Решение № 13291 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) срещу Решение 325 от 07.03.2025 г. по адм. дело 1035/2024 г. на Административен съд София-област, с което е отменено Решение 223 от 01.08.2024 г. на КРС. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че спрямо дружеството следва да се прилага правната уредба, която е действала към датата на извършеното от дружеството плащане, поради което не са налице надвнесени публични вземания. Излага съображения, че по този начин е придадена обратна сила на съответната нормативна уредба. Оспорва тълкуването на съда по прилагането на чл. 145, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Възразява и срещу присъдените разноски в полза на другата страна, оспорва тяхното основание и размер. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Виваком България ЕАД срещу административния акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. От Комисията за регулиране на съобщенията е подадена и частна жалба срещу Определение 709 от 21.05.2025 г. по адм. дело 1035/2024 г. на Административен съд София-област, постановено в производство по чл. 248 ГПК. В частната жалба се поддържа становище, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ответникът Виваком България ЕАД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да бъде оставен в сила съдебният акт. По частната жалба представя становище за неоснователност. Счита, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното: Предмет на оспорване пред административния съд е Решение 223 от 01.08.2024 г. на КРС, с което е постановен отказ по заявление вх. 10-01-87/09.10.2023 г. на Виваком България ЕАД за връщане на сумата от 2 246 193 лв. поради липса на материалните предпоставки за връщане на недължимо платени годишни такси по ЗЕС. От фактическа страна съдът е установил, че Виваком България ЕАД притежава четири разрешения за предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничени ресурси, издадени от КРС. В това си качество дружеството дължи заплащане на КРС на годишна такса за ползване на ограничен ресурс, която такса за 2023 г. дружеството е заплатило авансово, ползвайки 5 % отстъпка, предвидена в чл. 145, ал. 2 ЗЕС. Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. 10-01-87 от 09.10.2023 г. на Виваком България ЕАД за връщане на сумата от 2 246 193 лв., представляваща недължимо платената сума за годишна такса за 2023 г. за ползване на ограничен ресурс. Искането е мотивирано, че с Постановление 47/31.03.2023 г. на Министерския съвет (ПМС) (Oбн., ДВ, бр. 30 от 4.04.2023 г.) е изменена и допълнена Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (Тарифата), приета с ПМС 374 от 2011 г., които изменения са влезли в сила от 08.04.2023 г. и са в посока намаляване размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс. КРС не се е произнесла по подаденото заявление. Съдът е установил, че по оспорване на Виваком България ЕАД мълчаливият отказ е отменен с Решение 461 от 11.04.2024 г. по адм. дело 1325/2023 г. на Административен съд Софияобласт, оставено в сила с Решение 8779 от 15.07.2024 г. по адм. дело 5903/2024 г. на Върховния административен съд и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. В изпълнение на задължителните указания на съда КРС е издала оспореното в настоящото производство Решение 223/01.08.2024 г. С него органът е приел, че е налице плащане на годишните такси за 2023 г., извършено от Виваком България ЕАД на 31.03.2023 г. по банков път със седемнадесет броя платежни нареждания за всички притежавани от дружеството разрешения, които съответстват на размерите, определени с Тарифата, действала преди 8 април 2023 г., поради което не са налице надвнесени от предприятието публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 от Тарифата. Посочено е, че за КРС не е възникнало задължение да възстанови (върне) претендираните от предприятието суми, тъй като не са изпълнени всички положителни предпоставки, установени в приложимите правни норми, поради което отказва да върне претендираната от Виваком България ЕАД сума в размер на 2 246 193 лв. по заявление вх. 10-01-87/09.10.2023 г. За да отмени решението на КРС, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съобразно изхода на спора е присъдил разноски в полза на Виваком България ЕАД в общ размер на 5 257,27 лв. I. По касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото е безспорно установено, че Виваком България ЕАД притежава четири разрешения за предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничени ресурси, издадени от КРС, за които дължи заплащане на годишна такса за ползване на ограничен ресурс, която такса дружеството е заплатило за 2023 г. с 5 % отстъпка. Във връзка с приетите изменения в посока намаляване размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс и предвид авансово платената годишна такса за дружеството е налице правна възможност да иска връщане на недължимо платени такси, а административният орган е длъжен да направи проверка на внесеното и реално дължимото, като при установени разлики да върне надвнесените суми, тъй като в чл. 147, ал. 3 ЗЕС изрично е предвидено, че таксите се определят с оглед постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, като допълнителните административни разходи и съпътстващите такси се свеждат до минимум, а съгласно чл. 148 ЗЕС КРС е администратор на приходите от такси, които постъпват и се отчитат по нейния бюджет. Предвид изложеното КРС е следвало да направи необходимите изчисления на размера на дължимите такси преди влизане в сила на ПМС 47/2023 и след влизането му в сила (08.04.2023 г.) и да върне надвнесените суми. Неоснователно е възражението на касатора, че спрямо дружеството следва да се прилага правната уредба, която е действала към датата на извършеното от дружеството плащане. Задълженията за такси следва да бъдат определяни в размери, съобразени с прилагането на правната регламентация, действаща към момента на дължимостта на тези такси. Таксата следва да бъде изчислена за два периода, преди и след изменението, като сумата, представляваща разлика от внесената годишна такса на 31.03.2023 г., и определената по горепосочения начин годишна такса, представлява надвнесена такса и подлежи на връщане на дружеството. Неоснователно е и възражението, че е придадена обратна сила на съответната нормативна уредба. От страна на дружеството не се търси прилагане на обратно действие на разпоредби, които са благоприятни за него, доколкото последното не иска възстановяване на сума, представляваща дължимата годишна такса за цялата календарна 2023 г. в намален размер, а се иска само и единствено, въз основа на направено преизчисление между внесеното и дължимото, преди изменението на Тарифата и след нейното изменение (в което се предвиждат по-ниски годишни такси), да се възстанови надвнесената сума. Добросъвестното поведение на дружеството и използването на предоставената възможност за ползване на отстъпка от пълния размер на дължимата сума не следва да се тълкува в негова вреда. Фактът, че Виваком България ЕАД е използвало 5 % отстъпка, не означава, че административният орган не следва да му възстанови сумите, които са платени в по-високи размери от предвидените. Предвид заплащането (към 31.03.2023 г.) на сумата за цялата година съдът е дал правилни указания, че при преизчислението органът трябва да зачете отстъпката от 5 %. Относно ползването на отстъпката значение имат размерът на платената сума и датата на плащане, а не датата на преизчисляване на по-ниския размер на таксата в резултат от изменението на Тарифата. По горните съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и правилно е отменен с обжалваното съдебно решение. II. По частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на Виваком България ЕАД в размер на 5 257,27 лв. От административния орган е направено искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските. Искането е мотивирано отново с аргументи за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подчертава се, че съдът не е съобразил решение от 25.01.2024 г. по дело С-4385/22 г. на СЕС и че решението не се отличава с фактическа и правна сложност. С Определение 709 от 21.05.2025 г. по адм. дело 1035/2024 г. Административен съд София-област е отхвърлил искането за изменение. Според съда размерът на адвокатското възнаграждение е значително понисък от минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. Определението е правилно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора (чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК) първоинстанционният съд правилно е приел, че страните са договорили размер, който не е прекомерен. Размерът на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената защита. За пълнота и като съобрази Решение на Съда от 25 януари 2024 година по дело С-438/22 година, касационната инстанция отбелязва, че присъденият размер е многократно по-нисък от този по чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). По изложените съображения съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. III. По разноските пред касационната инстанция. От Виваком България ЕАД са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 633,16 лева с ДДС за касационната инстанция. Пред касационната инстанция от административния орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно. Размерът на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената защита и е значително по-нисък от този пред първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение