Решение № 2876 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 501/2015 г.

Решение № 2876 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 501/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по две касационни жалби, съответно от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. при ЦУ на НАП и от В. М. Л. от [населено място] срещу Решение № 2379/05.11.2014 г., постановено по адм. дело № 301/2014 г. по описа на Административен съд – П.. С касационна жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) - П. при ЦУ на НАП обжалва решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161204911/28.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1257/05.12.2013 г. на директора на Дирекция ""ОДОП" - П., в частта, с която на В. М. Л. са определени вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 933,98 лева и лихви в размер на 662,55 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел неприложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г. / за ревизирания период 2006 г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на В. М. Л.. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба В. М. Л. обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата и против оспорения РА, в частта на определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размер на 24 955,58 лева и лихви в размер на 17 474,30 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът служебно е следвало да се произнесе по наличието на предпоставките на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, което не бил сторил, а в случая срокът за установяване на задължението за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ бил изтекъл. Оспорва изводите на съда относно установените с ревизионния акт разходи по прехвърлителна сделка, обективирана в нот. акт № 36, том 137, дело № 31376/2006 г. с твърдения, че същата е привидна такава, като счита, че съдът е следвало да кредитира с доверие изявленията и в тази насока. Отделно от това счита, че необосновано съдът е приел, че заедно с майка и нямат спестявания в банка, извън установените такива с РА. Твърди, че поддържа и всичките си доводи за незаконосъобразност на РА, поради нарушение на процедурата при издаването му, изложени и пред първоинстанционния съд в писмени бележки. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в тази част, като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител навежда допълнителен довод за нищожност на РА с твърдения, че по делото не са ангажирани доказателства за компетентност на възложителя на ревизията. Всека от страните, в писмен отговор оспорва жалбата, подадена от другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, Осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 161204911/28.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1257/05.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П., с който на В. М. Л. са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размер на 24 955, 58 лева и лихви в размер на 17 474, 30 лева и вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 933, 98 лева и лихви в размер на 662, 55 лева. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване. С решението си, АС - П. е отменил ревизионния акт, в частта относно установените с него задължения за вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 933, 98 лева и лихва в размер на 662, 55 лева е отхвърлил жалбата на В. М. Л. срещу РА, в частта на определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размер на 24 955, 58 лева и лихви в размер на 17 474, 30 лева. За да отменен РА, в частта на установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 933, 98 лева и лихви в размер на 662, 55 лева, АС – П. е приел неприложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г. / за ревизирания период 2006 г., поради липса на разпоредба, която да придава обратно действие на нормата на чл. 124 а от ДОПК, приета след ревизирания период. За да отхвърли жалбата на В. М. Л. срещу РА, в частта на определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г., съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред. В тази насока, съдът е приел, че правилно органа по приходите е приел в приходната част на паричния поток сумата от 53 563, 82 лева, с произход получени от ревизираното лице средства от нейната майка - Я. Л., като не е възприел тезата на ревизираното лице за по-висок размер на получените средства. Този извод е обосновал със заключение по назначена ССчЕ, което установило, че по делото не са налични данни за спестявания на ревизираното лице и нейната майка в [фирма] и [фирма], които са фалирали през 1997 г., както и размера на доходите от наем и други източници на ревизираното лице и нейната майка за периода от 1996 г. до 2009 г. не дават основание да се приеме наличие на спестявания в по-висок размер от установените с РА. Приел е, че правилно в разходната част на паричния поток за 2006 г. е включена сумата от 227 972 лева, представляваща цената на недвижим имот, който ревизираното лице е придобило през 2006 г. с нот. акт № 110, том 6, регистър 9405, нот. дело № 1033/21.12.2006 г., като се е позовал на удостовереното в нот. акт изявление на страните, че тази сума е изплатена изцяло от купувача. При тези съображения, съдът е приел, че правилно е определено началното салдо в РА, както и паричния поток на ревизираното лице за 2006 г., в резултат на което обосновал извод, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред. В заключение съдът е обобщил, че констатациите в РА са необорени относно установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размер на 24 955, 58 лева и лихви в размер на 17 474, 30 лева. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП – П.: Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК спрямо данъчни периоди преди влизането й в сила - 15.02.2011 г. са в съответствие с приетото от ОСК на ВАС Решение по Тълкувателно дело № 3/2015 г. Като е приел, че в частта на определените задължения за здравно осигуряване, ведно със съответните лихви РА е незаконосъобразен и е отменил същия, в тази му част първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на В. М. Л.: Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - П., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението по ССчЕ. Изложени са съображения за законосъобразно определяне на задълженията на лицето по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, изложен за първи път пред касационната инстанция за нищожност на ревизионния акт, поради издаването при първоначалната ревизия на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1102824/09.06.2011 г. и ЗВР № 1105049/30.09.2011 г. от материално некомпетентен орган. В случая няма спор, че РА е издаден след отменително решение № 446/24.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П. при повторно проведено ревизионно производство. Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 1102824/09.06.2011 г., издадена от З. Г. К., началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – П., определена в т. I. 5 от Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП за издаване на ЗВР, поради което довода на касатора, че ревизионното производство е образувано от материално некомпетентен орган е неоснователен. Втората ЗВР № 1105049/30.09.2011 г. е издадена от С. И. Ш. - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., като заместник на титуляра З. Г. К. за периода 26.09.2011 г. до 30.09.2011 г., включително, съгласно Заповед № 43882/20.09.2011 г. на директора на ТД на НАП – П.. РА, който е издаден при първоначалното ревизионно производство е отменен с решение № 446/24.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П.. Що се касае до ЗВР, издадени във връзка с процесния РА № 161204911/28.01.2013 г., то по делото не е спорно, че същите са издадени от З. Г. К., упълномощена по силата на изрични заповеди № РД-09-395/11.04.2012 г., № РД-09-744/29.06.2012 г., № РД-09-1095/28.09.2012 г. и № РД-09-1300/31.10.2012 г. на директора на ТД на НАП – П. да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 112 от ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, изложен за първи път пред касационната инстанция за изтекла погасителна давност за установените с ревизионния акт задължения, позовавайки се на нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В процесния случай, с РА са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г., което задължение е следвало да бъде декларирано през 2007 г., което означава, че 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2008 г. и е изтекъл на 31.12.2012 г. Ревизията е повторна и е започнала със ЗВР № 1102824/09.06.2011 г., връчена на ревизираното лице на 30.06.2011 г., т. е. преди да изтече посочения срок, поради което ревизионното производство е надлежно образувано. Следва да се посочи, че независимо от факта, че е извършена повторна ревизия, при повторната ревизия не започва ново производство, поради което ревизията се счита за образувана с първата ЗВР № 1102824/09.06.2011 г. Неоснователен е и доводът в касационната жалба за изтекла погасителна давност за задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. Това оплакване, отново се прави за първи път пред касационната инстанция, но доколкото касае правилното приложение на материалния закон, следва да бъде обсъдено. По отношение на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г., не е налице изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Касае се за публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, които са годишни и се плащат през годината следваща годината за която са реализирани, т. е. данъка за 2006 г. е дължим 2007 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая, давността за вземанията за 2006 г. започва да тече от 01.01.2008 г. и изтича на 31.12.2012 г. В този срок и преди изтичане на давността, със заповед за възлагане на ревизия № 1102824/09.06.2011 г. е образувано процесното ревизионно производство. С образуването на ревизионното производство, давността спира да тече. Безспорно в случая не е изтекла и десетгодишната абсолютната давност. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът неправилно приел липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на РА. В тази насока, се излагат твърдения, че едни и същи периоди били обект на проверки и ревизионни действия, с което се целяло заобикаляне на сроковете за извършване на ревизия по чл. 114 от ДОПК. Съгласно чл. 110 от ДОПК, органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез ревизии и проверки. В същата разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 са регламентирани целите на действията при ревизиите и проверките, като няма законова пречка за едни и същи периоди да се извършат проверки и в последствие да се образуват ревизионни производства. Необосновано се твърди, че в конкретния случай са преследвани други цели. Неоснователен е довода, че на ревизираното лице не е било връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК, както и такова по чл. 17 от ДОПК. Видно от преписката, под приложение № 1 и 02 към РД са приложени уведомление изх. № Д1/РД-22-293/13.09.2012 г. за преминаване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, връчено на ревизираното лице на 15.10.2012 г., както и уведомление от същата дата по чл. 17 от ДОПК, също връчено на ревизираното лице на 15.10.2012 г. Неоснователен е довода на касатора, че връчения му екземпляр от РА не е подписан от органа, който го е издал. Видно от приложения към преписката РА, същия е подписан от орган по приходите – М. Л., а твърдението на касатора, че има друг неподписан екземпляр е ирелевантно и недоказано. Неоснователни са и доводите в касационната жалба по същество на спора. Правилно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, тъй като в хода на ревизионното производство правилно са установени приходната и разходната част на паричния поток на ревизираното лице, недостига на парични средства и от там задължението за данък и лихви. В случая не са били доказани доходи и спестявания на ревизираното лице над установената с РА сума. Този извод е обоснован с неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ. Обоснован е извода на съда, че в разходната част на паричния поток за 2006 г. следва да се включи сумата от 227 972 лева, представляваща цената на недвижим имот, който ревизираното лице е придобило през 2006 г. с нот. акт № 110, том 6, регистър 9405, нот. дело № 1033/21.12.2006 г., предвид изричното изявление на страните по сделката, че тази сума е изплатена изцяло от купувача. Недоказано е останало твърдението на ревизираното лице, че сделката, обективирана в нот. акт е привидна, тъй като доказателства, от които да се установява привидност на сделката не са ангажирани. Не може да служи като доказателство за привидност на сделката изявлението на ревизираното лице, че сделката е привидна и представения предварителен договор за продажба на същия имот, сключен между продавача по нотариалния акт – М. И. и трето лице. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че установените от първоинстанционния съд задължение за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. са определени при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението на Административен съд - гр. П. и в тази му част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,