Решение № 263 от 1.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1355/2011 г.

Решение № 263 от 1.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1355/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на адв. Л., пълномощник на осъдената С. С. за възобновяване на производството по нохд № 787/10 г. по описа на РС-Пазарджик и по внохд № 441/10 г. по описа на ОС-Пазарджик. В искането се изтъква всички касационни основания по чл. 348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Осъдената С. и пълномощника й адв. Л., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 161 от 12.05.2010 г., постановена по нохд № 787/10 г., Районен съд-Пазарджик е признал подсъдимата С. С. С. за виновна в това, че на неустановена дата в периода 13.02.2007 г. - 3.12.2007 г., в [населено място], в качеството на длъжностно лице, в съучастие като подбудител с К. Г. -извършител, умишлено е склонила последната да преправи съдържанието на официален документ-дневник "ЕДСД" на Общинска служба по земеделие и гори -гр. Пазарджик, с цел да бъде използван, поради което и на основание чл. 310, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 вр. чл. 2, ал. 2 от НК й е наложил наказание "пробация", включваща двете задължителни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С горепосочената присъда е призната за виновна и подсъдимата К. С. Г., която не отправя искане за възобновяване. С въззивно решение № 165 от 23.09.2010 г., постановено по внохд № 441/10 г., ОС-Пазарджик е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Независимо, че в искането се визират всички касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, липсва ясна диференциация на подкрепящата ги аргументация. В голямата си част доводите сочат на необоснованост на акта, която не е касационно основание и не подлежи на обсъждани в процедурата по възобновяване. Следва да се отбележи, че първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVII от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което двете подсъдими С. и Г. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на двете подсъдими се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Последните се оспорват от подсъдимата С., но възраженията й са неоснователни, като аргументацията, изложена в искането не може да бъде възприета от настоящата инстанция. Същата сочи на опит да се оспорят признатите факти. Съгласно ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния такъв е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така, следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Ето защо, не се налага касационната инстанция да обсъжда отделните възражения, релевирани в искането. Нещо повече, на всички тях е бил даден отговор от решаващите съдилища в техните актове. Във връзка с възражението за явна несправедливост следва да се отбележи, че същото е декларативно и не е подкрепено от каквито и да било аргументи, които да бъдат предмет на анализ в настоящото решение. Независимо от това следва да се отбележи, че предходните съдилища правилно и законосъобразно са приели, че наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в чл. 373, ал. 2 от НПК, както и на тези в чл. 2, ал. 2 от НК, в рамките на които справедливо са го индивидуализирали. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдената С.. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение