Решение № 12534 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10/2016 г.

Решение № 12534 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - К., действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. И., срещу решение № 127 от 11.11.2015 г., постановено по административно дело № 225/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което е отменена писмена покана № РД-20-434-2/21.07.2015 г. на директора на РЗОК - К., и РЗОК - К. е осъдена да заплати на МБАЛ "Д-р Н. В." АД деловодни разноски в размер на 50 лева. По съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите, се иска неговата отмяна и потвърждаване на писмената покана. Възведена е и претенция в полза на РЗОК - К. да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ответникът по касация МБАЛ "Д-р Н. В." АД гр. К., не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната писмена покана на директора на РЗОК - К., предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) е постановено МБАЛ "Д-р Н. В." АД гр. К. да възстанови в бюджета на РЗОК - К. за периода 1.01.2014 г. - 31.01.2014 г. неоснователно получени суми в размер на 714 лв. за отчетен случай по КП (клинична пътека) № 183, при който не са спазени условията за завършена клинична пътека, защото в медицинската документация на пациента М. С. М. не е описано/документирано извършване на терапевтична процедура (поставяне на назо-гастрална сонда). За да уважи сезиралата го жалба на лечебното заведение против писмената покана с подложеното на касация съдебно решение Административен съд - К. е приел, че тя е издадена в противоречие с материалния закон (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), тъй като не е налице незавършеност на клиничната пътека. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално наличие би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице основанията на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, обусловили издаването на процесната писмена покана, поради което същата правилно е била отменена. Правилно съдът е кредитирал официално заверените преписи на температурния лист и направлението за хоспитализация по смисъла на чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като официални документи, издадени от длъжностни лица (лекари) в кръга на службата им по установените форма и ред, поради което е приел, че същите съставляват доказателства за извършените и вписаните в съдържанието им действия. Такова действие е поставянето на сондата. Документите не са били оборени в рамките на съдебното производство пред Кюстендилския административен съд по отношение на тяхната материална доказателствена сила. Такова оспорване липсва и в съдържанието на административния акт. Поради изложеното, отразената в документите като извършена основна терапевтична процедура по поставяне на назо-гастралната сонда следва да се счита за достоверна. Липсата на отразени резултати от процедурата в останалата медицинска документация не може да се приравни на липса на извършване на процедурата, тъй като позитивното право в областта на здравното осигуряване не урежда подобна правна фикция. Отразяването на процедурата като извършена в част от медицинската документация сочи за нейната реалност. Тезата на административния орган, че непълният обем на документиране на процедурата води до незавършена клинична пътека, противоречи на легалната дефиниция по § 1, т. 2 от ДР на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2014 г., която държи сметка за реално извършване на процедурата, което в случая е установено от температурния лист на пациента и направлението за хоспитализация в качеството им на официални писмени документи с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. По отношение на пациента М. са били изпълнени изискванията за завършена клинична пътека, в това число всички изискуеми диагностични процедури и алгоритъма, залегнал в КП № 183. С оглед на това законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налице правно и фактическо основание за извършеното плащане по обсъжданата клинична пътека. Правно основание за това плащане са отношенията между НЗОК и МБАЛ "Д-р Н. В." АД, възникнали от сключения между помежду им договор № 100376/19.02.2014 г., а фактическо основание (т. е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените медицински дейности. Изпълнението на дейностите в случая е пълно, поради което клиничната пътека, по която административният орган иска връщане на заплатените средства обратно в бюджета на касата, е завършена, и няма основание да се претендира тяхното възстановяване. Изложените мотиви в административния акт в противната насока са опровергани убедително от първоинстанционния съд. При това положение и предвид нормативната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и задължението на НЗОК/РЗОК да финансира тази оказана помощ, съобразно параметрите на сключения между лечебното заведение и касата индивидуален договор, материално незаконосъобразно директорът на РЗОК - К. е поискал възстановяване на суми, които са основателно получени от изпълнителя на медицинска помощ. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отменил писмената покана за връщане на основателно получените от лечебното заведение плащания, Административен съд - К. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал разноски за това производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,