Решение № 4609 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2017 г.

Решение № 4609 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ДАГ М." ЕООД, представено от адв. Д. Б., срещу решение № 5170/8.08.2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 11257 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 22221015009335-091-001/21.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Конкретни са оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон. Оспорват се изводите на съда относно мястото на изпълнение на доставките на услуги за отдаване под наем на плавателен съд. Навеждат се доводи за наличие на два краткосрочни договора за наем на плавателния съд с различни наематели, което е извън приложното поле на чл. 23, ал. 3, т. 2 ЗДДС; действително ползване на превозното средство за срок по-кратък от 90 дни; осъществяване на доставките от постоянен обект извън територията на страната на данъчно незадължено лице и на данъчно задължено лице, което "не действа в това качество". С тези доводи се обосновава извод за място на изпълнение на доставките на територията на друга държава-членка и липса на основание за начисляване на ДДС в България. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "ДАГ М." ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 157 770.29 лева за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2015 г. и са определени лихви за забава в размер 9 320.79 лева. Органите по приходите са начислили ДДС в сочените данъчни периоди на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗДДС, като са приели, че услугите по отдаване под наем на търговска яхта са с място на изпълнение на територията на страната по правилата на чл. 23, ал. 4 и чл. 21, ал. 2 ЗДДС, доколкото общият срок на двата сключени договора за наем е 92 дни, т. е не е налице краткосрочно отдаване при действието на чл. 23, ал. 3, т. 2 ЗДДС. З. доставката към данъчно незадължено лице данъчната привръзка се определяла от чл. 23, ал. 4 ЗДДС, а към ДЗЛ - от чл. 21, ал. 2 ЗДДС. За да отхвърли оспорването първостепенният съд е възприел констатациите и правните изводи на администрацията. По установяванията му жалбоподателят е придобил търговска яхта "Леопард 34" и име "Багира" на 28.11.2014 г. и я е регистрирал в Търговския регистър на Свободна безмитна зона на о. Мадейра. На 28.07.2015 г. дружеството е сключило с А. Р. Г. споразумение за наем на яхта със срок от 30.07.2015 г. до 20.09.2015 г. /53 дни/ с отправно пристанище Будва, Ч. гора и крайно пристанище Атина, Гърция. На 14.09.2015 г. е сключило такова споразумение и с "О." ЕООД, представено от А. Р. Г. за срок от 21.09.2015 г. до 30.10.2015 г. /39 дни/. Съдът е заключил, че общият срок на отдаване под наем на яхтата надвишава 90 дни, т. е с арг. от чл. 23, ал. 3, т. 2 ЗДДС не представлява краткосрочно отдаване и е неприложима привръзката на чл. 23, ал. 1 ЗДДС. О. е релевантността на фактите на срока на действително ползване на яхтата за общо 14 дни по двете споразумения и наемането й от различни лица. Отхвърлил е и доводът за осъществяване на доставките на услуги от постоянен обект на жалбоподателя. Решението на АССГ е неправилно. Основателен е единствено касационният довод за предоставяне на услугите по отдаване под наем на плавателно средство от постоянен обект извън територията на страната - на територията на РГърция. Не се основава на позитивното право разбирането на първостепенния съд за приложимост на дефиницията за постоянен обект по Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност единствено към чл. 44 от Директивата за ДДС. В. от 1.01.2013 г. това понятие се използва и за услугите по чл. 56, § 2, ал. 2 от Директивата /вж. чл. 11, § 2, б. "б" от Регламента/, а разпоредбата на директивата е транспонирана с чл. 23, ал. 5 ЗДДС /нова - ДВ бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Понятието за постоянен обект по Регламента предполага съществуването на обект различен от мястото на установяване на стопанската дейност по чл. 10 от регламента, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира. Дефиницията на понятието за постоянен обект по националното право е дадена с § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС. В. неизчерпателно изброяване на възможни обекти и техните признаци "... или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.". Сключването на договор за закотвяне/акостиране от 7.04.2015 г. с LAMDA FLISVOS MARINA SA и наемането на персонал за яхтата от "Б." ЕООД са за създаване на структура, с която да се извършва частично икономическа дейност на територията на Гърция /разходите за местодомуване на яхтата и кейовите такси надхвърлят 10 000 лева/. За предоставянето на услугата за отдаване под наем на плавателното средство от постоянен обект на данъчно незадълженото лице Георгиев е приложима данъчната привръзка по чл. 23, ал. 5 ЗДДС. Н. не е краткосрочен, доколкото общата продължителност на предоставяне на превозното средство надвишава 90 дни. Постоянният обект на доставчика е на територията на Гърция. Мястото на фактическо предоставяне на плавателния съд е извън територията на страната /Будва/, което е и мястото на изпълнение. Данъчната привръзка за услугата по отдаване под наем на яхтата на данъчно задълженото лице "О." ЕООД е тази по чл. 21, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДС. Н. получателят е използвал услугите изключително за лични нужди. При предоставянето на услугите от постоянен обект на доставчика, в съответствие с чл. 21, ал. 1, изр. 2 ЗДДС мястото на изпълнение е там, където се намира обекта. Нито от разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 2 ЗДДС, нито от тази на чл. 56, § 3 на Директивата следва извод за неизменност на наемателя при определянето на срока на непрекъснато държане на плавателния съд. След предоставянето на превозното средство на държателя е ирелевантно какъв е срокът на ефективното ползване. Неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като се разпореди и отмяна на РА. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски, но списъкът за разноските и доказателствата за извършването им са представени несвоевременно - след приключване на съдебното дирене в о. с. з. на 28.02.2018 г., поради което не следва да се ценят /арг. чл. 64, ал. 1 ГПК/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение