Решение № 6507 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2015 г.

Решение № 6507 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 18 от 08.01.2015 г. по адм. д. № 2835 по описа за 2014 г. на Пловдивски административен съд, с което по жалба на И. А. Х., с. М. И., общ. Стамболово, обл. Хасковска, е обявена нищожността на Ревизионен акт № 261401250 от 30.06.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив и Дирекция "ОДОП" Пловдив е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи относно действителността на РА, както и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сегашната му редакция. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба И. А. Х., с. М. И., чрез адв. Асадурян, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна, поради следното: За да обяви нищожността на процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията й в сила от 01.01.2013 г., като е оригиналът на акта е подписан само от Светлана Петрова-началник сектор "Ревизии", възложила ревизията, но няма положен подпис от М. Т. - ръководител на ревизията. Процесната ревизия е възложена след 01.01.2013 г. и не е повторна, поради което относно компетентността на органа, издал РА се прилага разпоредбата на чл. 119, ал. -2 ДОПК в сегашната му редакция, в сила от 01.01.2013 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в посочената редакция/ изисква ревизионният акт да бъде издаден от две лица, а това са органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията. Видно от оригинала на ревизионния акт Михаил Тенев не е положил своя подпис на ревизионния акт, връчен на ревизираното лице. Неподписването на ревизионния акт от възложилия ревизията приходен орган и от ръководителя на ревизията, представлява нарушение на посоченото изискване за съвместна компетентност, което е равнозначно на липса на валидно волеизявление на приходните органи за издаване на акта и води до неговата нищожност. Нищожността е най-тежкият порок на административния акт и не може да бъде санирана, поради което полагането на липсващия подпис впоследствие не може да доведе до претендираните в касационната жалба последици. Първонистанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение