Решение № 5703 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Кренчев, чрез процесуален представител, срещу Решение 633 от 16.06.2023 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело 1686/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Кренчев срещу разпоредбите на чл. 13, 14 и 15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас (Наредбата), приета с решение на Общински съвет - Бургас по т. 3 от Протокол 27 от 24.09.2013 г. в действащата редакция, с изменения и допълнения, съгласно т. 2 от Протокол 36/19.12.2017 г., по т. 2 от Протокол 7/27.02.2020 г., по т. 3 от Протокол 22 от 26.05.2021 г. и т. 3 от Протокол 37 от 17.05.2022 г. на Общински съвет - Бургас Касационният жалбоподател - И. Кренчев, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от посочените фактически обстоятелства, представляващи мотиви за приемането на подзаконовия акт не се установява кое налага разделяне на живущите по адресен признак, като се създават привилегии за собствениците, които имат постоянен адрес в зоната, за сметка на собствениците на имоти, чийто постоянен адрес не е в процесната зона. В този смисъл счита, че е налице нарушение на установена форма на акта поради липса на мотиви. Според касатора в съдебното производство не са представени доказателства за публикуване на докладната записка на кмета, представляваща мотивите към проекта за Наредбата, в нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Счита, че е налице и нарушение на принципа за достъпност и публичност, прокламиран в чл. 12, ал. 1 АПК. Твърди, че въведеното разделение е в нарушаване на задължението имотите общинска собственост да се управляват в интерес на цялото население на общината, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), без да създават привилегии в полза на едни лица и задължения за останалите. Счита, че липсата на адекватна уредба, засягаща собствениците, които притежават имот, който попада в зона, регламентирана с процесните разпоредби, ги принуждава да променят адресната си регистрация, за да отговорят на изискванията и да могат да паркират автомобилите си. Оспорва извода на съда, че не е налице форма на непряка дискриминация, като сочи, че видно от разпоредбите лицата се разделят по адресен признак, който създава права за регистрираните собственици по постоянен адрес в зоната, които са в по-благоприятно положение от собствениците на имоти в зоната, които не са регистрирани по постоянен адрес в нея. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и вместо това да отмени оспорените разпоредби на Наредбата. Ответникът по касационната жалба - Общинският съвет - Бургас, счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Бургас е приета с Решение по т. 3 от Протокол 27/24.09.2013 г. на Общински съвет - Бургас и в последствие е изменяна няколко пъти с решения на Общинския съвет. Наредбата е била предмет на цялостно оспорване в първоначалната й редакция от 24.09.2013 г., по повод на което е постановено Решение 8335 от 07.07.2015 г. по адм. дело 11971/2014 г. по описа на ВАС, с което се потвърждава Решение 1094 от 19.06.2014 г. по адм. дело 2690/2013г. на Административен съд Бургас, за отхвърляне на подадената жалба срещу подзаконовия нормативен акт. На 12.10.2017 г. на интернет страницата на Община Бургас и в Портала за публични консултации е публикуван проект за изменение и допълнение на Наредбата. С проектът се предвижда изменение на заглавието на Наредбата, като същият засяга и оспорените разпоредби. Към проекта са приложени и мотиви. На заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок, считано от 13.10.2017 г., за предложения и становища във връзка с проекта. На 17.11.2017 г. с Докладна записка рег. 53-00-54 кметът на Община Бургас е информирал Общински съвет-Бургас за необходимостта от приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Бургас, като в нея са посочени: причините за това; целите, които се поставят; финансовите и другите средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Предложенията с мотивите и постъпилите становища са обсъдени от Комисията по транспорт и морско дело, Комисията по обществен ред, сигурност и безопасност на движението, Комисията по образование и вероизповедания, Комисията по устройство на територията, Комисията по опазване на околната среда, земеделие и храни, Комисията по култура и читалищна дейност, Комисията по туризъм, Комисията по международно сътрудничество, оперативни програми и неправителствени организации, Комисията по здравеопазване и социални дейности, Комисията за младежта и спорта, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по общинска собственост и инвестиционни политики и Комисията по правни въпроси, като всички комисии са подкрепили докладната записка и проекта за решение. С Решение по т. 2 от дневния ред, обективирано в Протокол 36/19.12.2017 г. от заседание на Общински съвет - Бургас е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата, с която се изменя заглавието на наредбата и същото придобива следното съдържание: Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас, както и в раздел IV навсякъде думата зоната се заменя с думата зона. Решението е гласувано поименно с 36 гласа "за", 7 гласа "против" и 2 гласа "въздържал се" от присъствали 45-ма общински съветника на заседанието към момента на гласуване. Според протокола Наредбата влиза в сила на 01.01.2018 г. На основание чл. 37, ал. 3 ЗНА, приетата наредба е разгласена на интернет страницата на Общински съвет - Бургас. На 15.11.2019 г. на интернет страницата на Община Бургас и на Портала на обществените консултации е публикуван проект на Наредбата. На заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок, считано от 16.11.2020 г., за предложения и становища във връзка с проекта. Видно от съдържанието на мотивите 14-дневния срок за даване на становища е обоснован с въвеждането на нова система с издаване на електронен стикер от началото на 2020 г., за което е необходимо да е налице съответната нормативна уредба. На 10.01.2020 г. с Докладна записка рег. 08-00-9549 кметът на Община Бургас е информирал Общински съвет - Бургас за необходимостта от приемане Наредба за изменение и допълнение на Наредбата. Част от тези изменения касаят оспорените разпоредби (навсякъде в наредбата думата стикер се заменя с електронен стикер, както и чл. 14, ал. 3 и ал. 4 и чл. 15, ал. 2). Предложенията с мотивите и постъпилите становища са обсъдени, като всички комисии са подкрепили докладната записка и проекта за решение. На 27.02.2020 г. с Решение по т. 2 от дневния ред, обективирано в Протокол 7 на заседание на Общински съвет - Бургас е приета Наредбата за изменение и допълнение на процесната Наредба. Решението е гласувано поименно с 43 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържал се" от присъствали 43-ма общински съветника на заседанието към момента на гласуване. На основание чл. 37, ал. 3 ЗНА, приетата наредба е разгласена на интернет страницата на Общински съвет-Бургас. На 25.03.2021 г. на интернет страницата на Община Бургас и на сайта на Общински съвет - Бургас е публикуван проект на Наредбата за допълнение и изменение на Наредбата. Видно от частта, публикувана преди самия проект, на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок, считано от 26.03.2021 г., за предложения и становища във връзка с проекта. На 14.05.2021 г. с Докладна записка рег. 08-00-11490, председателят на временната комисия за изработване на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата е информирал Общински съвет - Бургас за необходимостта от приемане Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, като са посочени причините за това; целите, които се поставят; финансовите и другите средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По делото са представени Мотиви към проекта за изменение и допълнение на Наредбата. Изработването на проекта за изменение и допълнение на Наредбата, както и постъпило предложение на ОП Транспорт са разгледани на заседание на временната комисия на 04.03.2021 г. респ. на 13.05.2021 г. Предложенията с мотивите и постъпилите становища са обсъдени, като всички комисии са подкрепили докладната записка и проекта за решение. На 26.05.2021 г. с Решение по т. 3 по Протокол 22 на заседание на Общински съвет - Бургас е приета Наредбата за изменение и допълнение на процесната Наредба. Решението е гласувано поименно с 47 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържал се". На основание чл. 37, ал. 3 ЗНА, приетата наредба е разгласена на интернет страницата на Общински съвет - Бургас. По делото е представен проект на Наредбата за допълнение и изменение на Наредбата, публикуван на интернет страницата на Община Бургас на 18.03.2021 г., както и проект към проекта, публикуван на сайта на Общински съвет - Бургас и на портала за обществени консултации на 14.04.2021 г., доказателство за което е разпечатка от интернет страницата на Общински съвет - Бургас и портала за обществени консултации. На заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища. Указано е, че краткият 14-дневен срок по чл. 26, ал. 4, изр. последно ЗНА, е обоснован от необходимостта от организиране на летен сезон 2020 г., който за участъците, обхванати от зелена зона и тези с комбиниран режим започва от първи май. На 05.05.2022 г. с Докладна записка рег. 61-00-159 кметът на Община Бургас е информирал Общински съвет - Бургас за необходимостта от приемане Наредба за изменение и допълнение на Наредбата. По делото са представени Мотиви към проекта за изменение и допълнение на Наредбата. Предложенията с мотивите и постъпилите становища са обсъдени, като всички комисии са подкрепили докладната записка и проекта за решение. На 17.05.2022 г. с Решение по т. 3 от дневния ред, обективирано в Протокол 37 на заседание на Общински съвет - Бургас е приета Наредбата за изменение и допълнение на процесната Наредба. Решението е гласувано поименно с 32 гласа "за", 1 гласа "против" и 10 гласа "въздържал се". На основание чл. 37, ал. 3 ЗНА, приетата наредба е разгласена на интернет страницата на Общински съвет-Бургас. С оглед така установените факти съдът е приел, че предмет на оспорване по делото са разпоредбите на чл. 13, 14 и 15 от Наредбата в сега действащите редакции по Протокол 36/19.12.2017 г., Протокол 7/27.02.2020 г., Протокол 22/26.05.2021 г. и Протокол 37/17.05.2022 г. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената наредба е приета от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на изискванията на 26 и 28 ЗНА, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е за неоснователни доводите за наличие на непряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Според съда правото за избор на адреса е лично субективно право на гражданите, като регистрацията по постоянен или настоящ адрес не е обективен признак, качество извън личността, което да бъде дискриминационен признак, респ. обект на дискриминация. В случая, собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните), като липсва правна уредба, която да създава изискване за осигуряване на право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт. Прието е, че правото на водач на моторно превозно средство винаги да може да паркира ППС когато, където и за колкото време поиска не е гарантирано по никакъв начин от законодателя, като това става по правила и на места, посочени в ЗДвП или в общински наредби, и в решение на Общинския съвет. Обоснован е извод, че това право не може да бъде защитавано като обект на дискриминация, тъй като не носи такова съдържание. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на оспорените разпоредби и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Липсват конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок. По доводите за нарушение на материалния закон: На първо място касаторът твърди, че Наредбата е приета в нарушение на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Изложените аргументи в подкрепа на тези доводи са обсъдени подробно и обосновано от първоинстанционния съд. При приемането на Наредбата, както и при последващите изменения и допълнения са спазени процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни административни актове. В представената по делото административна преписка по приемане на Наредбата, както и по приемането на последващите й изменения, касаещи оспорените текстове, а именно чл.13, чл. 14 и чл. 15, са приложени доказателства за спазване на процедурата по ЗНА - чл. 26 и чл. 28 ЗНА. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗНА проектите на наредбите за изменение и допълнение на Наредбата, заедно с мотивите към тях със съдържанието по чл. 28, ал. 2 ЗНА, са публикувани на интернет страниците на Община Бургас, Общински съвет - Бургас и Портала за обществени консултации, като с публикуването е предоставена възможност на заинтересованите лица за предложения и становища по публикуваните проекти. Мотивите съдържат изискуемите съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА реквизити, включващи причините, които налагат приемането й, целите, които се поставят с приемането й, финансовите и други средства, необходими за прилагането й, очаквани резултати от прилагането й, както и анализ за съответствието й с правото на Европейския съюз. Следователно мотивите на оспорените наредби за изменение и допълнение на Наредбата съдържат изцяло визираните в нормата обстоятелства. За всяко едно от обстоятелствата органът изложил подробни мотиви, аргументирани с факти и фактически изводи. По този начин изпълнил задължението си не формално, а при спазване на принципите на обоснованост, стабилност и откритост. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 4, изр. второ от ЗНА в мотивите на проекта за Наредбата за допълнение и изменение на Наредбата, публикуван на 15.11.2019 г. и на проекта Наредбата за допълнение и изменение на Наредбата, публикуван на интернет страницата на Община Бургас на 18.03.2021 г. изрично са посочени причините, обосноваващи определения от органа по-кратък срок за предложения и становища, който несъмнено не е по-малък от 14 дни. Следователно доводите за неспазване на изискванията на чл. 26 и 28 ЗНА са неоснователни и недоказани. Неоснователни са и доводите на касатора, свързани с факта, че гражданите на гр. Бургас, които живеят на територия, попадаща в зона за платено паркиране са третирани неравноправно. В тази връзка следва да се посочи, че в самата наредба Общинският съвет е регламентирал режим на локално паркиране на пътно превозно средство по постоянен адрес, като съвместното съжителство в рамките на един град има своите изисквания и носи за жителите си определени задължения. Както правилно приема и първоинстанционният съд, липсва правна норма, която да гарантира на касатора правото на безплатно паркиране в непосредствена близост до собственото му жилище. Паркирането върху публична общинска собственост е право, което общината предоставя на гражданите и гостите на града и за което по силата на закона тя има право да събира такса. С разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗДвП, посочена като основание за приемане на процесната наредба, е предоставена възможност на собственика, респ. администрацията, управляваща пътя, да определя райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Именно упражнявайки това свое законово правомощие, Общински съвет - Бургас е издал обжалваната наредба и е извършил впоследствие изменения и допълнения в нея, касаещи разширяване на обхвата на районите, в които се въвежда режим на платено паркиране, промяна на дните и часовия диапазон на действие, както и определяне на режим на платено локално паркиране. Видно от изложеното съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и правилно е тълкувал и приложил към тях относимите материалноправни разпоредби. С оглед на горното касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответника, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд