Решение № 10614 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2016 г.

Решение № 10614 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител гл. юрк. Петков, срещу решение № 7532/22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8273/2015 г. по описа на Върховния административен съд, 4-то отделение, с което е отменена заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с което е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта й, в която извън специализирания слой е останала част от 0,28ха от БЗС № 306130-141-1-2 със заявена площ от 7,28ха и БЗС № 30613-20-1-1 със заявена площ от 2,46ха. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на А. Д. П. срещу заповедта на министъра на земеделието и храните в оспорената част и да се присъдят на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - А. Д. П. от гр. Кюстендил, в депозирано по делото възражение срещу касационната жалба от адв. Драгомир Марков, както и в пледоария по съществото на спора, я оспорва като неоснователна. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателката А. Д. П. е заявила с УИН 10/130514/51786 за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на обработвани от нея парцели в землище на с. Згурово, Община Невестино, първия парцел с площ 7,28ха и идентификатор 30613-141-1-2 и вторият парцел с площ 2,46ха и идентификатор 30613-20-1-1. С обжалваната заповед № РД 46-287/06.03.2015 г., на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/200, Министър на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. като заявените от А. П. парцели са останали извън обхвата на подпомагане. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" е актуализиран от административния орган за кампания 2014 г. на база дешифрация /разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ по самолетно/сателитно заснемане през 2014 г. и чрез отразяване на резултати от теренни проверки, проведени през годината като при заявените от П. парцели е използван последният метод. Основанието, на което площите са приети като недопустими за подпомагане, не е посочено в обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните; от представения отговор на възражението също не става ясно на какво основание изключените площи са приети за недопустими за подпомагане. За да отмени обжалваният пред него акт, в съответната част, касаеща заявените парцели от П., съдът е обсъдил подробно прието и неоспорено заключение на вещо лице по назначена СТЕ. Съгласно това заключение, за районите, в които попадат заявените за подпомагане от П. парцели, няма актуално заснемане за 2014 г. като границите на специализирания слой на площите в добро земеделско състояние са определяни въз основа на извършени теренни проверки от ОДЗ Кюстендил. Двата процесни парцела са заявени като площи с угари. Според вещото лице при определяне на границата на слоя на допустимите площи за съответната година, се взема предвид границата на обработката за същата година, а не границата на парцела или на физическия блок, в който същият попада. Заключението е категорично, че теренните проверки са извършвани по визуален метод, не са правени измервания, направени са снимки, проверявани са физическите блокове, а не самите заявени парцели в техните граници. Заключението също е категорично, че заявените парцели като земя под угар по смисъла на чл. 10 от Наредба № 10/2010 г. отговарят на определението за земи в добро земеделско състояние, тъй като на снимките се наблюдават площи, които са били разорани в стопанската 2014 г., макар и обрасли с трева към момента на заснемане. Според вещото лице парцелите отварят на критерия за земи в добро земеделско състояние като поради липса на измервания на границите при извършените теренни проверки, не може да се отговори дали този извод касае целите или част от площите на заявените парцели. Съдът е възприел фактическите установявания съобразно приетата и неоспорена експертиза и събраните писмени доказателства. Приел е законосъобразно, предвид действащата към момента на издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПЗП /ред. ДВ бр. 12/2015 г./ наличие на компетентност на издателя на акта. Приел е, предвид задължителната сила на т. 2 на ТР № 8/11.12.2015 г. на ОС ВАС допустимост на обжалването на акта. От правна страна съдът е счел, че при издаване на заповедта, относно заявените за подпомагане парцели от Попова, е допуснато нарушение на материалния закон и целта на закона. Прието е, че в нарушение на чл. 33, ал. 4 и чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП при изработването на специализирания слой данните от теренните проверки не са нанесени коректно, извършени са само визуално, не са разграничени границите на физическия блок и на заявените за подпомагане парцели, в нарушение на чл. 16г, ал. 1 и 2 от Наредба № 105/2006 г. и във връзка с направеното възражение не са извършени необходимите в тези случаи проверки. Тези изводи на съда са правилни, изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства и доказателствени средства и с приложимите правни норми. Въз основа на събраните доказателства и даденото експертно заключение съдът е направил единственият възможен фактически извод относно допуснати нарушения при извършване на теренните проверки и техните отразявания и оттам относно установена допустимост за подпомагане на заявените парцели според вида, в който са заявени за подпомагане. Неустановяването на границите им се дължи на допуснатите процесуални нарушения при извършване на теренни проверки от помощните органи към решаващия административен орган. Данните и заключението на назначената и приета СТЕ не са оспорени от ответната страна, която е имала процесуална възможност за това. Не е проявена процесуална активност за участие в процеса, за събиране на нови доказателства или доказателствени средства, поради което основното оплакване в касационната жалба за неправилност на обжалваното съдебно решение поради некоректност на приетата експертиза, не е основателно. Решението е обосновано, постановено в съответствие със събраните доказателства. В хода на процеса и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са били направени доказателствени искания от ответната страна, които да са били от значение за изясняване на спора от фактическа страна и съответно да не са били уважени от съда. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени направени разноски в размер на 100 лв., съобразно представения договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,