Решение № 1376 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12211/2011 г.

Решение № 1376 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12211/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "КЛАЙМБЪРС ИНДЪСТРИЙЗ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Солун", № 18, ет. 1, ап. 3, с ЕИК 200408662, подадена чрез адв. Л. Мурджев против решение № 1833 от 15.07.2011 г. на Варненския административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 1908 по описа за 2010 г. на този съд и по частна жалба на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против определение № 4266/12.08.2011 г. на Варненския административен съд, първо отделение, постановено по цитираното дело.

С решението е отхвърлено оспорването по жалбата на дружеството срещу РА № 030903181/09.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 284/07.06.2010 г. на началник отдел "УИ" към дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, изпълняващ правомощията на директор на дирекцията. "КЛАЙМБЪРС ИНДЪСТРИЙЗ" ЕООД е осъдено да заплати на директора на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

С определението е оставена без уважение молбата на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за изменение на постановеното по адм. д. № 1908/2010 г. решение № 1833/15.07.2011 г., в частта му за разноските.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата е направено кратко изложение на фактите, уточнено е че при обжалването на РА по съдебен ред са ангажирани писмени доказателства и е изслушано заключение по ССчЕ, които в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени. Според касатора в съдебното решение липсва преценка на доказателствата - индивидуално и в съвкупност, приетото за установено от съда флагрантно противоречи на факти, съгласно събраните доказателства. Остават игнорирани в съдебното производство 31 броя морски коносаменти и непрехвърляеми товарителници, предоставени от ТМУ - Варна в комплект с посочените 31 броя митнически декларации и 7 броя товарителници за международен автомобилен транспорт, предоставени от ТМУ - Русе.

В касационната жалба се акцентира върху особеното значение за спора на нарочните писма от митническо Бюро - Разград, съпроводени с извлечения от митническата информационна система за осъществените от жалбоподателя износи, копия от фактури по процесните доставки, (заверени от митническото учреждение, ведно със заверените митнически декларации). Те кореспондират напълно с информацията и с удостоверителните изявления на ТМУ - Варна. Митническите учреждения на износа и изходното са потвърдили напускането на стоките от митническата територия на ЕС, респективно приключването на износите. В тази връзка не са обсъдени доводите на жалбоподателя за доказателственото значение на официалните удостоверителни изявления на митническите органи за транспортиране на стоките извън митническите територии на ЕС. Във връзка с приложението на чл. 28 ЗДДС, реалността на доставките би трябвало да се доказва от документите, посочени в цитираната норма.

Касаторът моли чрез адв. Мурджев и адв. Максимова за отмяна на първоинстанционното решение с произтичащите от отмяната последици.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е трябвало да присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и съобразно материалния интерес по делото, който е в размер на 315 102,62 лева. Дължимото възнаграждение, определено на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 6 752,05 лева.

Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението и определението съгласно релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е установил, че за периода 01.01. - 31.03.2009 г. "КЛАЙМБЪРС ИНДЪСТРИЙЗ" ЕООД е декларирало извършени облагаеми доставки с нулева ставка, както следва:

• доставки, на основание чл. 28 ЗДДС на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика; които се изпращат или превозват от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.

• ВОД, на основание чл. 7, ал. 1 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС - на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Приходният орган е констатирал, че не са налице обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 45 ППЗДДС и във вр. с чл. 113, ал. 1, чл. 114, ал. 1, т. 6, т. 12, т. 13 ЗДДС. Прието е, че осъществените доставки от ревизираното лице не отговарят на условията за прилагане разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС относно ВОД на стоки, облагаеми с нулева ставка. За описаните в РД доставки на основание чл. 67, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС следва да се увеличи размерът на дължимия данък, както следва:

1. По 17 броя фактури с предмет "дрехи втора употреба", издадени от жалбоподателя на обща стойност 427 595,11 лв. и стойност ДДС в размер на 85 519,02 лв., за данъчен период м. 01.2009 г.

1. По 31 броя фактури с предмет "дрехи втора употреба" на обща стойност 684 652,74 лв. и ДДС на стойност 136 930,57 лв., за данъчен период м. 02.2009 г.

1. По 22 броя фактури с предмет "дрехи втора употреба" на обща стойност 291 722,26 лева и ДДС на стойност 58 244,48 лв., за данъчен период м. 03.2009 г.

В резултат на горните констатации е извършена корекция на декларираните данни в СД по ЗДДС, като са променени размерите на данъчната основа и начисления ДДС. Приходният орган е установил, че за периода 01.01. - 31.03.2009 г. ревизираният субект е упражнил правото на данъчен кредит съгласно изискванията на чл. 72 ЗДДС. Прието е обаче, че не са представени оригинални първични счетоводни документи от доставчиците "Челебилер" ООД, РТПЗК, "БГ ИВ Транс" ЕООД, ЕТ "Лапиовра" с предмет доставките на услуги. На основание чл. 71, т. 1 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит на дружеството в размер на 830,60 лева.

Първоинстанционният съд е цитирал текста на чл. 28, т. 1 ЗДДС, определящ облагаема доставка с нулева ставка. За да отхвърли жалбата се е аргументирал с обстоятелството, че митническата декларация не е заверена от изходното митническо учреждение, а така също, че не са опровергани констатациите от РА във връзка с транспортиране на стоката. Посочил е още, че не е доказано описаните в РД процесни доставки да са реално осъществени. Относно ВОД липсва доказателство за получаване на стоката от "Юнайтед Ра Ханделс", поради което РА е законосъобразен. В тежест на жалбоподателя било да установи положителния факт на извършване на услугите, за които е ползвал данъчен кредит.

Решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото не съдържа ясни и подробни мотиви по релевантните за казуса факти, обстоятелства и приложими правни норми. Първоинстанционният съд е ограничил решаващата си дейност до кратко възпроизвеждане на констатациите от РА и РД и до цитиране на няколко правни норми. Решението не съдържа конкретен анализ на събраните доказателства, на заключението по ССчЕ. Не става ясно кои от доказателствата са относими и дали с тях се установяват твърдените факти от представителя на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но е длъжен да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото, което в случая първоинстанционният съд не е направил. Многобройността на събраните писмени доказателства не е предпоставка за игнорирането им по делото и за постановяване на заместващи мотиви от касационната инстанция. Поддържаните от пълномощника на дружеството доводи не са надлежно обсъдени в мотивите на съдебното решение, в който смисъл е направения от касационната инстанция извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При наличието на забраната по чл. 220 АПК и събраните, но необсъдени доказателства, съставът на ВАС, осмо отделение не може да провери правилното приложение на материалния закон от административния съд.

В следствие отмяната изцяло на първоинстанционното решение, включително в частта за разноските частната жалба се явява безпредметна, тъй като разноските ще бъдат определени на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Поради това след отмяна на определението за даване ход по същество по частната жалба същата трябва да бъде оставена без разглеждане, като производството по нея се прекрати.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, чл. 215, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение