Решение № 5495 от 25.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Стамова - Стойкова, против Решение 92/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 146/2022 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменено по жалба на Л. Маринова Решение 32-170280/26.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 13 418.42 лева и законна лихва върху сумата за периода 01.07.2022г. до датата на връчване на решението и от датата по т. 8 от решението до датата на плащането на задължението. В касационната жалба са излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният съд не е взел предвид, че декларираната с митническата декларация стойност на стоката не е доказана. Представената фактура представлява частен, неподписан документ, като обективираните с него волеизявления не са потвърдени с полагане на подпис и печат. Посочва се, че митническият орган е намерил информация, че същият автомобил е продаден на много по-висока цена и то на дата, съвпадаща с отразената в представената фактура. Оспорено е извършеното от първоинстанционния съд тълкуване за прилагане на метода на идентични стоки. Твърди се, че в случая е открита продажна цена за същия автомобил, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Изложени са доводи за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката. В писмено становище от 25.04.2023 г. касационният жалбоподател, чрез юрк. Стамова - Стойкова, поддържа касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Л. Маринова, представляван от адв. Горанов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В хода на настоящото производство, ответникът, чрез адв. Горанов, моли съда да остави в сила обжалваното решение по аргументи, изложени в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Видин е Решение 32-170280/26.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което, по повод подадена от Л. Маринова митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007017538R3/30.03.2020 г., е определен нов размер на митническата стойност на стоката по посочената МД, като е установена сума за досъбиране в общ размер на 13 418.42 лева, от които мито в размер на 4 193,26 лв. и ДДС в размер на 9 225,16 лв., заедно със съответната законна лихва. За да достигне до извод за основателност на оспорването, АС Видин е приел следното от фактическа и правна страна: От Л. Маринова е подадена МД с MRN 20BG001007017538R3/30.03.2020 г. за режим допускане за свободно обращение на стока, с описание в ел. д. 6/8: "употребяван пътнически автомобил/ катастрофирал/; марка MERCEDES-BENZ, модел-GLS, тип GLS; първа рег. 01.01.2017, цвят: 0; р. обем: 3000Д, д-тел: няма данни, шаси: 4JGDF6EE3HA819755". Декларираното условие на доставка е "FOB Франко-борд" и към митническата декларация е приложен Bill of Sale от 03.02.2020г., издаден от AUTO LINK INC., 40 AVENUE LINDSAY, DORVAL, QC H9P 2T8, Canada. Към датата на приемане на МД, размерът на митническата стойност е определен съгласно чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, а именно на база договорената стойност, съобразно представената фактура 41272/30.03.2020 г., издадена от AUTO LINK INC. Митническата стойност на стока по МД - MPH 20BG001007017538R3/30.03.2020 г. е определена в общ размер на 5 204,22 лева, размер на мито 520,42 лева и размер на ДДС 1 184,93 лева. Поради възникнали съмнения относно стойността на автомобила, на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013, във връзка чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършен последващ контрол на митническата декларация за допускане за свободно обращение. С Докладна записка peг. 32-165433 от 20.05.2022 г. от началник на МП Пристанище Бургас е предложено на директора на ТД Митница Бургас на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. и чл. 19, ал. 7 от ЗМ да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с МРН 20BG001007017538R3/30.03.2020 г. и съответно нов размер на дължимите вземания. В тази връзка от директора на ТД Митница Бургас е издадено обжалваното решение 32-170280/26.05.2022 г. Въз основа на направените фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съгласно изискванията на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 2013 г. Съдът е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но актът противоречи на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Мотивирал се е, че според посочената регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспорения акт, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че е действително платената или подлежаща на плащане цена. Административният съд е съобразил, че при проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https: //auoauctions.io/, в която е обявена продажна цена на аукцион с дата 03.02.2020 г., със статус "продадена" (SOLD), за автомобил със същия VIN номер на шаси и "odometer 54 809 actual miles" в страната на износа, където публикуваната продажна цена е в размер на 33 750, 00 CAD. Първоинстанционният съд е приел, че подходът на митническите органи е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което не е предприето в случая. АС Видин е посочил, че позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: //auoauctions.io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения". В тази връзка е изложил мотиви, съгласно които въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Приел е, че в случая липсват сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи. Същевременно, според съда, жалбоподателката е предоставила всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказала е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. При тези мотиви, административният съд е формирал извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN 20BG001007017538R3/30.03.2020 г. е договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www. autoauctions. io. Както правилно административният съд е посочил, не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. В хода на съдебното производство са представени в превод на български език Общите условия на сайта autoauctions.io, където (в раздел 6), е отразено, че администраторите на сайта не носят отговорност, в случай чеинформацията, налична на същия, не е точна, пълна или актуална. Посочено е, че материалът на този сайт се предоставя само за обща информация и не следва да бъде използван като единствена основа за вземане на решения без консултация с първични, по-точни, по-пълни или по-актуални източници на информация. Поради това необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Правилно АС Видин е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на Маринова, след участието й в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Като е достигнал до извод за противоречие на оспореното митническо решение с приложимия материален закон, АС - Видин е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. С оглед фактическата и правна сложност на делото, присъденото в полза на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 1 380 лв. не е прекомерно. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 380 лева, съгласно фактура от 02.12.2022 г. и извлечение от банкова сметка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,