Решение № 11936 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2011 г.

Решение № 11936 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на полицейски инспектор при Областна дирекция на МВР - град Стара Загора против решение от 17.08.2011 г., постановено по адм. дело № 375/2011 г. на Административен съд град Стара Загора. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата по касационната жалба - Росица Петкова Димитрова от град Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Ченалов е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 418/18.07.2011 г. на полицейския орган при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която е разпоредено задържане на Росица Петкова Димитрова в помещение за временно задържане в I РУП Стара Загора, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: Росица Димитрова е задържана на 18.07.2011 г. в 19.30 часа във връзка с осъществяване на оперативно-издирвателни мероприятия в хода на досъдебно производство № 429/2011 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, по което обвиняем е бил нейния съпруг. Задържането е извършено при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 253 от НК, и данни, че Димитрова е укрила предмети, които са от значение за разследването. На същата дата, след задържането й е извършен обиск в 20.00 часа - което се установява от приложение протокол за обиск и изземване, като в протокола подробно са описани намерените и иззети вещи. При тези доказателства АС е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, следва да бъдат налице преди неговото задържане, и въз основа на тях да може да се направи основателно предположение за извършено от него престъпление. Освен това е прието наличие на нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на декларация по чл. 63, ал. 3 от ППЗМВР, с която се удостоверява, че задържаното лице и запознато с правата си. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление от общ характер - "пране на пари" по чл. 253 от НК и образувано досъдебно производство. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, при наличие на фактическо основание, съответстващо на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е допуснато нарушение на чл. 63, ал. 3 от ППЗМВР, както е приел първоинстанционния съд, предвид представената декларация от 18.07.2011 г., подписана лично от Росица Димитрова. От съдържанието на същата се установява, че на задържаното лице е била предоставена възможност за незабавно обжалване на заповедта за задържане, като за възможността за право на защитник. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Предмет на досъдебното производство по чл. 253 от НК: "изпиране на пари" е извършване на финансови операции или сделки с имущество, или прикриване произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго обществено опасно деяние. Наличието на данни за това престъпление са били установени преди извършването на задържането на касационната ответница, а обискът е направен веднага след това, което не противоречи на целите на чл. 63, ал. 1 от НК, който се прилага както при наличие на данни за основателно предположение за извършено престъпление, така и с цел предотвратяване на възможността на лицето да се укрие. Последователността на извършването на обиска е след задържането, а не преди това, както неправилно е приел АС, още повече, че при този обиск са били иззети голямо количество пари, банкови фактури и пълномощни, дадени от подсъдимия на касационната ответница /негова съпруга/ за представителство пред банка "Сосиете Женерал Експресбанк", свързани с предмета на досъдебното производство за "пране на пари". Така обсъдените доказателства сочат за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено престъпление, които са събрани преди задържането му и които данни са били предпоставка за извършване на обиск на лицето. С оглед на това изводите на АС Стара Загора, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето, а е направил това след задържането му, са необосновани и в противоречие с представените по делото писмени доказателства. Освен това представените пред съда пълномощни за адвокатска защита на съпруга на Димитрова, който е обвиняем по цитираното досъдебно производство, не са били представени на административния орган при задържането й, нито той е бил уведомен за това обстоятелство, независимо, че са от същата дата. Поради това мотивите на АС противоречат и на материалноправните разпоредби чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като наложената ПАМ е била законосъобразна и съответна на законовите разпоредби, посочени като основание за прилагането й. Предвид на изложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорваното задържане е извършено в нарушение на материалния закон. Решението му като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Росица Петкова Димитрова срещу заповед № 418/18.07.2011 г. на полицейски орган при ОД на МВР - Стара Загора. Касаторът не е претендирал разноски и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не се присъждат. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение