Решение № 210 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 52/2012 г.

ВКСII гражданско отделение22.01.2014 г.докладчик т Стойчо Пейчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 13.12.2004 г. по гр. дело № 114/2004 г. на Софийския градски съд, IV-в отделение.

Мотиви

Решение № 210 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 52/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218и, ал. 1 във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 21922 от 20.08.2007 г. на В. В. М. от [населено място] и Е. А. М. от [населено място] срещу въззивното решение от 13.12.2004 г. по гр. дело № 114/2004 г. на Софийския градски съд, IV-в отделение. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по касация не са ангажирали становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение от 01.07.1999 г. по гр. дело № 7119/1994 г. /поправено с решение от 08.05.2000 г. по същото дело/ Софийският районен съд, 61-ви състав е допуснал съдебна делба на дворно място от 728 кв. м., съставляващо парцел Х-309 в кв. 8 по плана на [населено място], кв. К., [улица], при граници на имота: ПК "И.", Н. С., Т. С., наследници на В. С. и улица, заедно с едноетажна жилищна сграда, състояща се от стая, кухня и антре /по стария план имоти пл. № № 171 и 172 в кв. 8/, между следните лица и при следните права: В. В. М. - 1/7 ид. ч., Б. В. С. - 1/7 ид. ч., Б. В. В., П. С. С. и В. В. Д. - общо 1/7 ид. ч., В. Г. В. и Л. Г. Т. -общо 1/7 ид. ч., М. М. С., Н. А. В., Е. А. М. и К. А. В. - общо 1/7 ид. ч., К. Р. С. - 1/7 ид. ч. и С. Р. С. - 1/7 ид. ч. С решение от 24.04.2002 г. по гр. дело № 2328/2000 г. Софийският градски съд, IV-а отделение е отменил решението на първата инстанция и вместо това е отхвърлил предявения от В. М., В. В., Л. Т., Л. С., Н. В., Е. А., К. В., П. С., В. Д., В. К., П. В., Х. В., Е. С., Т. Б., Л. В., И. С. и М. С. срещу К. С. и С. С. иск за делба на посочения недвижим имот. С решение № 825 от 12.01.2004 г. по гр. дело № 344/2003 г. Върховният касационен съд, I г. о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на Софийския градски съд. Със сега обжалваното въззивно решение градският съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска за делба. В. съд е приел, че не е установено по несъмнен начин В. М. да е бил собственик на процесния имот към момента на смъртта му - 27.12.1974 г. Фактът, че от 1963 г. имотът е записан в данъчните регистри на името на В. М., въз основа на подадена от него декларация, е само едно косвено доказателство, тъй като събирането на данъци върху недвижимите имоти и съставянето на данъчни регистри е с оглед интересите на фиска - държавата не се интересува кой е собственик, а има ли желаещ да плати данъчното задължение. Посочено е, че записването на имота в документ на финансовите органи може да е само индиция за собственост, а дори да се приеме обратното, по никакъв начин декларирането на имота като собствен не сочи към кой момент е осъществено придобиването /с оглед прилагане на режима на СК от 1968 г., отм. или този на вещ, която не е съпружеска имуществена общност/. Прието е по-нататък, че не е ясно какъв е придобивния способ, нито дали и кога е приключил фактическия състав на придобиването на собствеността, за да се приеме наличие на съсобственост и да бъдат установени правата на съделителите. Според градския съд, за да е придобил собствеността по давност /твърдения и данни за деривативно придобиване няма/, В. М. трябва да е владял имота поне 10 години преди смъртта си, настъпила през 1974 г. Посочено е обаче, че към 30.03.1973 г. е влязъл в сила Законът за собствеността на гражданите /З./, който позволява придобиване по давност само по изключение и при определени предпоставки /чл. 29, отм./, поради което давността трябва да е изтекла преди 30.03.1973 г., и то само ако за имота не са били приложими разпоредбите на З.(отм.). Добавено е още и че тъй като се касае за идеална част от парцел /с влизането на имота в регулация, щом по силата на плана за него и за съседен имот е отреден общ парцел, собствеността върху него може да е предмет придобиване само като съответна идеална част от парцела/, важи нормата на чл. 181, ал. 3 З.(отм.), за чието приложение също няма данни по делото. С оглед на всичко това, въззивният съд е приел, че след като ищците не са доказали, че по силата на наследяване на В. М. са съсобственици на имота с ответниците, ирелевантно е дали последните са придобили същия имот по давност /в мотивите е прието, че спогодбата от 18.03.1975 г. по гр. дело № 976/1975 г. на СРС, II-ри р-н, 6-ти състав е нищожна/. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че М. С. Г. и В. С. М. са сключили граждански брак на 31.01.1949 г. В./В./С. М. е починал на 27.12.1974 г. и е оставил за свои наследници по закон дъщеря си В. В. М. /сега касатор/, четиримата си сина: Б. В. С. /починал на 21.02.2001 г./, В. В. С. /починал на 21.12.1995 г./, Г. В. С. /починал през 1976 г./ и А. В. С. /починал през 1975 г./, както и съпругата си М. С. М./Г./, починала на 02.09.1985 г. Починалите наследници на В. М. са заместени от наследниците си по закон, като в хода на процеса са починали и част от последните и на тяхно място съгласно чл. 120 ГПК (отм.) като страни са били конституирани техните универсални правоприемници. По делото е приложено гр. дело № 976/1975 г. на Софийския районен съд, II-ри район, 6-ти състав, образувано по предявен от М. С. М. срещу Б. В. С., В. Вл. С., Г. В. С., А. В. С. и В. В. М. иск за делба на дворно място с жилищна и селскостопански сгради, съставляващо имот пл. № 172, за част от който заедно с имот пл. № 171 е отреден в идеална съсобственост парцел ХI от кв. 8 по плана на [населено място]-кв. Нови Искър. В съдебното заседание на 18.03.1975 г. ответниците по делото не са се явили, а са били представлявани от адв. Р. Ц. -с приложено пълномощно. Последната е заявила от името на всички ответници, че между страните е постигната съдебна спогодба, по силата на която имотът, предмет на делбата се поставя в изключителен дял на М. С. М. С. протокол е подписан лично от ищцата, както и от адв. Ц./за всички ответници/. С определение от същата дата районният съд е одобрил спогодбата и е прекратил производството. В заседанието на 23.04.1998 г. по гр. дело № 7119/1994 г. на СРС, 61-ви състав, протоколът е бил оспорен, а от заключението на съдебнографологическата експертиза е установено, че подписите за "упълномощител" в пълномощното, приложено по гр. дело № 976/1975 г. не са положени от лицата, посочени в него като автори на изявлението: Б. В. С., В. В. С., Г. В. С., А. В. С. и В. В. М. По делото е представен и протокол от съдебно заседание от 20.12.1985 г. по гр. дело № 14479/1985 г. на Софийския районен съд, 38-ми състав. В него наследниците на М. С. М. са постигнали съдебна спогодба, по силата на която в изключителен дял на К. Р. С. е било поставено дворно място в [населено място], кв. К., цялото от 728 кв. м., съставляващо имот № 172, за част от който е отреден в идеална съсобственост парцел ХI в кв. 8 по плана на [населено място], а съделителката се е задължила да изплати на С. Р. С. равностойността на неговия дял. От удостоверение на С. -ДС-Нови Искър № 21-416/22.05.1995 г. е видно, че с декларация вх. № 465/22.05.1963 г. на името на В. С. М. е записан следния имот: къща 50 кв. м., две кошари, дворно място 1000 кв. м., парцел 1200 кв. м. По декларация от 30.03.1977 г. въз основа на протокол по гр. дело № 976/1975 г. на СРС е открита партида на М. М., в която е записано: дворно място - 728 кв. м., къща 50 кв. м., кошара. Съгласно протокола по делбено дело № 14479/1985 г. на СРС, 38-ми състав, имотът е презаписан на името на К. Р. С. От удостоверение на СТУДА-ДС-Н. -ДБ Нови Искър, № ДС-13-ДБ-0232/26.01.1999 г. е видно, че за дворното място от 728 кв. м. и жилищна сграда на площ 50 кв. м. в [населено място], [улица] заплащан данък сгради и такса смет от 1975 г. до 1985 г. включително от М. С. М., а от 1986 г. до 1998 г. - от К. С. От заключението на вещото лице Т. Г. С. по гр. дело № 7119/1994 г. на СРС, 61-ви състав е видно, че парцел Х-309 в кв. 8 по плана на [населено място], кв. К. с площ 490 кв. м. е идентичен: а/ с част от бившия имот пл. № 172 с площ 728 кв. м., за който по регулационния план от 1968 г. е отреден в съсобственост парцел ХI-171, 172 и б/ с описания имот по протокола за делба от 18.03.1975 г. по гр. дело № 976/1975 г. на СРС, II рн, 6-ти състав, както и че по действащия план, одобрен със заповед № РД-50-09-234/1984 г. за основа на парцел Х-309 е послужила част от площта само на бившия имот пл. № 172 в кв. 8 по плана от 1968 г. Пред първата инстанция и при новото разглеждане на делото от въззивния съд са изслушани свидетелски показания относно упражняваната фактическа власт върху имота за периода след 1975 г. и до предявяването на иска за делба на 14.06.1994 г., които обаче не са послужили на градския съд, за да мотивира извода си за неоснователност на иска. Както се посочи, искът е отхвърлен по съображения, че по делото не било установено по несъмнен начин, че общият наследодател В./В./С. М. е бил собственик на имота към момента на неговата смърт - 27.12.1974 г. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че нито пред първата инстанция, нито във въззивното производство е било направено възражение от страните, че общият наследодател не е бил собственик на процесния имот. Напротив, и двете страни са се позовавали именно на обстоятелството, че имотът е останал в наследство след смъртта на В. М., без някоя от тях да е поставяла под съмнение, че той е бил собственик на имота. Липсват възражения на страните, касаещи регулационния статут на имота, евентуалното приложение на ограничителните разпоредби на З. (отм.) и на чл. 29 З.(отм.) при придобиване по давност, както и на правилото на чл. 181, ал. 3 З.(отм.) при владение на реални части от общи по регулация парцели. Както е посочено и в отменителното решение № 825 от 12.01.2004 г. по гр. дело № 344/2003 г. на ВКС, I г. о. спорният предмет е основателността на правопогасяващото възражение на ответницата К. Р., че е придобила по давност собствеността върху целия сънаследствен имот, упражнявайки владение за времето от 1975 г. до деня на предявяване на иска за делба. Ето защо, проверката на правилността на въззивното решение следва да бъде извършена след преценка на събраните в двете инстанции гласни и писмени доказателства във връзка с възражението на ответницата К. Р. за придобиване на целия сънаследствен имот по давност, без да се налага отмяна на обжалвания съдебен акт и даване на ход на делото по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.) за събиране на доказателства за принадлежността на правото на собственост върху имота към имуществото на В. С. М. към момента на неговата смърт /за това обстоятелство с касационната жалба се представя препис от констативен нотариален акт № 141, т. V, нот. дело № 392 от 08.04.1969 г. за собственост върху процесния имот, придобит по давност/. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира за основателно правопогасяващото възражение на К. Р. С., че е придобила собствеността върху процесния имот по давност поради следните съображения: Макар и да е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, вписаната съдебна спогодба от 18.03.1975 г. по гр. дело № 976/1975 г. на Софийския районен съд, II-ри район, 6-ти състав, има характер на юридически факт, с който е обективирана промяната в намерението от страна на М. С. Г. - да владее за себе си и идеалните части на останалите сънаследници. За периода от 18.03.1975 г. до смъртта си, настъпила на 02.09.1985 г. М. С. е упражнявала фактическата власт върху имота, живеела е в него, обработвала го е, декларирала го е на свое име на 30.03.1977 г., плащала е данъците. След смъртта на М. С. Г., с вписване на съдебната спогодба от 20.12.1985 г. по гр. дело № 14479/1985 г. на Софийския районен съд, 38-ми състав, по силата на която имотът е поставен в изключителен дял на К. Р. С., последната е живяла в имота, продължила е да полага грижи за земята, изградила е водопровод и канализация, заплащала е редовно данъците. Свидетелските показания, изслушани от първоинстанционния съд и от Софийския градски съд при новото разглеждане на делото не дават основание да се приеме, че М. С. Г., а след смъртта й - К. Р. С. са били обезпокоявани по какъвто и да е начин от някой от останалите наследници на В. Г. В.. Свидетелката Р. А. С. /разпитана на 15.04.1999 г./ е заявила, че първоначално имотът бил на майката на К., след което го получила самата ответница. Категорична е, че не е виждала друг никой в имота, в т. ч. и В./сега касатор/, и че не познава останалите наследници. Свидетелката Р. В. Г. /с. з. на 15.04.1999 г./ е съсед на имота и живее в К. от 1957 г. Според нейните показания, К. се грижела за майка си, както и за мястото. Тя извършила и подобренията в имота-водопровод и канализация и плащала данъците. Заявила е, че другите наследници не са идвали и не са ползвали имота. Едва от една-две години чула, че има някакви спорове и тогава идвали други наследници-на гости. Свидетелят Г. М. Т. /с. з. на 15.04.1999 г./ е заявил, че след смъртта на дядото в имота останала К., която живеела в къщата и според него "сигурно тя го е работила". Същият свидетел е добавил, че само от време на време е виждал там леля В.. Според свидетеля С. С. К. /с. з. на 15.04.1999 г./, след смъртта на дядо В., имотът се държал "основно от бабата", а след нейната смърт "май братята на дядото" държали имота. Свидетелката Н. И. П. /с. з. на 25.11.2004 г./ е заявила, че дядо В. на живо подарил имота на дъщеря си В.. Според свид. П., В. имала ключ от къщата, постоянно ходела в имота и обработвала градината в двора. Свидетелката Д. М. В. /с. з. на 25.11.2004 г./ също е заявила, че приживе В. М. дал къщата в кв. К. на дъщеря си В. и че след смъртта на баща си последната останала да живее в нея. По време на същия разпит по-късно, обаче свидетелката В. е заявила, че след смъртта на В. в къщата останала да живее съпругата му М.. Същите противоречия в показанията на тази свидетелка се наблюдават и относно обстоятелството дали В. е отключвала къщата в отсъствието на К.. Накрая, свид. В. е заявила, че лично не е видяла нито веднъж В. да отключва, когато К. я няма и да влиза в къщата. Последователни, логични и безпротиворечиви са само показанията на свидетелите Р. В. Г. и Р. А. С., които са в съответствие с писмените доказателства по делото и взаимно се допълват с тях. С основание въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Н. И. П. и Д. М. В.. По делото пред първоинстанционния съд, пред въззивната инстанция и в жалбата до ВКС срещу първоначалното решение на Софийския градски съд липсват дори твърдения, че В. М. приживе е дарил на дъщеря си В. процесния имот. Такъв факт се съобщава от двете свидетелки едва след връщане на делото за ново разглеждане с отменителното касационно решение. Свидетелите Г. М. Т. и С. С. К. с нищо не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. С оглед на това, следва да се приеме, че за периода от 18.03.1975 г. до 02.09.1985 г. М. С. Г., а след тази дата - до деня на предявяване на иска за делба - 14.06.1994 г., дъщеря й К. Р. С., са упражнявали фактическата власт върху целия процесен имот с противопоставено на останалите наследници намерение за своенето му. Това владение и било явно, непрекъснато и необезпокоявано и е довело до придобиване на правото на собственост по давност. Двете последователни владения, осъществявани от М. С. Г. и К. Р. С. заедно надхвърлят установения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок /втората от тях е присъединила към своето владение, владението на своята праводателка, арг. от чл. 82 ЗС/. В обобщение, към момента на предявяване на иска за делба - 14.06.1994 г., К. Р. С. се легитимира като собственик на процесния имот, който е загубил сънаследствения си характер вследствие придобиването му по давност. Претенцията е неоснователна и правилно е отхвърлена от въззивния съд, макар и по съображения, различни от изложените в настоящото решение. Поради съвпадение в крайния резултат по делото, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

Цитирани разпоредби

1