Всички тези обстоятелства и доказателства са били пренебрегнати от решаващия съд, който съвсем формално се е ограничил върху част от текста на обезпечителната заповед, че строителството е в УПИ *, но е пренебрегнал същността на допуснатото обезпечение, изразяваща се в спиране на строителството, извършвано от Г. По изложените съображения и на основание чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) върховният касационен съд