Решение № 4594 от 2.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас към Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт В. Стаматова-Стойкова против Решение 6854/16.11.2022г., постановено по адм. дело 5815/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на Н. Луканов Решение 32-177005 от 31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници", с което по повод подадена от Луканов митническа декларация с MRN 19BG001007007797R0 от 13.08.2019г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 1797,81 лева - мито и ДДС и лихви за забава. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административния орган неправилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение. Иска се отмяна на решението. Касационната жалба се поддържа в писмена молба. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Н. Луканов оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Дъров в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение 32-177005 от 31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници", с което по повод подадена от Н. Луканов митническа декларация с MRN 19BG001007007797R0 от 13.08.2019г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 1797,81 лева - мито и ДДС и лихви за забава. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 19.08.2019 г. в МП Пристанище Бургас-център е приета митническа декларация МRN 19BG001007007797R0, с която Н. Луканов е декларирал режим допускане за свободно обръщение на стока лек автомобил марка Нисан, модел Лийф, електрически, с първоначална регистрация 01.01.2012 г. и с декларирана митническа стойност 1800 щатски долара. Към декларацията е приложена фактура за закупуване на автомобила, издадена от Florida Prestige Collection LLC, USA, с посочена в нея цена на закупуване 1800 щатски долара и фактура за транспорт на стойност 500 щатски долара. Административният съд е констатирал, че в приложения талон за собственост е посочено, че автомобилът е бил собственост на Damaged Vehicles LLC и на 29.01.2019 г. е бил продаден на Florida Prestige Collection LLC, USA. На 20.04.2019 г. същият е бил продаден на Луканов, съгласно представения договор за покупко-продажба от същата дата. Според митническите органи не са налице доказателства, сочещи извършено реално плащане на договорената цена. С оглед на това митническият орган е приел, че на основание чл. 70 от МКС, реалната продажна цена на автомобила е 5000 щатски долара, каквато е била обявена на проведения чрез интернет търг през януари 2019 г., поради което са определени посочените публични задължения. Първоинстанционният съд е обсъдил представеното по делото уведомително писмо от Florida Prestige Collection LLC, USA от 20.04.2019 г., видно от което процесният лек автомобил марка Нисан, модел Лийф, електрически, с първоначална регистрация 01.01.2012 г. е продаден на Н. Луканов за сумата от 1800 щатски долара. В същото е посочено, че автомобилът е със сериозни щети по предницата. В тази връзка и с оглед дадените указания от съда административния орган е представил превод на информация, от интернет-страница www.lafit-trans.com, видно от която лек автомобил марка Нисан, модел Лийф, електрически, с произведен през 2012 г., с VIN номер JN1AZ0CP7CT016656 е продаден на Florida Prestige Collection LLC, USA на цена от 5000 щатски долара. От същата е видно, че автомобилът е повреден и стойността му пресметната за доставка от САЩ до Украйна. За да отмени административния акт първоинстанционният съд е приел, че в случая неправилно органът се е позовал на разпечатка от интернет сайт (autoactions.io и www.lafit-trans.com), за обосноваване на извода, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от Луканов е 5000 щатски долара, а не както е посочено в митническата декларация и приложения към нея договор за покупко-продажба 1800 щатски долара. На следващо място съдът е приел, че данните, съдържащи се в посочените от административния орган интернет страници биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни, за да послужат за нейното определяне, нито имат нужната достоверност. Съдът е посочил в решението, че в цитираните сайтове се съдържа информация за продажба на автомобил идентичен на този закупен от Луканов, но не е отразено, че именно Луканов е закупил процесният автомобил за сумата от 5000 щатски долара. Административният съд е изложил, че дори и да се приеме, че през месец януари 2019 г., Florida Prestige Collection LLC, USA е закупило процесния автомобил на цена 5000 щатски долара, това не е пречка няколко месеца по-късно автомобилът да е продаден на Луканов на цена от 1800 щатски долара. В тази връзка съдът е възприел като логично твърдението на Луканов, че автомобилът е закупен в силно увредено състояние в предната част, което е нормално да свали цената му. В подкрепа на този свой извод съдът е посочил и писмото, съставено от Florida Prestige Collection LLC, USA, като е изложил, че макар и частен документ, при липса на оспорване има обвързваща съда материална доказателствена сила. В заключение административният съд е приел, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт. Оспорваното решение, макар валидно и допустимо, следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на административния съд, като съображенията за това се свеждат следното: Пред касационната инстанция са приложени нови писмени доказателства копие на писмо с рег. 32-411078/28.11.2022 г. на Директора на Дирекция Митническо разузнаване и разследване, с което в ТД Митница Бургас е получен отговор от митническите власти на САЩ, за което се твърди, че касае процесния автомобил. Отговорът е обективиран в писмо 32-392442/15.11.2022 г. по описа на Агенция Митници, като към него е приложена електронна информация за износ. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба е възразил по отношение на доказателствата и е изразил становище да не бъдат приобщавани. Твърди, че същите е следвало да бъдат представени още пред първоинстанционния съд. Касационната инстанция намира посочените възражения за неоснователни. Следва да се вземе предвид, че заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, се е състояло на 26.10.2022г. Видно от представените доказателства пред касационната инстанция отговор от митническите власти на САЩ, за което се твърди, че касае процесния автомобил, е получено на дата 15.11.2022г., което е след ход по същество и обявяване на делото за решаване. С оглед на това настоящата инстанция намира, че не е имало как тези доказателства да бъдат представени пред първоинстанционния съд своевременно, за да може той да ги разгледа и обсъди. От една страна, чл. 220 от АПК забранява на касационната инстанция за първи път да прави фактически установявания, доколкото обратното би нарушило принципа на двуинстанционност на производството по съдебно обжалване на административните актове, регламентиран в чл. 131 от АПК, тъй като представените доказателства касаят нов факт посочена е различна от установените до момента възможни стойности на автомобила. Това обстоятелство, само по себе си, обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде възможност на насрещната страна да изрази становище по същество по новопредставените доказателства, да събере доказателства във връзка с тяхното получаване (да изиска от административния орган да представи исканията за предоставяне на информация, изпратени от органа по линията на международното сътрудничество с рег. 32-214385/28.06.2022г., 32-249221/26.07.2022г., 32-258972/03.08.2022г. и 32-305945/12.09.2022г. във връзка, с които са изпратени новопредставените доказателства). Да даде указания на административния орган да представи административната преписка в цялост, тъй като от новопредставените доказателства се установява, че представената по делото преписка е непълна, след което съдът следва да извърши цялостна проверка за законосъобразност на митническото решение, като обсъди и новопредставените доказателства. При този изход на делото относно разноските за касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение