Решение № 6506 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15893/2011 г.

Решение № 6506 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15893/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Досислав Иванов Досев от гр. Полски Тръмбеш срещу решение № 432/21.10.2011 г. по адм. дело № 436/2011 г. на Административния съд - Велико Търново. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът - Комисията за защита на потребителите (КЗП), не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. В писмени бележки в хода по същество оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административния съд - Велико Търново, е отхвърлил претенцията на касатора срещу КЗП за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди (платен адвокатски хонорар) в производство по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от отменено наказателно постановление № 16278/13.04.2009 г. на РД - Русе, към ГД "Контрол на пазара" към КЗП, както и неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от несправедливото обвинение. В частта на иска, с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди съдът е приел, че държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. В частта за неимуществените вреди АС - Велико Търново, е намерил, че иска е недоказан. Посочил е, че не са представени доказателства, установяващи причината за влошеното здравословно състояние на лицето, а това изключва извод за причинно-следствената връзка на описваното от ищеца състояние с отмяната на процесното наказателно постановление. Решението е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства. Досислав Досев е претендирал заплащане на обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, произхождащи от отменено наказателно постановление на КЗП, издадено по реда на ЗАНН - заплатен адвокатски хонорар. С исковата молба ищецът, настоящ касатор, е претендирал и заплащане на обезщетение за причинените му от ответника болки и страдания, вследствие на несправедливото му обвинение. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е извел обосновани правни изводи за неоснователност на исковата претенция за вреди - заплатен адвокатски хонорар по водените пред Районния съд - Велико Търново и Административния съд - Велико Търново, наказателно-административни дела. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, с която настоящият състав се съобразява и приема за правилна, в производството по ЗАНН адвокатската защита не е задължителна, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел Административния съд - Велико Търново. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на иска по отношение на претендираните с него неимуществени вреди. Изводът за недоказаност на причинно-следствената връзка на преживените от жалбоподателя негативни състояния (болка и страдание) правилно е направен след като е установено, че по делото не са представени никакви доказателства в тази насока. Съгласно постоянната съдебна практика по сходни случаи неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. Освен това по делото е установено, че на ищеца (сега касатор) е било издадено и друго наказателно постановление, което е потвърдено по съдебен ред. При това не би могло категорично да се твърди, че претендираните болки и страдания са резултат от отмененото наказателно постановление, защото по-логично е те да произхождат от последващото (потвърдено) наказателно постановление, което обаче не е предмет на претенцията на жалбоподателя. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъда оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба доводи за отмяна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,