Решение № 1190 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2016 г.

Решение № 1190 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу Решение № 241 от 20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 950/2015 г. на Административен съд- гр. П. (АС П.). Изложени са съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди противоречие на съдебното решение с нормата на чл. 64 от ЗУО, съгласно която отчисления за депа за строителни отпадъци се правят в размер и по ред, определени с Наредба № 7 от 19.12.2013 г. По делото са представени молби от 20.09.2017 г. и 17.10.2017 г., депозирани от адв. Кирова- процесуален представител на О. П., към които са приложени писмени доказателства. Касационният жалбоподател О. П. в съдебно заседание, чрез адв. Кирова поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на решението на АС П., като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски, съгласно представен списък. О. Д. на РИОСВ не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на съда за обосновани и правилни и счита, че първоинстанционното решение следва да стане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на О. П., против Акт № 07/19.10.2015 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на РИОСВ- П., с който е установено задължение на община П., като собственик на общинско депо за неопасни отпадъци в местността "Башикаровски баир", землище на с. А. К., община П., общо в размер на 4 530 602, 25 лева (четири милиона петстотин и тридесет хиляди шестстотин и два лева и двадесет и пет стотинки), от които 3 915 291, 11 лева (три милиона деветстотин и петнадесет хиляди двеста деветдесет и един лев и единадесет стотинки) непреведени месечни отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и към м. юни 2015 г. и общ размер на законната лихва за забавяне на преводите, изчислена към 15.09.2015 г. - 615 311, 14 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и единадесет лева и четиринадесет стотинки). В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. С обжалвания съдебен акт - Решение № 241 от 20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 950/2015 г. на АС П. е ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна жалбата на община П., против Акт № 07/19.10.2015 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на РИОСВ - П.. На следващо място e осъдeна О. П. да заплати на РИОСВ- П., сторените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 300 лв. За да постанови този резултат решаващият съд приема оспореният административен акт- АУПДВ № 07/19.10.2015 г. на директора на РИОСВ-П. за издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и при съответствие с материалните разпоредби и целта на закона. Приема, че при издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което възраженията на община П. за това са неоснователни и неподкрепени от установените факти по делото. Предвид тези доводи адм. съд намира, че жалбата е неоснователна, а оспореният акт е правилен и законосъобразен. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС П. е правилно, като подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради необоснованост. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като изчерпателно е отговорил на спорните въпроси. Съгласно чл. 172а АПК са изложени мотиви, които са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Касационната жалба въпреки, че сочи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК не съдържа аргументи за тяхното наличие, а огледално възпроизвежда аргументите от първоинстанционната жалба. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като липсва законово противоречие, което да обоснове приложението на чл. 209, т. 3 от АПК. Споделя се извода на решаващия съд относно това, че по делото е установено съществуването на общинското депо за неопасни отпадъци в местността "Башикаровски баир", землище на с. А. К., община П.. Налице е "съществуващо депо за отпадъци" по смисъла на § 1, т. 30 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Неоснователни са доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението на съда, тъй като не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие на изводите на съда по отношение на приложимия ЗУО. Необосновано касаторът твърди противоречие на съдебното решение с нормата на чл. 64 от ЗУО. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредба по чл. 43, ал. 2 ЗУО - Наредба № 7/19.12.2013 г. Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗУО целта на тези отчисления е да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. От решаващия съд е разгледано твърдението, че няма основания да се претендират отчисления за периода от 2011 г. до 2013 г. по горепосочената Наредба № 7/2013 г. Обосновано от решаващия съд се приема, че видно от мотивната част на оспорения АУПДВ, административният орган подробно и обосновано е посочил дължимостта на отчисленията, приложимите норми, основанията за начисляване. За периода 2011 г. - 2013 г. са извършвани обезвреждания на отпадъци, образувани на територията на О. П., налице са подадени справки и невнесени отчисления. Констатирано е, че О. П. не е изпълнявала задълженията си за внасяне на дължимите начисления. Обосновано от решаващия съд се отхвърля възражението за недължимост на отчисленията за периода 2013- 2015 г., тъй като при издаването на АУПДВ, предмет на настоящия съдебен контрол са спазени изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. В проведеното адм. производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК, с писмо изх. № КД-10-3261/17.09.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на община П. за заплащане на дължимите отчисления. В съдебното производство няма спор относно декларираните количества отпадъци и посочения размер на отчисленията. По делото е безспорно, че община П. не е изпълнявала задълженията си за внасяне на дължимите начисления в определения размер и установените срокове. Обоснован е изводът на адм. съд, че размерът на отчисленията в оспореният АУПДВ № 07/19.10.2015 г. е определен правилно, на база подадените от община П. справки, съотнесено към размера на отчисления лева/ тон. При установени количества на депонираните отпадъци и посочения размер на отчисленията и след като община П. не е изпълнявала задълженията си за внасяне на дължимите начисления, за административният орган е оставало задължението да предприеме принудителното им събиране с оспорения АУПДВ- чл. 64, ал. 8 ЗУО. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административно- производствени правила, материално - правни предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи АС П. е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,