Решение № 974 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2016 г.

Решение № 974 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП"- В. срещу Решение № 252 от 10.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3477/2015 г. по описа на Административен съд - В. в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031300872/10.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 405/05.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който на "Д. Е. Б." ООД, гр. В. са определени задължения за ДДС за д. периоди м. 08 и 09.2012 г. в общ размер на 27 608,63 лв. и лихви за забава в общ размер на 1 708,04 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват, че спорните доставки са извършени именно от издателите на процесните фактури - "Д. К." ЕООД и "К. - 63" ЕООД. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на визирания съдебен акт в атакуваната му част, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Д. Е. Б." ООД, гр. В., чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -В. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 031300872/10.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- В., потвърден с Решение № 405/05.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., в частта, с която на "Д. Е. Б." ООД, гр. В. са определени задължения за ДДС за д. периоди м. 08 и 09.2012 г. в общ размер на 27 608,63 лв. и лихви за забава в общ размер на 1 708,04 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Д. К." ЕООД и "К. - 63" ЕООД. За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба срещу РА в тази му част първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С договори за СМР ревизираното дружество е възложило на "Д. К." ЕООД и "К. - 63" ЕООД извършването на СМР в УПИ № ХIII-3137, 2940 с площ от 3100 кв. м, в кв. 29 по плана на ж. к. "Бриз" в гр. В. Към всяка от издадените от двете дружества и описани по-горе фактури е приложен подписан акт обр. № 19, фактура, издадена от "Е. 59" ЕООД /за доставките от "Д. К." ЕООД/, ведно с договор за СМР и акт обр. № 19. В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е констатирал, че отчетените услуги са извършени на обекта, а отразените във фактурите СМР съответстват на издадените актове обр. № 19 и договорите за възлагане на СМР между ревизираното дружество, "Д. К." ЕООД и "К. - 63" ЕООД. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че спорните доставки са действително извършени. Съобразил е, че неустановеността на материална, кадрова, техническа и транспортна обезпеченост на доставчиците сами по себе си не биха могли да мотивират извод, че услугите не са осъществени от издателите на процесните фактури. Позовавайки се на тълкуванията на СЕС, съдържащи се в решенията по дела С-324/11, С -18/13 и по обединени дела С- 80/11 и С- 142/11 решаващият състав е счел, че не са налице обективни данни, сочещи за данъчна измама или за злоупотреба, поради което правото на приспадане на данъчен кредит на получателя не може да бъде отречено. Поради това е достигнал до извода, че в тази му част РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е осъществил съвкупна преценка на събраните доказателства, в резултат на което е кредитирал като верни изявленията, съдържащи се в представените частни документи за предаване на фактурираните СМР. Действително, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, позовавайки се на цитираната практика на СЕС, в хипотезите, при които е установено извършването на доставките, но не е доказано, че те са осъществени именно от издателите на фактурите, правото на приспадане на данъчен кредит следва да бъде отказано само ако констатираните обективни данни сочат, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава претендираното данъчно предимство е част от измама. В случая, както "Д. К." ЕООД, така и "К. - 63" ЕООД изрично са посочили, че за изпълнението на фактурираните СМР са ползвали подизпълнители, поради което релевантно за дължимата преценка е наличието на доказателства, че услугите са осъществени именно чрез "Е.- 59" ЕООД и "Д. К." ЕООД. Съгласно сключения договор за възлагане на строителството от 31.07.2012 г. между "Д. Е. Б." ООД като възложител и "Дени кънстракшън" ЕООД като изпълнител за СМР за довършителни работи на жилищни сгради в комплекс "Тенера" страните са предвидили, че изпълнителят поема изцяло и за своя сметка изпълнението на строежа със свои сили, материали и продукти. Предвидили са още, че ползването на подизпълнители от главния изпълнител е допустимо само след писмено одобрение от възложителя. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство не са ангажирани доказателства, че ползването на подизпълнители е съгласувано с възложителя, а липсата на неговото съгласие разколебава верността на съставените приемо - предавателни протоколи между "Е. - 59" ЕООД и "Дени кънстракшън" ЕООД. В тази връзка съдът е следвало да съобрази, че при извършената от приходните органи насрещна проверка, "Е. - 59" ЕООД не е представило доказателства на кои обекти е работило, какви видове работи са извършени и какви материали са вложени. В приобщеното писмено обяснение от лице, наето по граждански договор, погрешно е посочено местонахождението на строителния обект, без да са конкретизирани други данни за имота, периода и лицата, с който то е работило. При констатираните несъответствия между част от фактурите за строителни материали, необходими за влагане в обекта и датите на предаване на изпълнени СМР, не би могъл да се формира категоричен извод, че именно тези строителни материали са вложени в строителството. Същевременно, приложените договори за извършване на СМР между "Д. К." ЕООД и "Е. 59" ЕООД не конкретизират обекта, на който следва да се извършат посочените услуги, поради което не би могло да се приеме, че те са относими към строежа на комплекс "Тенера". Останалите спорни фактури са издадени от "К. - 63" ЕООД, който сочи като свой подизпълнител "Д. К." ЕООД. В сключения договор за възлагане на строителството между ревизираното дружество и "К. - 63" ЕООД отново се съдържа клауза, че възложителят писмено одобрява лицата, които изпълнителят възнамерява да наеме като подизпълнители. Доказателства за такова одобрение обаче не са ангажирани. Не е установена и кадровата и материална възможност на "Д. К." ЕООД да осъществи всички видове СМР, посочени в съставените приемо- предавателни протоколи, поради което в своята съвкупност събраните доказателства не биха могли да мотивират с необходимата степен на убедителност извода, че коментираните услуги са изпълнени именно от дружествата, сочени като подизпълнители, респективно - че точно тези СМР са предадени от преките доставчици на възложителя. В сключените между тях договори изрично е предвидено, че ревизираното дружество участва със свои представител при съставянето на актовете и протоколите по време на строителството, както и осъществява контрол на работата, включително и изисква декларации за съответствие, сертификати и протоколи от проверки. Цитираните клаузи сочат, че в качеството се на възложител на строителството, "Д. Е. билд" ООД не е могло да не знае, че спорните СМР не са извършени от издателите на процесните фактури, респективно - че същите обективират фиктивни доставки. Именно знанието му, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит не са действително извършени, обосновава заключението, че законосъобразно с РА е отказано признаване на претендираното данъчно предимство. Като е достигнал до обратния извод и е отменил РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което жалбата срещу РА в тази му част бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 226, ал. 3 АПК, възлизащо общо на сумата от 5 638 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение