Решение № 8218 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2013 г.

Решение № 8218 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Антония Иванова, против решение № 7052 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 7396/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-232-6500/774 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, в частта, в която е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 на Асен Богданов Маринов. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Асен Богданов Маринов, чрез пълномощник адв. Екатерина Иванова, в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник Асен Богданов Маринов против уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/774 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА. С него по подадено от касационния ответник общо заявление за единно плащане на площ за 2010 г. е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3492.43 лева, по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 428.34 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 1908.27 лева, както и е наложена санкция за бъдещ период по НР1 в размер на 991.79 лева. С решение № 7052 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 7396/2012 г. на Административен съд София - град е отменено уведомително писмо изх. № 02-220-6500/774 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта в която е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в предвидената от закона писмена форма. Но в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в нарушение на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. административният орган не съставил доклад за извършената проверка на място чрез дистанционно проучване и не запознал с него земеделския производител предвид констатираните нередности. Това нарушение на административнопроизводствените правила било съществено, тъй като жалбоподателят нямал възможност да участва в производството и да се запознае с конкретните резултати от проверките. Освен това определянето на допустим слой за подпомагане без участие на заявителя, въвеждането му в система и използване на данните от нея нарушавало правата му на защита. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по СЕПП е заявил искане за подпомагане по три парцела с обща площ 19.09 ха, по СНДП - за един парцел с площ 4.28 ха и по НР1 - за два парцела с площ 8.87 ха. При извършена административна проверка е установено наддеклариране /недопустима площ/ по СЕПП за два парцела с обща площ от 4.61 ха, по СНДП - за един парцел с площ 0.34 ха и по НР1 - за два парцела с площ 4.61 ха. За тези парцели няма извършвана проверка на място. С процесното уведомително писмо е прието, че за установеното наддеклариране са налице основанията да бъде отказано финансово подпомагане на касационния ответник: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП и по НР1 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В съответствие с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР1, и е намалено същото по СНДП. Освен това тъй като по НР1 процента на наддеклариране е над 50 %, също на основание с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е наложена и финансова санкция за бъдещ период в размер на 991.79 лева. От събраните по делото доказателства се установяват фактическите и правни основания, посочени в оспорения административен акт. Наличието на фактическите основания е установено въз основа на извършена административна проверка. Изводите от административната проверка се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза и приложените към него скици. Всички те установяват, че описаните площи не са били стопанисвани от касационния ответник - затревяване, наличие на бурени, храсти, къпини и друга тревна растителност, които не позволяват косене и поддържане в състояние за обработка и ползване. Действително проверката за законосъобразност на административния акт не следва да се ограничи единствено до това дали заявените за подпомагане имоти попадат в определения "допустим слой". Но в случая събраните по делото доказателства потвърждават еднозначно установеното при извършената административна проверка. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП, чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП по СНДП и чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР1. Съобразно тях разплащателната агенция следва да намали или откаже плащане по искането за финансово подпомагане на касационния ответник. С процесното уведомително писмо е направено точно това при съобразяване на чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. по отношение размера на намаленото или отказано плащане, както по отношение наложената финансова санкция за бъдещ период. Затова уведомителното писмо не страда от пороци, представляващи основания за отмяната му, както неправилно е приел административният съд. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., а именно, че административният орган не съставил доклад за извършената проверка на място чрез дистанционно проучване и не запознал с него земеделския производител. Посочената разпоредба се отнася за извършване проверки на място. В случая такава проверка не е извършвана, поради което процесуалната норма не е нарушена. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Приетия по реда на чл. 33 от ЗПЗП допустим за подпомагане слой не се предхожда от проверки на място, какъвто извод е направил първоинстанционния съд. В същата законова разпоредба е посочен начина на създаването му. Той е основа за извършване на административни проверки и/или проверки на място, а не обратното. Действително в случая допустимият за подпомагане слой е бил променен след подаване на заявлението за подпомагане, респ. недопустимите за подпомагане площи с процесното уведомително писмо са изключени от него след подаване на заявлението за подпомагане. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК касационният ответник не е бил уведомен за тази промяна, като не му е осигурена възможност да изрази становище по това ново доказателство. Но се установява, че както преди, така и след подаване на заявлението за подпомагане, изключената площ е била недопустима за подпомагане. Промяната в допустимия за подпомагане слой само е удостоверила фактическото положение. Затова извършеното от административния орган процесуално нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК не е съществено, тъй като не се отразява върху правилността на процесното уведомително писмо. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените в производството разноски по делото. Същият е направил разноски по делото както следва: по първоинстанционното производство - 200 лв. за експертиза и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, а по касационното производство - 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Размера на възнаграждението за юрисконсулт се определя съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Или общо разноските му са в размер на 500 лв. Същите са своевременно поискани с касационната жалба, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от касационния ответник. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,