Решение № 29 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2014 г.

Решение № 29 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" гр. София срещу решение № 3655 от 30.05.2014 г. по адм. д. № 3769/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Алекси Чанков Динков (непълнолетен), чрез законната си представителка Сашка Тошкова Динкова, моли решението да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3655 от 30.05.2014 г. по адм. д. № 3769/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, II състав е отменил заповед № 91-ЗСП-320 от 27.02.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" гр. София, с която е отказана еднократна социална помощ по чл. 17 ППЗСП. Върнал е преписката на цитирания административен орган за произнасяне по молба-декларация вх. № 91-ЗСП-320 от 18.05.2013 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. Съдът е приел, че за пропускане на срока за отпускане на помощта са били налице особени, непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които не са могли да бъдат преодолени. Като е счел, че неподаването на молбата-декларация в срока по чл. 17, ал. 2 ППЗСП е основание за отказ за отпускане на помощта, административният орган е постановил оспорения акт в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗСП, съставляващо основание за отмяната му. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че детето Алекси Чанков Динков, роден на 25.01.2001 г., страдащо от наследствена глаукома, е било на лечение в Университетска клиника - гр. Мюнхен, през периода 08.04.2013 г. до 26.04.2013 г. Неговата майка - Сашка Тошкова Динкова е била негов придружител, с която то се е завърнало в страната на 27.04.2013 г. Не е било спорно също така, че финансирането на лечението е извършено със средства, отпуснати от Център "Фонд за лечение на деца", създаден с ПМС № 280 от 18.10.2004 г., обн. ДВ, бр. 96 от 29.10.2004 г. Касае се за лечение в чужбина със средства от министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му. На 18.05.2013 г. Сашка Тошкова Динкова, като майка и законен представител на малолетния тогава Алекси Чанков Динков, е подала молба-декларация вх. № 91-ЗСП-320 за отпускане на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 ППЗСП. По цитираната декларация тя е получила отказ, тъй като е пропуснала 14-дневния срок по чл. 17, ал. 2 ППЗСП. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ППЗСП предвижда, че на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. С решение № 5647 от 25.04.2014 г. по адм. д. 582/2014 г. по описа на ВАС, шесто отделение е прието, че подзаконовата форма на чл. 17, ал. 2 ППЗСП не свързва пропускането на 14-дневния срок с определени правни последици, с оглед на което материалното право по ал. 1 от същия текст, да се счита за преклудирано. Според точния текст на разпоредбата "Помощта по ал. 1 се отпуска възоснова на молба-декларация от правоимащото лице или от негов законен представител, подадена преди началната дата за провеждане на лечението или в 14-дневен срок от завръщането му в страната". Така формулираният текст не създава императивно правило, нарушаването на което да поражда правопогасителен или правопреклудиращ ефект. Аргумент в подкрепа на даденото тълкуване е по-високата по степен норма на чл. 14, ал. 7 от Закона за социално подпомагане, която предвижда тримесечен погасителен срок за вземанията на лицата по закона, смятано от края на месеца, за който се отнасят. По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като я е отменил Административен съд - София-град е постановил правилно решение. В административното производство отпускането на социална помощ по чл. 17, ал. 1 ППЗСП е било отказано на процесуално основание, без да се подлага на преценка самото материално право на заявителя. При новото разглеждане на молба-декларация вх. № 91-ЗСП-320 от 18.05.2013 г., административният орган следва да извърши проверка за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 17, ал. 1 ППЗСП, пораждащи право на детето, действащо чрез своята майка и законен представител, на социална помощ. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,