Решение № 8592 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2015 г.
ВАСV отделение11.07.2016 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 23/24.02.2015 г., постановено по адм. д. № 291/2014 г. от Административен съд - гр. С. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № РД-09-58/7.11.2014 г. на директора на Дирекция "Природен парк "Сините камъни", гр. С. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8592 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г. от гр. С. против решение № 23/24.02.2015 г., постановено по адм. д. № 291/2014 г. от Административен съд - гр. С. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на съдебноадминистративния спор по същество. Ответникът - директорът на Д. П. парк "Сините камъни" представя писмен отговор на касационната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. Г. Г. против заповед № РД-09-58/7.11.2014 г. на директора на Дирекция "Природен парк "Сините камъни", гр. С., с която на основание чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с държавната служителка. От фактическа страна административният съд установява, че Г. е назначена за първи път на държавна служба в Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - С. на 1.04.2008 г. със заповед № РД-09-02/26.03.2008 г., издадена от директора на РИОКОЗ - С., като възникналото по силата на цитираната заповед служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 105, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗДСл (едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител) на 23.04.2009 г. със заповед № ЗД-06-01. За периода 27.04.2009 г. - 31.01.2014 г. жалбоподателката работи по трудов договор в Д. П. парк "Сините камъни". В посочената администрация Г. работи последователно на длъжностите - експерт "научна и консервационна дейност", главен експерт "туризъм и рекреация", ръководител ИПЦ, главен специалист "проекти и програми", които са определени за заемане по трудово правоотношение. През 2013 г. Г. участва в конкурс за заемане на държавна служба в същата администрация за длъжността - главен експерт "биоразнообразие, природозащитна и консервационна дейност", като е класирана на първо място от конкурсната комисия. Със заповед № РД-09-51/31.01.2014 г. на основание чл. 9 във връзка с чл. 12 от Закона за държавния служител директорът на Д. П. парк "Сините камъни" назначава Н. Г. Г. за държавен служител на длъжността главен експерт "биоразнообразие, природозащитна и консервационна дейност". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-09-58/7.11.2014 г. директорът на Д. П. парк "Сините камъни" прекратява служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12 ЗДСл е предвидено, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Цитираната разпоредба регламентира правомощието на органа по назначаването да направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение, без да е необходимо да мотивира своето решение. За законосъобразността на административния акт са необходими две кумулативно дадени предпоставки: служителят да постъпва за първи път на държавна служба и прекратяването на служебното правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. Заповедта е издадена от компетентния орган в рамките на неговите правомощия, но правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение на основание чл. 12, ал. 2 ЗДСл е упражнено при липсата на материалноправните предпоставки на цитираната норма. Безспорно е обстоятелството, че касаторката работи в дирекция Природен парк "Сините камъни" - С. от 27.04.2009 г. до датата на прекратяване на служебното и правоотношение. Независимо, че през по-голямата част от периода тя е на трудов договор, работодателят и орган по назначаване съвпадат. Действително съществуват различия между правоотношението по трудов договор и служебното правоотношение, но и двете имат за предмет престиране на работна сила. При това положение органът по назначаване има достатъчно дълъг период, през който да придобие преки и непосредствени впечатления от качеството на изпълняваната работа от жалбоподателката, и прекратяването на служебното правоотношение от длъжност, изпълнявана като характеристики и обем, и по трудов договор е в противоречие с основни принципи и цели на закона - за стабилност на служебното правоотношение като гаранция за непрекъсваемост и постоянство на държавната служба (чл. 9, ал. 2 ЗДСл). Нарушени са и административнопроизводствените правила по чл. 6, ал. 1 АПК при произнасяне на оспорената пред административния съд заповед, тъй като директорът на дирекцията не упражнява правомощието си по чл. 12, ал. 2 ЗДСл по разумен начин, добросъвестно и справедливо при обсъдената и установена безспорно фактическа обстановка. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Изрично посочените в закона изключения, включително по чл. 12 от ЗДСл се прилагат при спазване на строго регламентираните изисквания и предпоставки за това, които не позволяват злоупотреби от страна на органа по назначаване при прекратяване на служебното правоотношение. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че оспорената пред административния съд заповед е незаконосъобразна и като отхвърля жалбата срещу нея, съдът постановява неправилно, в нарушение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено от настоящата инстанция. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната следва да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора с отмяната на заповед № РД-09-58/7.11.2014 г. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,