Решение № 202 от 25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 541/2012 г.

Решение № 202 от 25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 541/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 382/11 г. Окръжният съд-гр. Сливен осъдил подсъдимия М. И. К. на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 29, б. "б" и чл. 54 НК на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

С решение № 260 от 23.11.2011 г., постановено по внохд № 310/11 г., образувано по жалба на подс. К., Апелативния съд-гр. Бургас изменил посочената присъда като намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на пет години. В останалата част присъдата на СОС е потвърдена.

Подсъдимият, чрез защитата си - адвокат Г. М., е подал касационна жалба срещу въззивното решение, с която се възразява наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подс. К. лично и защитата му поддържат подадената жалба.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.

За да се произнесе ВКС взе предвид следното:

Отговорността на подсъдимия е ангажирана за деяние, извършено от него в съучастие с А. Г. Д., на 01.03.2011 г. в [населено място] спрямо С. М. Н.

Отговорността на А. Д. е реализирана по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като с определение от 04.07.2011 г. по нохд № 341/11 г. ОС-гр. Сливен одобрил споразумение за решаване на делото между Окръжна прокуратура-гр. Сливен и А. Г. Д. за престъпление по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК и прекратил наказателното производство срещу Д.. Посоченото определение влязло в сила на 04.07.2011 г. - чл. 383, ал. 1, във връзка с чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК, и е задължително за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, в това число и за съда - чл. 383, ал. 1, във връзка с чл. 413, ал. 1 НПК.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея причини.

При разглеждане на делото БАС е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуални правила - чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3, т. т. 1 и 2 НПК, което предопределя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивите на въззивното решение, в частта по приложението на закона, са декларативни, а отделно от това, обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, са останали неизяснени.

Решаващият съд е приел, че обсъжданията на подс. К. по нохд № № 960/00 г. на ЯРС, 368/09 г. на ВТОС и 117/10 г. на ЯРС обуславят наличието на предпоставките на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, а оттук и съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК.

Посоченото решение съдът не е аргументирал надлежно в мотивите на съдебния акт.

Следващият коментар е съобразен с конкретиката на настоящото дело.

1. Известно е, че рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК е налице, когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК.

Това не е било съобразено от съда по същество, доколкото от свидетелството за съдимост е видно, че с определение, постановено по чнд № 241/10 г. на ЯРС, влязло в сила на 25.05.2010 г., на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК на осъдения К. е определено едно общо наказание за престъпленията, предмет на нохд № № 368/09 г. и 117/10 г. Иначе казано, обстоятелството, че К. е бил осъден за дадена престъпна дейност не с една, а с двете присъди, не може да отегчи положението му и да обуславя рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. В този смисъл виж указанията, дадени с ТР № 54/61 г. на ОСНК на ВС на РБ (ВКС), съответно относими и към настоящия случай.

1. Известно е също, че правилото на чл. 29 НК не се прилага, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.

Този въпрос не стои спрямо осъждането по нохд № 117/10 г., по обясними причини - влизане в сила на присъдата и времеизвършване на инкриминираното деяние.

Не така стоят нещата с осъждането по нохд № 960/00 г. По делото липсват данни относно изтърпяването на наказанието, което е пречка за положителния извод по чл. 30, ал. 1 НК.

1. Възражението на подсъдимия за допуснати други съществени нарушения на процесуални правила са неоснователни, по следните съображения:

На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защитата на подсъдимия претендира, че съдът неоснователно не е удовлетворил искането му за установяване самоличността и разпит в качеството на свидетел на лице от [населено място], представило се с името "С.", както и че БАС не е взел отношение по направеното пред него възражение, свързано с чл. 20, ал. 1 НК.

Протоколите за съдебните заседания, проведени на 14.10.2011 г. и 18.11.2011 г. пред СОС сочат, че такива искания подс. К. не е правил. В първо посоченото съдебно заседание последният е поискал отлагане на делото "за да организира защитата си и посочи свидетел - М. от Т., чиито имена не знае и не може да посочи в момента" (л. 27), а в последното заседание, в което е дал обяснения, не е правил доказателствени искания (л. 37-39).

БАС не е нарушил изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като на вниманието му не е било поставено възражение за конкретното участие на подсъдимия в изпълнението на инкриминираното престъпление. Друг е въпросът, че същото възражение не държи сметка за казаното по-горе относно правилата по чл. 383, ал. 1, във връзка с чл. 413, ал. 1 НПК.

Водим от изложеното на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение