Решение № 1969 от 22.2.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение22.02.2023 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Минчев за отмяна на решение 314/13.05.2022 г., постановено по адм. дело 153/2022 г. на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадено искане на К. Минчев, чрез адвокат Г. Калоянов, за отмяна на решение 314/13.05.2022 г., постановено по адм. дело 153/2022 г. на Административен съд Хасково. Искателят счита, че е налице предпоставката по чл. 239, т. 4 АПК, защото атакуваното от него решение противоречи на посочени други две решения на Административен съд Хасково. Заявява, че трите дела са между същите страни. Отнасят се за едно и също искане отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково. Намира, че е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата по които са постановени трите съдебни акта. Моли съда да отмени посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът директор на ОДМВР-Хасково не изразява становище по направеното искане. Върховният административен съд, пето отделение намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С процесното решение 314/13.05.2022 г., постановено по адм. дело 153/2022 г. на Административен съд Хасково е отхвърлена жалба на К. Минчев против заповед 272з-117/19.01.2022 г., издадена от директора на ОДМВР-Хасково, с която му е наложено на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, за това, че в гр. Хасково, 02.24 часа на 24.08.2021 г., чрез кората на багажника на служебния автомобил, с който осъществява контрол на пътното движение, закрива видимостта на камерата, като ограничава видимостта й изцяло, с което нарушава работоспособността на системата за видеозапис монтирана в автомобила. С цитираното от искателя решение 264/20.04.2022 г., постановено по адм. дело 71/2022 г. на Административен съд Хасково е отменена друга издадена срещу него заповед 1253з-8 от 06.01.2022 г., с която му е наложено второ дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, за различно нарушение осъществено на друга дата на 09.08.2021 г., в 02.55 часа. Различието между двете нарушения се изразява именно в датите на които са осъществени независимо, че фактическата им обстановка е сходна закриване на камерата на служебния автомобил с кората на багажника. Аналогично с третото решение 292/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 73/2022 г. на Административен съд Хасково е отменена различна издадена срещу него заповед 272з-13/05.01.2022г. на директора на ОДМВР-Хасково, с която му е наложено трето дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Тук нарушението отново е при сходна фактическа обстановка, но на дата нямаща нищо общо с горните две на 21.07.2021г. в 00.11ч. Предмет на разглеждане по трите съдебни производства са различни заповеди за налагане на три отделни дисциплинарни наказания за нарушение на различни дати. Общото е само, че наказанията са наложени от един орган директора на ОДМВР-Хасково на същия служител искателя К. Минчев. Вярно е, че фактическата обстановка и при трите нарушения е сходна, но това не означава, че се касае за същото основание, каквото изисква чл. 239, т. 4 от АПК. Следователно е налице единствено визираната в нормата идентичност на страните, защото и искането е различно. То касае отмяна не на един и същи индивидуален административен акт, а на три отделни заповеди. С оглед тези констатации, заявените обстоятелства не обосновават приложението на чл. 239, т. 4 от АПК и искането за отмяна се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от това и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение