Решение № 1912 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2011 г.

Решение № 1912 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Постъпила е молба от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Решение № 8273/11.06.2012 г., постановено по делото. Ответникът - Христо Димитров Въжаров- не е изразил становище по молбата. Върховният административен съд, в настоящия си състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на молбата и наведените в нея твърдения, съгласно чл. 175, ал. 2 от АПК, намира, че е неоснователна. С диспозитива на Решение № 8273/11.06.2012 г., постановено по настоящото адм. д. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение № 1166/25.08.2011 г. по адм. д. № 913/2010 г., с което Административен съд- Бургас е отменил РА № 200900410/29.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, относно установените задължения на Христо Димитров Въжаров по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 8 711.08 лв. главница и 3 293.61 лв. лихви, както и е изменил посочения РА, като вместо установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., от които главница в размер на 18 696.47 лв. и лихви в размер на 4 451.76 лв. е определил главница в размер на 11 733.16 лв. и лихви в размер на 2 798.56 лв. След отмяна на постановеното решение от АС- Бургас, ВАС е отхвърлил жалбата на Христо Димитров Въжаров против процесния РА относно установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 8 711.08 лв. главница и 3 293.61 лв. лихви, както и по отношение на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 11 733.16 лв. главница и лихви от 2 798.56 лв. Молителят счита, че в частта на постановената отмяна по отношение на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 11 733.16 лв. и лихви от 2 798.56 лв. е допусната очевидна фактическа грешка, като сочи, че задълженията, които е следвало да посочи ВАС, съгласно изложените мотиви и диспозитива в отменителната му част, са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. главница в размер на 18 696.47 лв. и лихви от 4 451.76 лв., тъй като приходната администрация е обжалвала отменените над 11 733.16 лв. главница и 2 798.56 лв. лихви до установените с акта. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно, тъй като същото не държи сметка за обстоятелството, че с първоинстанционното решение по същество само частично е уважена жалбата на ревизираното лице срещу определените с РА задължения за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ, като същите са отменени само до размера на разликата над 11 733.16 лв. съответно за главницата и над 2 798.56 лв. - за лихвите. РА е изменен, като е определена главница на установените задължения от 11 733.16 лв. и 2 798.56 лв. лихви. За така посочената разлика, съответно до сумата 18 696.47 лв. и 4 451.76 лв. отхвърлителното решение е влязло в сила като необжалвано от ревизираното лице. Вярно е, че за прецизност, в диспозитива на първоинстанционния съдебен акт е следвало да бъде посочено изрично, че жалбата се отхвърля в останалата й част- неотменена и неизменена с решението, но това не е сторено. Независимо от това, обаче, с изменението на РА само до определен размер, следва да се приеме, че волята на съда е да отхвърли жалбата в останалата й част. Предвид това, настоящият състав намира, че като е постановил отмяна на РА по отношение на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 11 733.16 лв. главница и лихви от 2 798.56 лв., съдът правилно е посочил размера на останалите неотменени спорни задължения- неотменени от първостепенния съд и обект на проверка от касационната инстанция. Предвид изложеното, следва да бъде прието, че липсва явна фактическа грешка в решение № 8273 от 11.06.2012 г., постановено по адм. д. № 13 570/11 г. на Върховният административен съд, осмо отделение, поради което подадената молба за поправка на явна фактическа грешка се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 175, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,