Решение № 10934 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2010 г.

Решение № 10934 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 88/22.02.2010 г., постановено по адм. д. № 767/2009 г. Административен съд - гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Иван Колев Куманов от гр. Димитровград срещу решение № Ж-49-2/9.10.2009 г. на директора на РУСО - Хасково. Осъдил е Иван Колев Куманов да заплати на РУСО - гр. Хасково направените разноски в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Колев Куманов с молба да бъде отменено като неправилно. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представени са писмени бележки от жалбоподателя, в които същият преповтаря доводите си изложени в касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Първоинстанционният съд е сезиран да се произнесе по жалбата на Иван Колев Куманов против решение № Ж-49-2/09.10.2009 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е оставено в сила разпореждане № 5004218622/29.06.2009 г. на ръководителя "ПО" към РУ "СО" - гр. Хасково, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия на жалбоподателя. В оспорения административен акт е отразено, че положения от жалбоподателя труд на длъжността "спасител към минен обект и Аварийна база" в "Аварийна база" - гр. Димитровград е втора категория труд по т. 8 от отм. ПКТП. Според административния орган, извършваната дейност от Куманов в периода 11.01.1978 г. - 1.05.1995 г. e като "спасител в минен обект и аварийна база" и не попада в т. 1 от ПКТП. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че не са представени доказателства, че Куманов е бил зает на работа под земята в мините при вредност и тежест на условията на труда, равностойни на тези, при които са полагали труда си непосредствено заетите под земята инженерно-технически работници до началник на рудник. Решението на Административен съд - гр. Хасково е неправилно. Видно от приложените по делото писмени доказателства на 19.01.1978 г. жалбоподателят е бил назначен на длъжност " спасител към минен обект и аварийна база" - подземен V разряд. Със заповед от 30.11.1978 г. същият е преназначен на длъжността" спасител към минен обект и аварийна база в рудници за добив рудни и нерудни изкопаеми" - подземен. В заповедта от 2.05.1995 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение е записано, че същият е работил на длъжност "минен спасител". В трудовата му книжка е записано, че е изпълнявал длъжността "подземен минен спасител". От 1.10.1979 г. наименованието на длъжността му в трудовата книжка е променено на "спасител в минен обект и аварийна база". По делото не е представена длъжностна характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност, с оглед на което не може да се установи какъв е бил характерът на извършваната от него дейност, какви са били правата и задълженията му, както и каква е била натовареността му, при какви условия е работил и дали е полагал ежедневно труд под земята. Съгласно Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи и Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност минният спасител при осъществяване на своите трудови задължения спасява хора и оказва първа помощ при аварии и злополуки в рудника, ограничава и ликвидира аварии в рудника, експлозии на газ, изхвърляния на газ, скални удари, водни пробиви, обрушвания и пропадания, нарушение на вентилацията и други фактори, застрашаващи здравето и живота на хората, извършва възстановителни работи за ликвидиране последиците от аварии, злополуки, изпълнение на технически операции, представляващи опасност в самия рудник в среда с отровни задушливи газове или други вещества, участва в практическо изпълнение (проиграване) на планове за предотвратяване и ликвидиране на аварии, непрекъснато вземане на проби от рудничния въздух, системно теоретично и практическо запознаване със състоянието и месторазположението на минните изработки в рудника и обхождане пътищата на рудника и други. А съгласно чл. 1 от наредбата същата се отнася и за аварийните бази. Видно от разпоредбата на § 10 от ПЗР на КСО осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3. Текстът на чл. 104, ал. 3 от КСО гласи, че за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Логическото й тълкуване води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са "характерът и условията" на труда при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Последното би имало значение доколкото оказва пряко влияние върху посочените две характеристики. По силата на т. 1 от ПКТП (отм.) първа категория е трудът на инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам.-началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. Действително длъжността "спасител от минноаварийна база" е посочена в т. 8 от правилника и за нея се признава втора категория труд, но тя не съвпада напълно с длъжността, заемана от жалбоподателя, така както е изписана в приложените по делото писмени документи - "спасител към минен обект и аварийна база - подземен" или " подземем минен спасител". От друга страна, съгласно разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Настоящата инстанция счита, че правните доводи на Административен съд - - гр. Хасково са изградени при неизяснена фактическа обстановка /не е установено какви точно са били характерът и условията, при които жалбоподателят ежедневно е полагал своя труд/, което съставлява съществено процесуално нарушение и е обусловило необоснованост на решението. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК е приел, че определени обстоятелства от значение за делото не са доказани от жалбоподателя, без преди това да му е указал, че не сочи доказателства за тях. Нарушена е и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. Обстоятелството дали жалбоподателят е работил ежедневно под земята в мините при вредност и тежест на условията на труда, равностойни на тези, при които са полагали труда си непосредствено заетите под земята инженерно-технически работници до началник на рудник може да бъде установено единствено посредством назначаването на съдебно-техническа експертиза. Делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила. Така установените процесуални нарушения са съществени. Те препятстват възможността за ефективна проверка законосъобразността на оспорените актове на пенсионните органи. Визираната порочна процесуална дейност на Административен съд - гр. Хасково е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на жалбоподателя за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, както и служебно да назначи вещо лице, което да установи дали жалбоподателят през периода от 11.01.1978 г. до 1.05.1995 г., когато е заемал длъжността " спасител в минен обект и аварийна база" - подземен в "Аварийна база" - гр. Димитровград е полагал ежедневно труд под земята в мините, при вредност и тежест на условията на труда, равностойни на тези, при които са полагали труда си непосредствено заетите под земята инженерно-технически работници до началник на рудник. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,