Решение № 8588 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2012 г.

Решение № 8588 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4308/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6.ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 551/7.02.2012 г. по адм. д. № 1237/2011 г. на АССГ в частта, с което е отменен РА № 290800039/25.04.2008 г. на ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители" в частта, с която за подробно изброени в РА фактури с предмет охрана, публикуване на отчети във в. "Пари", счетоводни и правни услуги, данъчни анализи, прегледи и становища, консултации при изготвяне на документи, консултантски услуги по договор и други подобни е определен частичен данъчен кредит на основание чл. 66 ЗДДС (отм.) и чл. 73 ЗДДС като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Описаните услуги се ползвали общо за цялостната дейност на дружеството, което извършвало, както облагаеми, така и освободени доставки. Моли жалбата против РА в тази част да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Интертръст холдинг БГ" АД моли решението като правило и обосновано да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 290800039/25.04.2008 г. на ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители в частта, с която е извършена корекция на правото на данъчен кредит на основание чл. 66 ЗДДС (отм.) и чл. 73 ЗДДС, и е начислен данък върху добавената стойност 28 151,82 лв. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства за получените доставки на консултантски, счетоводни, правни, данъчни, охранителни, технически и преводачески услуги, и неоспореното заключение на вещото лице счетоводител, и е достигнал до обоснован извод за неправилно приложение на чл. 66 ЗДДС (отм.) и чл. 73 ЗДДС в РА. Вещото лице е дало заключение, че доставяните услуги на ревизираното лице са използвани за извършване на облагаеми доставки, подробно изброени в заключението. Описало е извършените освободени доставки от касатора и е дало заключени, че освободените доставки не са свързани с получените услуги, описани по-горе. Касаторът поддържа, че изводите на вещото лице не са подкрепени с доказателства - не са представени фактурите, на които се позовава вещото лице, за да направи извода си, че получените услуги са ползвани за извършване на облагаеми доставки. Заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание на 26.01.2012 г., в което представител на касатора не се е явил и не е изразено становище по заключението, което е представено в деловодството на 3.11.2011 г. От представяне на заключението до съдебното заседание касаторът е имал достатъчно време, за да направи възраженията си по заключението и да оспори изводите на вещото лице, което не е направено. В касационната инстанция не може да се оспорва заключение на вещо лице, прието в производството пред първата съдебна инстанция предвид чл. 219 АПК. Съдът като е основал изводите си за неправилно приложение на чл. 66 ЗДДС (отм.) и чл. 73 ЗДДС в РА на неоспореното заключение на счетоводната експертиза не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. По делото не са доказани разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,