Решение № 9563 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2020 г.

Решение № 9563 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40а от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК). Образувано е по касационна жалба на "Патра шипинг" ЕООД, с ЕИК ****, със седалище в гр. Суворово и адрес на управление: гр. Суворово, ул. "Батак" № 15, представлявано от управителя Д. Стефанов, чрез адв. М. Попов от АК - Варна, срещу решение № 5/06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3036/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е отхвърлена жалбата против отказ с изх. № В-1116/04.06.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – гр. Варна, за вписване в Регистъра на българските кораби на обстоятелство относно м/к "Патра 3" – предоставяне на кораба на беърбоут чартър на "Камаро С. А.", Маршалови острови. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, предложение първо, се претендира отмяната му. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно постановен от директора на Дирекция "Морска администрация" отказ. Развива съображения, че първоинстанционният съд е приложил погрешно разпоредбите на КТК и НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн., ДВ, бр. 7 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2004 г., бр. 59 от 2005 г., бр. 32 и 91 от 2006 г. /Наредбата), като е цитирал неотносими нормативни актове от националното и общностно право. Според жалбоподателя, неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 КТК е довело до погрешния извод, че кораб, нает по беърбоут чартър от юридическо лице, чието седалище не е в Република България или друга държава членка на ЕС, няма право да плава под българско знаме, респ. не може да бъде вписан в регистъра на българските кораби, макар да е собственост на българско юридическо лице. Твърди, че цитираната разпоредба регламентира изчерпателно и алтернативно основанията, даващи право на кораб да плава под знамето на Република България. В този смисъл и доколкото собственикът на кораба е лице, попадащо в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 КТК и същият е вписан в регистъра на българските кораби, то сключването на договор за беърбоут чартър не води до отпадане на вече възникналото за собственика право, състоящо се във възможността корабът да плава под българско знаме. Мотивира становище, че разпоредбата на чл. 39б КТК предвижда, че кораб, вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора, след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Според касатора, изводът на съда, че това правило създава пречка за чуждестранен чартьор да регистрира нает български кораб в чужда държава е верен, но в подобна хипотеза възниква въпросът къде следва да се регистрира такъв кораб при положение, че съществуват пречки за регистрацията му в чужд регистър? Счита, че регистрацията при тази фактическа обстановка следва да се извърши в основния регистър на кораба. Поддържа още, че не само не съществува нормативна забрана чуждестранно лице да бъде вписано в български регистър като беърбоут чартьор, а за това дори е предвиден облекчен ред – този по чл. 9, ал. 5 Наредбата, който се явява специален по отношение на ал. 4 от същата разпоредба. В тази връзка аргументира довод, че чл. 39а КТК, на който съдът се е позовал, без да го съпостави с останалите разпоредби, урежда случаите на наемане на кораб, вписан в регистъра на друга държава и плаващ под нейното знаме. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт с присъждане на разноските по производството. Ответникът – директорът на дирекция "Морска администрация – Варна" и капитан на пристанището, с адрес гр. Варна, район "Приморски", бул. "Приморски" № 5, в писмен отговор, чрез М. Николова – главен експерт в Дирекция "Морска администрация – Бургас" на Изпълнителна агенция "Морска администрация", оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Патра шипинг" ЕООД срещу отказ с изх. № В-1116/04.06.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – гр. Варна, за вписване в Регистъра на българските кораби на обстоятелство относно м/к "Патра 3" – предоставяне на кораба на беърбоут чартър на "Камаро С. А.", Маршалови острови. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че "Патра шипинг" ЕООД е собственик на моторен кораб "Патра 3", ИМО № 8000836, бруто тонаж 7788 тона, плаващ под знамето на Република България, който на 28.03.2018 г. е вписан в регистъра на големите кораби на пристанище Варна - том 6, стр. 35, под рег. № 05, видно от представеното в първоинстанционното производство свидетелство за регистрация № 0032/28.03.2018 г. Със Заявление № В-1116/28.05.2018 г. за вписване в регистъра на българските кораби на нови обстоятелства относно м/к "Патра 3", "Патра шипинг" ЕООД, позовавайки се на чл. 18 от Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите, е уведомило директора на Дирекция "Морска администрация Варна", че на 14.03.2018 г. между него в качеството му на корабособственик, от една страна, и "Камаро С. А.", Маршалови острови, от друга, е сключен договор за беърбоут чартър на м/к "Патра 3", за срок от 22.03.2018 г. до 07.06.2020 г. Установено е още, че корабособственикът е изразил несъгласие, м/к "Патра 3" да бъде вписан в беърбоутния регистър на друга държава, като поради тази причина и доколкото корабът ще остане да плава под български флаг по време на действието на договор, е подал процесното заявление с искане беърбоут чартърът да бъде вписан в регистъра на корабите, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 13 Наредбата, посочвайки в заявлението данните на беърбоут чартьора. С писмо изх. № В-1116/04.06.2018 г. директорът на Дирекция "Морска администрация Варна" е постановил отказ относно направеното от заявление за вписване на нови обстоятелства. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по чл. 21 и сл. АПК. При преценката за съответствието на постановения отказ с материалния закон, решаващата инстанция е съобразила предписанията на чл. 34, ал. 1, т. 2 и 3 КТК, уреждащи видовете регистрация, съотнасяйки ги към условията за допускането й, визирани в чл. 39а КТК, като е отчел и императивното правило на чл. 27 КТК, предоставящо правомощие на конкретни лица да плават по българско знаме. Материалната законосъобразност на акта съдът е определил и при съблюдаване правилата на Наредбата, а националното законодателство е тълкувано в светлината на актовете на правото на Европейския съюз. АС – Варна е приел, че постановеният отказ представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на пороци, обуславящи материална незаконосъобразност. Съдът е констатирал, че разпоредбата на чл. 27 КТК, в съответствие с чл. 2, § 1, б. "Б" на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации, императивно и изчерпателно посочва в 6 точки кои кораби имат право да плават под знамето на Република България. Дружеството "Патра шипинг" ЕООД попада в хипотезата на чл. 27, т. 2 КТК, поради което същото е вписано в единния регистър на корабите, плаващи под българско знаме, като му е издадено и Свидетелство за регистрация, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2 КТК. Вписването на кораб в основния регистър, респ. издаденото свидетелство за регистрация не променя факта, че сключването на договор за беърбоут чартър за този кораб представлява обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, което е и единствено условие, за да продължи корабът да плава под българско знаме, при снабдяване с временно свидетелство съгласно чл. 35а, ал. 2 КТК. Съдът е провел разграничение между двете понятия - "право на беърбоут чартьора да плава под българско знаме за срока на договора за беърбоут" и "право на корабособственика да плава под това знаме". Посочил е, че в първата хипотеза, правото възниква от регистрацията по чл. 34, ал. 1, т. 3 и при условията на чл. 39а КТК, който от своя страна не прави разлика между основния флаг, под който до момента на сключването на договора за беърбоут чартър плава корабът, докато във втората хипотеза правото произтича от регистрацията по чл. 34, ал. 1, т. 2 КТК и е intuitu personae. В този смисъл АС - Варна е счел, че разпоредбата на чл. 39а КТК е приложима във всички случаи, когато корабът е нает по сключен договор за беърбоут чартър, независимо от основния си регистър. При така направения анализ съдът е стигнал до заключението, че двете разграничавани права от една страна, произтичат от различни основания, а от друга – принадлежат на различни субекти. Последното се потвърждава и от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 КТК, според която действието на вписването по ал. 1 и 2 не се отнася до корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. Субектите, които имат право да заявят такава регистрация, съответно да получат временно свидетелство, даващо им право да плават под български флаг, са регламентирани в чл. 27 КТК, поради което и доколкото чартьорът е с адрес Маршалови острови, същият не попада сред легитимираните лица и в този смисъл не са налице условията за извършване на вписването съгласно чл. 39а КТК. Съдът е посочил, че в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК може да бъде вписан договор за беърбоут чартър или на кораб, който до момента е плавал под чужд флаг, но чартьорът е лице по чл. 27, ал. 1, т. 1 - 4 КТК или на кораб, който плава под български флаг и чартьорът също е лице по чл. 27, ал. 1, т. 1 - 4 КТК. Приел, че разпоредбата на чл. 39а КТК урежда вписването в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК на кораб, плаващ под чужд флаг, който е нает по договор за беърбоут чартър от лице по чл. 27, ал. 1 КТК, каквато не е настоящата хипотеза, докато чл. 39б КТК урежда именно процесния случай, когато кораб, плаващ под български флаг и вписан в регистрите по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2 КТК, бива нает по договор за беърбоут чартър от лице по чл. 27, ал. 1 КТК. В този смисъл, ако липсва което и да е от условията на чл. 39б КТК, корабът остава "да плава под българско знаме", но това не влече след себе си задължение за администрацията да впише договора за беърбоут чартър с лице, извън кръга, посочен в чл. 27, ал. 1 КТК. В заключение АС – Варна е акцентирал, че разпоредбата на чл. 9, ал. 5 Наредбата следва да се тълкува едновременно с ал. 4 и с чл. 39а, ал. 1 КТК. Нормата на чл. 9, ал. 4 Наредбата определя документите, които трябва да представи лице от кръга на посочените в чл. 27, ал. 1 КТК, наело кораб по договор за беърбоут чартър и което желае наетият от него кораб да плава под български флаг, а ал. 5 от същата визира случаите, в които лице от кръга, посочен в чл. 27, ал. 1 КТК, желае да впише договор за беърбоут чартър на кораб, който вече плава под български флаг. Акцентирал е, че новелата на чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК императивно прогласява, че кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК при условие, че е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТК. Доколкото наемателят не е измежду посочените лица, договорът за беърбоут чартър не може да бъде вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК и в този смисъл е формирал решаващ извод за неоснователност на подадената от "Патра шипинг" ЕООД жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед наличието на основания за издаването му, състоящи се в липсата на изискуемите по закон предпоставки за допускане вписването на ново обстоятелство - сключването на договор за беърбоут чартър. В тази насока първоинстанционният съд точно е установил относимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. Развитите от АС - Варна мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение. Спорът по делото се състои в това дали е допустимо кораб, нает от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не попада в изрично изброените в чл. 27, ал. 1 КТК да бъде наемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг. Съгласно чл. 199а КТК (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. Поначало, съгласно разпоредбата на чл. 33 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация" и биват четири вида, изчерпателно изброени в чл. 34 КТК, а именно: регистрови книги на малките кораби, регистрови книги на големите кораби, регистрови книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър и регистрови книги на корабите в строеж с дължина над 12 метра. Съгласно чл. 39в КТК (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2010 г.) основен е регистърът, в който се вписва собствеността върху кораба и в този смисъл всички останали са специални спрямо него. При вписване в основния регистър на кораба се присвоява уникален регистров номер, а на корабособственика се издава свидетелство за регистрация съгласно чл. 35 КТК, което удостоверява правото му да плава под българско знаме. Това право е в зависимост от субекта, който управлява кораба и тази връзка в случай, че бъде сключен договор за беърбоут чартър с предмет кораб, вписан вече в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 или 2 КТК, същият трябва да бъде вписан и в тези на корабите, наети по договор за беърбоут чартър по т. 3 от цитираната разпоредба. Последното произтича от една страна, от императивното задължение по чл. 39а, ал. 2 КТК, възникващо за беърборд чартьора да заяви за вписване сключения договор, а от друга, е необходимо, за да може последният да плава с наетия кораб под българско знаме. В този случай се определя нов регистров номер на кораба, а на чартьора се издава временно свидетелство за регистрация, аналогично на посоченото по-горе за корабособственика при първоначална регистрация в основния регистър. Както правилно е приел първоинстанционният съд, правото на корабособственика да плава под българско знаме с вписването на кораба в основния регистър не е тъждествено на правото на беърбоут чартьора да плава под български флаг при условията на сключен договор за беърбоут чартър. Във втората хипотеза беърбоут чартьорът трябва да отговаря на материалноправните предпоставки в чл. 39а, ал. 1 КТК и да е подал заявление по ал. 2 от същия, за вписване в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. Разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 КТК урежда условията, при които кораб, нает по договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги. Съгласно т. 1 от цитираната норма, една от необходимите предпоставки за да бъде допустимо и законосъобразно вписването на договора, е корабът да бъде нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТК, а именно българско физическо или юридическо лице, повече от половината от собствеността на кораба да е на тези лица или да е собственост на физическо или юридическо лице от страна членка на Европейския съюз, при изпълнение на изискванията, визирани в закона за упълномощаване на български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна членка на Европейския съюз, установени в Република България. Това обстоятелство е важно, т. к. правната уредба на договорите за беърбоут чартър на кораби забранява лица, извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТК да плават под знамето на Република България, да бъдат вписвани в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация", както и да им бъде издавано временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме. Всяко вписване в нарушение на тези разпоредби е недействително поради липса на законова предпоставка. В тази връзка сключването на договор за беърбоут чартър с наемател/чартьор, който не е лице, попадащо в обхвата на чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТК или не е Република България, обуславя недопустимост на вписването на договор за беърбоут чартър, респ. корабът в тази хипотеза не следва да бъде регистриран в книгата по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК и по отношение на него е недопустимо да бъде издадено временно свидетелство по чл. 35а КТК. При тези аргументи е несподелима тезата на касатора, че тълкуването на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 КТК налага извод за наличие на едно от посочените в хипотезата й обстоятелства – в конкретния случай това, че корабът е собственост на българско юридическо лице и е вписано в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 1, което води до право и на беърборд чартьора да плава под българско знаме с наетия кораб. Последното обаче възниква при обективиране на елементите от фактическия състав, описан в чл. 39а КТК и при наличие на предпоставките за това, а не от регистрацията на кораба от собственика му в основния регистър. Посочената уредба дава основание за извода, че под български флаг могат да плават кораби с установена реална връзка с Република България. В този смисъл: Решение № 181 от 9.12.2019 г. на ВКС по гр. дело № 3845/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 184 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. дело № 3813/2018 г., III г. о., ГК. В случая такава връзка не е налице, доколкото наемателят по договора е юридическо лице, регистрирано в Маршалови острови и като такова не попада в изчерпателно изброените в чл. 27, ал. 1 КТК хипотези, поради което за него не съществуват нормативно установените условия съгласно чл. 39а, ал. 1 КТК, допускащи вписване на кораб, нает по договор за беърбоут чартър. Липсата на само едно от посочените изисквания, както е в конкретния случай, представлява пречка за законосъобразното вписване на заявеното обстоятелство. За пълнота следва да се посочи, че хипотезата на чл. 39б, тълкувана в първоинстанционното решение е съвършено различна от тази по чл. 39а КТК, доколкото касае условията, при които кораб, вписан в регистрите по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2 КТК може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора. Нормата посочва реда, по който кораб, вписан в регистър на малките или големите кораби от неговия собственик и придобил вече право да плава под българско знаме (Сравн.: чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 33, вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, вр. с чл. 35 КТК), когато бъде нает по силата на договор за беърбоут чартър, може да придобие право да плава под чужд, а не под българския флаг. При тези аргументи чл. 39б КТК се явява неприложим към настоящия случай, т. к. конкретната фактическа обстановка касае вписване в български регистър, създаден и поддържан на основание чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, а не в чужд такъв, какъвто се изисква изрично в разпоредбата. Регистрацията по чл. 39а КТК е обстоятелство, което подлежи на вписване (отбелязване) и в регистровите книги на големите кораби, след подаване на заявление за вписване на ново обстоятелство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 13 Наредбата и при приложение на процедурата, уредена в чл. 17 - 21 Наредбата, както е направено в процесния случай. Вписването може да се извърши едва след: 1) Представяне на документ (временно свидетелство за регистрация) от чужд регистър, че корабът е вписан в същия, като нает по договор за беърбоут чартър, или 2) Вписване на кораба в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на Република България. В конкретната хипотеза временно свидетелство от друга държава не е представено, като корабособственикът изрично е заявил желание корабът да плава под български флаг. Последното обаче е възможно само, ако беърбоут чартьорът впише договора за беърбоут чартър в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, което не може да се осъществи, предвид липсата на предпоставките по чл. 39а КТК. От изложеното следва изводът, че по партидата на кораба в регистровите книги на големите кораби може да се извърши отбелязване на обстоятелството на валидно сключения договор за беърбоут чартър единствено след като бъде извършено вписване на този договор в регистровите книги на кораби, наети по договор за беърбоут чартър и бъде издадено временно свидетелство за регистрация на кораба. Отбелязват се страните по договора, срока на валидност и знамето под което ще плава кораба. По аргумент на Глава XI - 1, Правило 5 на SOLAS - Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 година, единствено регистрираният беърбоут чартьор има право да иска отбелязване на това обстоятелство в CSR - Свидетелство за непрекъснат документален запис на историята на кораба. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 13 Наредбата ще намери приложение едва след като бъде извършено първоначално вписване в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър. В този смисъл: Решение № 6205 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 1119/2019 г. на ВАС, VII отделение. Несподелим е изводът на касационния жалбоподател, че доколкото чл. 9, ал. 5 Наредбата регламентира по-облекчен ред за заявяване на процесното обстоятелство и корабособственикът притежава свидетелство за регистрация, то отказът за вписване се явява незаконосъобразен. Дори редът по ал. 5 от цитираната разпоредба да е приложим в конкретната хипотеза, това не променя обстоятелството, че е необходимо наличие на всички предпоставки по чл. 39а, вр, с чл. 27, ал. 1 КТК за законосъобразното вписване на заявения договор. Макар и да създава по-благоприятен ред за заявяване чрез възможността да бъдат представени по-малко на брой документи, наредбата съдържа единствено процесуалните правила, по които да се извърши конкретното действие, като последното намира материалноправното си основание в КТК. Предвид изложените аргументи и доколкото не са изпълнени горепосочените предпоставки, в т. ч. не е извършено вписване в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, респ. не е издадено временно свидетелство съгласно чл. 35а КТК, и волеизявлението за вписване на процесното обстоятелство не изхожда от легитимираното за това лице, а именно беърборд чартьорът, верен е изводът на първоинстанционния съд, че отказът на заявеното вписване е законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата на "Патра шипинг" ЕООД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс, "Патра шипинг" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Морска администрация", ръководител на чието структурно звено е издателят на акта, разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,