Решение № 10957 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД /ЕР Юг, електроразпределителното дружество/, подадена чрез процесуален представител срещу Решение 718 от 07.02.2023 г. по адм. д. 10499/2022г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение Ж-561 от 06.10.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество изразява несъгласие с правните изводи на съда, изтъквайки, че неправилно е преценено кой e приложимият по време закон към спора. По изложените съображения "Електроразпределение Юг" ЕАД моли за отмяна на съдебното решение и на решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на възнагражденията на противните страни. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Антикстоун ЕООД /дружеството/ чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-561 от 06.10.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Комисията е дала следните задължителни указания на електроразпределителното дружество: 1./ в едномесечен срок след получаване на решението, да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло монтирано до или на границата на имота собственост на Антикстоун ЕООД и 2./ в едноседмичен срок след приключване на посочените дейностите Електроразпределение Юг ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. Административният съд е констатирал от фактическа страна, а и не е било спорно, че Антикстоун ЕООД е клиент на ЕР Юг; придобило е правото на собственост върху процесния обект с. Дъскотна, общ.Руен през 2004г., а самият обект е присъединен към електроразпределителната мрежа преди 1999г. Средството за търговско измерване /СТИ/ на обекта се намира в трафопост, находящ се извън имота на АнтикстоунЕООД и е свързано с обекта посредством кабел, който минава под път II-208 Дъскотна-Айтос, разделящ имота от трафопоста. АССГ е анализирал разпоредбите на чл.120 ЗЕ и чл. 29, ал.5 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/ и е счел, че електромерните табла със СТИ следва да се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора, и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. Изрично са обсъдени доводите на жалбоподателя, включително твърденията му, че за него не е възникнало задължение да измести съществуващото и присъединено преди 1999 г. електромерно табло до или на границата на имота на Антикстоун ЕООД. При това обсъждане съдът се е позовал на чл. 91 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност в редакцията му обн. ДВ, бр. 64/1999 година и на чл.27 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа на производители и потребители, отменена през 2005 година. АССГ е приел, че и при тази нормативна уредба електромерните табла се монтират на границата на имота,т .е. законодателната логика и правила, съществуващи още от 1999 година, продължават и в следващите нормативни актове, регламентиращи правоотношенията по присъединяване. Поради това оспорването е счетено за неоснователно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Макар да се позовава на всички касационни основания по чл.209, т.3, касационният жалбоподател по същество излага съображения за неправилно приложение на материалния закон. Съдът е установил необходимите и относими към спора факти, обсъдил е събраните доказателства и въз основа на тях е формирал обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалният закон. Основният спор между страните е правен за това къде според приложимата правна уредба трябва да бъде монтирано СТИ на потребената електрическа енергия в процесния обект. Действащата нормативна уредба, в чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката, чл. 10, ал. 3 и чл. 29, ал. 5, 6 и, ал. 7 от Наредба 6 предвижда монтиране на електромерните табла до или на границата на имота на клиента или в общите части на сградата или фасадите на сградите на клиентите, за измерването на чиято електрическа енергия е необходимо монтирането на СТИ. Операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване само на ползваната електрическа енергия от собствениците и ползвателите на тези обекти. В нито една от приложимите разпоредби не се съдържа правомощие операторът на електроразпределителната мрежа да ползва имоти на трети лица, за да разполага на нея електромери на други потребители, различни от собствениците на тези имоти. Правилно АССГ е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя във връзка с момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа и твърдяната в тази връзка липса на задължения на ЕР Юг за преместване на СТИ, в съответствие с действащата сега нормативна уредба. На първо място, и при действието на Закона за електростопанството /Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г./ и Правилника за неговото прилагане / Приет с ПМС 62 от 1976г., отменен бр.31 от 14.04.2000г. / електромерите се поставят на границата на мрежата на електроснабдителната организация и потребителя. На второ място, правоотношението между жалбоподателя и дружеството-потребител на електрическа енергия не е възникнало преди 1999г., а в момента, в който с това дружество е сключен договор за снабдяване с електрическа енергия, поради което за него се прилага нормативната уредба, действаща към момента на сключване на този договор. Поради това ЕР Юг не може да се позовава на нормативна уредба, действала преди този момент. Облигационното правоотношение, действало между предишни собственици на имота и съответните електроразпределителни дружества, не продължава действието си след продажбата на имота на новия собственик. На трето място, неотносими към спора са оплакванията в касационната жалба, че ЕР Юг не е длъжно да измести без срок всички съществуващи електромерни табла. Предмет на делото е спорът относно законосъобразността на конкретно решение на КЕВР във връзка с конкретно средство за търговско измерване. Това конкретно средство за търговско измерване за обект на клиент, с който е сключен договор през 2006г. следва да отговаря на изискванията на действащия Закон за енергетиката и актовете по прилагането му. Следователно правилно КЕВР е дало указания на жалбоподателя за изместване на СТИ в съответствие с действащата нормативна уредба. По изложените съображения съдебното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. На ответника КЕВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв. Ответникът Антикстоун ЕООД претендира разноски за касационната инстанция в размер на 2000 лв, съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие. Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. Минимумът на възнаграждението по чл.8, ал.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че спорът не е с минимална фактическа и правна сложност, поради което няма основание за намаляване размера на възнаграждението на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение.