Решение № 1997 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 578/2010 г.

Решение № 1997 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 578/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 176 от АПК. Образувано е по молба на юрисконсулт Мария Марчева, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна по повод неприсъждане от страна на настоящия касационен състав на съдебни разноски по развилото се производство по обжалване на решение № 1795 от 30.10.2009 г. по адм. дело № 261 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, във връзка с което е постановено решение № 7431 от 4.06.2010 г. В молбата е посочено, че Върховният административен съд в цитираното решение не е присъдил разноски по делото, независимо от изхода на същото, с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, в случаите когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от изхода, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и ал. 4 от кодекса. Конкретно по повод обжалване на РА № 030801470 от 30.10.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна дружеството - жалбоподател е представило нови доказателства, коментирани в съдебния акт на първоинстанционния съд. Според материалния интерес по спора, който възлиза на 188 995.50 лв., претендираните съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение, то същото според молителя възлиза на 4 229.91 лв. Претендира се неговото присъждане. Ответната страна по молбата - "Бултехс" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на молбата и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Молбата е такава по реда на чл. 176 от АПК, понеже касационният съдебен състав е бил сезиран с жалба от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна срещу решение № 1795 от 30.10.2009 г. по адм. дело № 261 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба има оспорване на решението й в частта му за разноските като неправилно. В постановеното съдебно решение № 7431 от 4.06.2010 г. по настоящото дело от настоящия съдебен състав няма произнасяне в тази част на спора относно правилността на първоинстанционното решение съответно в частта за разноските, поради което е налице хипотезана на искане за допълване на решение по реда на чл. 176 от АПК, а не на чл. 248 от ГПК за изменението му в частта му относно съдебните разноски. Съобразно изложеното и с оглед на срока по чл. 176 от АПК молбата се явява като такава за допълване на съдебно решение и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователно. С решение № 1795 от 30.10.2009 г. по адм. дело № 261 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна е отменен обжалвания РА № 030801470 от 30.10.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, като ответната страна по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 655.00 лв., представляващи осъществените от жалбоподателя такива. С решението, чието допълване се иска е прието, че при този изход от спора, а именно оставяне в сила на обжалвания съдебен акт, на касатора не се следват съдебни разноски, като от ответната страна не са поискани такива и не са представени доказателства за осъществени разноски в касационното производство. Настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно, понеже в съдебната фаза на производството са поискани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, като във връзка с оспорването на РА и с оглед установяване на твърденията си при това, са представени и писмени доказателства, за изготвянето им. Това доказателствено средство се явява допустима само в посочената фаза на производството, поради което и с оглед неограничаване правото на защита на ревизираното лице, същото не би следвало да бъде санкционирано затова, чрез възлагане на всички съдебни разноски в съдебното производство. По отношение разноските настоящият съдебен състав се е произнесъл в постановения от него акт, като не са налице условията за допълване на същия. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение