Решение № 504 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2013 г.

Решение № 504 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишно наименование "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, против решение № 903/12.04.2013 г. по адм. д. № 1175/11 г. на Административен съд-Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 1004060/06.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА за поправка № 1100162/5.01.2011 г., потвърден с Решение № 95/28.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", сега Дирекция "ОДОП" - Варна, за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди м. 03-м. 11.2009 г. в размер на 42 759, 22 лв. и съответните лихви за забава по фактури, издадени от "Дизелтранс-73 " ЕООД и са присъдени разноски на дружеството в размер на 1 500 лв. В касационната жалба са изложени подробно мотивирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът "Строй Транс " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от надлежно упълномощен адв. Няголов изразява становище за неоснователност на касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за основателност на касационната жалба, за неправилност на съдебното решение, което счита, че следва да се отмени. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по твърдението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението и необоснованост на същото. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт с установени задължения от отказан данъчен кредит по реда на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди м. 03-м. 11.2009 г. в размер на 42 759, 22 лв. и съответните лихви за забава по фактури с вписан предмет "ДГ" и количество "л", издадени от "Дизелтранс-73 " ЕООД. Твърди се, че предметът на доставките е "дизелово гориво". За да отмени РА в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че в РА отказът на правото на приспадане на данъчния кредит е формиран въз основа на дългия период на съхранение на дизеловото гориво от прекия доставчик, горивото е придобито през 2007 г. и 2008 г. и не е доказано наличието му към 2009 г. Съдът е приел тези съображения за неоснователни, с оглед заключението на приетата по делото СТЕ, вещото лице по която е заявило, че нормативно определения срок за съхранение на дизелово гориво е 5 години и възможността същото да запази изцяло експлоатационните си качества за срок по-дълъг от 12 месеца, при спазване на определени условия. Позовал се е и на приетата ССчЕ, която според съда установява, че по счетоводни данни доставчика "Дизелтранс-73 " ЕООД е разполагал с налични количества, закупени през 2007 г. и 2008 г. Според съда, доказано е наличие на достатъчно количество от стоката у доставчика, предаването й на купувача и използването й в икономическата дейност на последния, което води до извод за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът се е позовал на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е посочил и решение по дело С-642/11, но без да уточни, че последното дело е образувано по преюдициално запитване на същия съдебен състав и по същото дело - № 1175/11 г. по описа на Варненския административен съд, съдия - И. Янева. Преюдициалното запитване на първоинстанционният съдия от АС-Варна е отправено с Определение № 6451/2.12.2011 г. по адм. д. № 1175/11 г. като съдът е приел, че за решаването на делото е наложително да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, за което със същото определение е спрял производството по делото. По искането, е образувано дело С-642/11 на СЕС, приключило с решение 31.01.2013 г., което решение, в заверен по съответния ред препис, както и всички застъпени становища, са изпратени от СЕС до АС-Варна, пришити са по делото от лист 273 до л. 344, но същите не са приети, като по отношение на същите липсва каквото и да е произнасяне от страна на съда. В постановеното съдебно решение, предмет на касационно обжалване пред ВАС, липсва посочване, че по делото е било отправено преюдициално запитване по спор, който съдът е определил, че делото е било спряно до произнасяне с решение на СЕС, не е обсъдено решението на СЕС, липсва съпоставка между зададените от националния съд въпросите по преюдициалното запитване и дадените от СЕС отговори в постановеното решение от 31.01.2013 г., липсва обсъждане на мотивите към това решение. С това, първоинстанционният съд е пренебрегнал процесуални действия и постановено решение на СЕС и дадените със същото отговори, мотивите на това решение, които обсъждат фундаментални принципи на правото на ЕС. Вместо това, първоинстанционният съд се е задоволил с посочване номера на делото, постановеното решение с посочване единствено на диспозитива - отговор в две точки, без каквото и да е тълкуване на текста на решението. Видно от въпросите на преюдициалното запитване, според съда спорът се е свеждал до това как следва да се тълкува обстоятелството, че в издаден ревизионен акт на доставчика "Дизелтранс-73 " ЕООД данъчната администрация не е направила корекция на декларирания от този доставчик ДДС и този факт достатъчен ли е, за да се приеме, че данъчната администрация е признала реалността на доставките. Съдът е приел, че отговора на този въпрос е решаващ за спора. Съдът в решението си е записал, че във връзка с довод на жалбоподателя за признаване действителността на сделките от приходната администрация в ревизионен акт, издаден на прекия доставчик до Съда на Европейския съюз е отправено преюдициално запитване, като с Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11 е даден отговор, цитиран в решението. Липсват каквито и да е мотиви по тълкуване на решението на СЕС, във връзка със зададените въпроси и спора, който е очертан от съда в отправеното преюдициално запитване с Определение № 6451/2.12.2011 г., на л. 265-268 от делото. Без да е изследвал предмета на спора, така както е бил представен от същия съд в определението за отправяне на преюдициалното запитване, без да е изследвал отговорите на СЕС по така зададените въпроси и при цялостно игнориране на постановеното от СЕС съдебно решение, като липсва обсъждане на мотивите на същото, съдът е постановил съдебен акт, който изцяло противоречи на проведеното съдебно производство, с очертан предмет на спора, който както изрично е записано в определението за отправяне на преюдициално запитване, решаващият съд не може да разреши, поради противоречивата практика на Върховния административен съд и "разнообразната практика" на съдилищата, включително и с цитирани решения на ВАС. При даден отговор от СЕС на спорните въпроси, с подробно мотивирано решение, съдът е следвало да реши спора, съобразно даденото разрешение на спорните въпроси. При влязъл в сила РА на доставчика, с който е приета нереалност на доставки на горива през 2007 и 2008 години, съдът без да го съобрази, е формирал изводи за реалност на доставки на горива в количествата, посочени в процесните фактури, издадени през 2009 г., като съхранявани такива от 2007 и 2008 г., по данни единствено на база обясненията дадени от управителя на дружеството-доставчик. Решението е необосновано, постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички събрани по делото доказателства, необсъждане на решението СЕС, постановено по отправено преюдициално запитване по това дело, приети за установени факти единствено на база едностранчиво обсъждане на избрани от съда доказателства, при това тълкувани в противоречие с данните по делото. Предвид вместимостта на единствено наличния резервоар от 10 500 л., не е доказано съхранение на дизелово гориво от 2007 г. и 2008 г., до 2009 г., когато са фактурирани доставки с процесните фактури, въпреки това, съдът е направил извод за доказано "предаване" на количествата гориво при наличие на доказателства, съдържащи противоречиви данни за това обстоятелство. В случая, с влязъл в сила РА № 031002906/21.10.2009 г. на ТД на НАП-Варна, издаден на "Дизелтранс-73 " ЕООД, за ревизирани по ЗДДС периоди 08.06.2007 г. -28.02.2010 г. е отказано право на данъчен кредит по доставки на горива през 2007 и 2008 години. Действително, експерта по приетата СТЕ удостоверява, че гориво може да бъде съхранявано в 5-годишен период, но тази теоретична постановка следва да бъде подкрепена с доказателства за реализиране на тази възможност, а по делото липсват данни за възможността на доставчика да съхранява горивото при специални условия, каквито се изискват за този вид стока - липсват съответните съоръжения за съхранение на горивото. Изводите на съда в тази част от решението са необосновани и при погрешно приета фактическа доказаност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че формираният от първоинстанционния съд краен извод за реалност на доставките не е обоснован. Отделно, липсва приемане на всички становища и решението на СЕС по дело С-642/11, изпратени от съда на Европейския съюз до Административен съд - Варна, което решение е преюдициално за настоящия спор, постановено е по дело, образувано пред СЕС по преюдициално запитване по това дело на Административен съд - Варна, липсва анализ на мотивите на същото решение и съпоставка на отговорите на СЕС и зададените въпроси, които първоинстанционният съд е приел, че очертават предмета на спора в определението си за отправяне на преюдициалното запитване. В мотивите на обжалваното съдебно решение не се съдържа оценка на заключенията на експертите по ССчЕ и СТЕ в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и във връзка с предпоставките за признаване на спорното право. Тъй като по отношение на тези релевантни доказателства не се съдържат мотиви в обжалваното решение, спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна и поради забраната за фактически установявания в касационното производство, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд, който да съобрази указанията в настоящото решение и извърши указаните процесуални действия. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение