Решение № 7998 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2019 г.

Решение № 7998 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВГ"АД, ЕИК 121186623, гр. София, представлявано от изп. директор А. А. и чрез проц. представител адв. А. Маркова, против решение № 3812/05 юни 2019 г., постановено по адм. д. № 13258/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "ВГ"АД против заповед № ДК-02-ЮЗР-9/К25/23 юли 2018 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Надстройка на едноетажна нежилищна сграда - казино", находящ се в УПИ І-за хотел и подземни гаражи, кв. 245, м. "Лозенец І част" по плана на гр. София, район "Лозенец", Столична община, с административен адрес: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 100, като се възстанови съществуващото положение на едноетажното тяло на хотелски комплекс "Маринела". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно и обосновано решаващият съд е отхвърлил жалбата против процесната заповед. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изводът на първоинстанционния съд за несъответствие на незаконния строеж на характеристиките на преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР ЗУТ е безспорен. Установимо от доказателствата по делото е, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. Това обуславя и правилно приложение на закона от съда при преценката, че заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от изложените в обжалвания акт мотиви - подробно и безпротиворечиво съдът е обосновал горната теза, изводите му се подкрепят изцяло от приложените към делото писмени доказателства, така също и от експертното заключение на приета по делото СТЕ. Този съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях. Липсата в заповедта на определен срок за доброволно изпълнение не е съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е относим едва при преценка законосъобразността на принудително изпълнение на заповедта, но не е и за законосъобразността на заповедта. Заповедта съответства на изискванията за форма, визирани в чл. 59 АПК. Конкретните параметри на съществуващото положение на едноетажното тяло не са предмет на заповедта, а на строителни книжа и техническа документация за сградата. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Дирекция за национален и строителен контрол следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав