Решение № 1288 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 15524/2018 г.
ВАСIII отделение01.02.2021 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 6401 от 05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 9021/2015 г. от Административен съд София – град. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране и на "Национална електрическа компания" ЕАД за присъждане на разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1288 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 15524/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение № 6401 от 05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 9021/2015 г. от Административен съд София – град, с което по жалба на "АКОРД ЕНЕРДЖИ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 2, т. 2. 13, в която е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. Касаторът излага доводи за недопустимост и неправилност като сочи всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим, съответно да бъде отменен като неправилен, а делото – върнато за ново разглеждане, или вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Ответникът – "АКОРД ЕНЕРДЖИ" ООД, в представения писмен отговор, излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски в размер на 370 лв., за които представя списък. Заинтересованата страна – "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК), в писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си юрк. Андреев, изразява становище за неправилност на обжалваното решение на АССГ поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че за търговското дружество не е бил налице правен интерес от оспорването и на осн. чл. 159, т. 4 АПК жалбата му е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен и претендира разноски по делото. Останалите заинтересовани страни – "ЧЕЗ Електро България" АД, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр. Пловдив и "Енерго-Про Продажби" АД гр. Варна не ангажират становища по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт, с който спорът относно законосъобразността на раздел 2, т. 2. 13 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е разрешен със сила на пресъдено нещо. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 2, т. 2. 13, с която е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа, на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. С обжалваното решение от 05.11.2018 г. Административният съд София-град е отменил решението на КЕВР в оспорваната му част и е осъдил административния орган да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 410 лв. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че законосъобразността на процесното Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 2, т. 2. 13 вече е била предмет на разглеждане и по отношение на него е произнесено Решение № 4247 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8974/2015 г. от Административен съд София-град, потвърдено с Решение № 2610 от 21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 12354/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. От съдържанието /мотиви и диспозитив/ на Решение по адм. дело № 8974/2015 г. е видно, че с него решаващият състав на АССГ е отменил, по жалба на "Техносън" ООД, "Стоекс 2008" ООД и "Дигео" ЕООД, Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1. 10, раздел 2, т. 2. 13, раздел 4, т. 4. 9 и раздел 6, т. 6. 13, с които е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., Решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. и Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР. Предвид горната констатация, спорната в настоящото производство т. 2. 13, вече е отменена с влязло в сила съдебно решение и по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК. Последната визира, че ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима според препращането на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предвид анализа на цитираните разпоредби следва, че влязлото в сила решение е задължително и за настоящия състав в спора относно частичната законосъобразност на административния акт. С отмяната на решението на Комисията в оспорената част с влязло в сила решение, жалбата срещу акта става процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Едновременно с това оспорването вече е лишено от предмет, което на свой ред съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК за провеждане и приключване на съдебното производство. Недопустимостта на производството води до недопустимост и на постановеното първоинстанционно решение. С оглед горното обстоятелство е дължимо обезсилване на обжалваното съдебно решение на основание чл. 159, т. 6 във връзка с чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК, поради настъпила впоследствие недопустимост на проведеното съдебно производство, а образуваното въз основа на него производство следва да се прекрати. С оглед изхода от спора разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 228 във връзка с чл. 159, т. 6 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,