Решение № 14908 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2009 г.

Решение № 14908 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по четири касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК от Снежана Величкова Христова и Митра Симеонова Христова срещу решение № 16 от 13.03.2009 г. постановено от Административен съд Шумен по адм. д. № 112/2008 г. Решението е обжалвано в частта, с която съдът е отменил заповед № РД-15-52 от 10.04.2008 г. на областния управител на Шуменска област за одобряване на план на новообразуваните имоти за м. "Под манастира" и "Теке дере" в землището на гр. Шумен относно отреждането за имот № 294. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Тези касационни жалбоподатели правят искане за отмяна на решението в обжалваното част. Втората касационна жалба е подадена от Дончо Ганчев Дончев и Стоил Ганчев Донев срещу същото решение. С оглед разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че с тази касационна жалба се оспорва решението в частта с която съдът е отхвърлил оспорването, тъй като в останалата част решението е позитивно за тези страни и за тях липсва правен интерес от обжалването му. С касационната жалба са мотивирани доводи за нищожност и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Тези касационни жалбоподатели правят искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което в плана на новообразуваните имоти да бъдат отразени изцяло признатите за възстановяване земеделски земи - нива от 7, 000дка в м. "Под манастира" и лозе и др. с площ от 6, 500 дка в м. "Чадър Тепе" - "Чашката" в землището на гр. Шумен. Трета касационна жалба е подадена от Геновева Стоянова Георгиева. С тази касационна жалба решението е обжалвано в частта, с която е отменена оспорената заповед за одобряване на плана на новообразуваните имоти относно отреждането за имот № 141, кадастрален район 650, в м. "Под манастира". Касационният жалбоподател твърди, че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението. Четвъртата касационна жалба е подадена от Румяна Николова Дюлгерова и Стефан Георгиев Дюлгеров. С тази касационна жалба решението е обжалвано в частта, в която е отменена оспорената заповед за одобряване на плана на новообразуваните имоти за имот № 293, кадастрален район 652 в землището на гр. Шумен. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът областен управител на Шуменска област не е взел становище по касационните жалби. Дончо Ганчев Дончев Стоил Ганчев Донев като ответници по три от касационните жалби излагат доводи за неоснователност. Заинтересованата страна Пламен Димов Василев с писмено становище мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба на Дончо Ганчев Дончев Стоил Ганчев Донев. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-15-52 от 10.04.2008 г., с която областния управител на Шуменска област е одобрил ПНИ за имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Под манастира" и "Теке Дере" в землището на гр. Шумен. Заповедта е оспорена относно отреждането за имоти № 140, № 141, № 144, № 198, № 199, № 226 и № 228 в кадастрален район 650 и за имоти № 289, № 294, № 293, № 295, № 242, № 245, № 246, № 244, № 594 и № 599 в кадастрален район 652. Съдът е отменил оспорената заповед по отношение на имоти № 198, № 141 и № 228, к. р. 650 и за имоти № 242, № 244, № 245, № 246, № 594, № 599, № 293 и № 294, к. р. 652. За останалите имоти, предмет на оспорването, заповедта е потвърдена като законосъобразна. Решението е обжалвано в отменителната част за имоти № 141, к. р. 650, имот № 293 и № 294, к. р. 652 за останалите имоти решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е обжалвано изцяло и в частта, с която е отхвърлено оспорването. За да отмени оспорената заповед за имот № 141, к. р. 650, съдът е приел, че имота е отреден с площ по-голяма от тази, за която се легитимира лицето1 на което е записан имота в разписния лист. Съдът е установил, че имота е записан на Геновева Стоянова Георгиева с площ от 1232 кв. м. От приложения нотариален акт е установено, че това лице е придобило имот с площ от 993 кв. м. Освен това съдът е приел, че не е установено дали за този собственик имота не следва да се запише с площ до 600 кв. м с оглед ограничението на § 4з, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на имот № 293, к. р. 652 съдът е приел, че имота е записан на собственици Румяна Дюлгерова и Никола Бурджиев с площ от 599 кв. м. За имот № 294, к. р. 652 с площ от 728 кв. м. в разписния лист като собственик са записани Румяна Дюлгерова и Никола Бурджиев, а в последствие в кадастралния план е коригирано името на собственика и като собственик е записан Величко Стоянов Христов. Съдът е приел, че за тези имоти не са представени нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост на лицата, записани като собственици. Поради липса на правно основание за отразяването им в разписния лист като собственици на тези два имота, съдът е отменил заповедта и е върнал преписката с указание имотите да бъдат отредени за наследниците на бившия собственик, комуто е признато право на възстановяване. Тези правни изводи на съда са изведени след преценка на събрани по делото писмени доказателства и приетото заключение на СТЕ. По отношение на имотите, за които съдът е отхвърлил оспорването е установено, че лицата които са вписани в разписния лист като собственици се легитимират с надлежни документи, поради което е било налице основание за отреждане на имотите до доказаните права. Съдът е преценил, че доводите на оспорващата страна за наличие на конкуренция на права следва да се разрешат в исково производство. По жалбата на Снежана Величкова Христова и Митра Симеонова Христова. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 3 от АПК и от надлежни страни, легитимиращи правен интерес от обжалване по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Основния довод на тези касационни жалбоподатели е за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в лишаване от правото им да участват в производството по делото. Настоящият състав прие, че е налице инвокираното нарушение на процесуалните правила. С определение от 20.08.2008 г. съдът е конституирал заинтересованите страни в производството - лицата вписани като собственици на имотите, предмет на оспорване. Съобразно приложения разписен лист имот № 599 е вписан на собственик Величко Стоянов (Стоятелов) Христов. Това лице е било конституирано като заинтересована страна, но с определение от 21.10.2008 г. съдът го е заличил, тъй като не може да издири данни за постоянен или настоящ адрес на това лице, поради което и с оглед отстраняване на пречки за даване ход на делото, съдът е заличил тази страна. Касационните жалбоподатели са наследници по закон на заличената страна, видно от приложеното удостоверение за смърт и наследници. С касационната жалба е представен нот. акт № 45, т. I, н. д. № 69/1973 г. издаден на 1.02.1973 г., от който е видно, че по реда на чл. 483 от ГПК (отм.) Величко Стоянов Христов е признат за собственик на имот, съставляващ лозе от 1150 кв. м. в землището на гр. Шумен, м. "Чадър Тепе" при описани граници на имота. При тези доказателства, настоящият състав счете че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - неправилно е заличил конституирана заинтересована страна. Поради заличаване на заинтересованата страна наследниците са лишени от възможност да участват в производството по делото и съответно да защитят правата си при оспорване на предвиденото за тях отреждане. От приетата по делото СТЕ е установено, че за имот № 294 е нанесена корекция в кадастралния план, който е основа за изработване на ПНИ и като собственик на този имот е нанесен наследодателя на касационните жалбоподатели. С касационната жалба е представен нотариален акт, който легитимира правото им на собственост. Поради неучастие на тези лица в производството пред административния съд те са били лишени от възможност да докажат правата си. Само на това основание настоящият състав счете, че решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменена оспорената заповед относно имот № 294, к. р. 652. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК за тази част делото следва да се върне за ново разглеждане с участие на наследниците по закон на Величко Стоянов (Стоятелов) Христов. Неоснователни са доводите на ответниците по тази касационна жалба Дончо Ганчев Дончев и Стоил Ганчев Донев, че представения нотариален акт не легитимира Величко Христов, респ. неговите наследници като собственици и не следва да бъде зачитан при произнасяне по въпроса за законосъобразността на оспорената заповед. Нотариалния акт е официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила до оборването му по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК (отменения текст на чл. 431, ал. 2 от ГПК - 1952 г.). След като тези страни твърдят, че правата по представения нотариален акт не могат да им се противопоставят, с оглед признатото им право на възстановяване на собствеността за същата земеделска земя, те следва да разрешат този спор по исков ред. По касационната жалба на Дончо Ганчев Дончев и Стоил Ганчев Донев. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав прецени, че с тази касационна жалба решението е обжалвано в частта, с която оспорването е отхвърлено. За частта, с която по жалба на Дончо Ганчев Дончев е отменен оспорения административен акт тези лица нямат правен интерес от оспорването с оглед разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК. Съдът е потвърдил оспорената заповед за имоти № 140, № 144, № 199 и № 226, к. р. 650, м. "Под манастира" и за имоти № 289 и № 295, к. р. 652, м. "Под манастира". За тези имоти съдът е приел, че лицата вписани като собственици се легитимират с надлежни доказателства - нотариални актове. Съдът е приел, че твърденията на оспорващата страна за колизия на права с тези лица не може да се разреши в административното производство по оспорване на заповед за одобряване на ПНИ, а следва да се разреши в исково производство. Съдът е преценил представените доказателства и заключението на приетата експертиза, от които е установено по безспорен начин, че тези имоти са отредени съобразно правата на собствениците. Тези изводи на решаващият съд са законосъобразни и обосновани. В одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица - ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване е трансформирано в право на собственост; бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато право на възстановяване на земеделската земя по реда на чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Площта на имота и записа за собствеността в разписния лист, неразделна част от ПНИ за третата категория лица е определена с документа им за собственост и одобрения план трябва да се съобрази с придобитите им права, тоест със съществуващото право на собственост върху имота и не може да променя неговата площ. Оспорването на правата удостоверени с нотариален акт може да стане само в исково производство, а не инцидентно в производството по оспорване на ПНИ. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд в тази част е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Геновева Стоянова Георгиева. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е отменил отреждането за имот № 141, к. р. 650, тъй като е констатирал, че имота е отреден с площ от 1232 кв. м, а лицето вписано като собственик доказва правата си с нотариален акт, по който е приобретател на имот с площ от 993 кв. м. С оглед отреждането на права над доказаните от лицето, вписано като собственик, очевидно е налице несъответствие на плана на новообразуваните имоти с установени права, което правилно е преценено от решаващият съд като основание за отмяна на оспорената заповед в тази част. Необосновани са указанията на съда, че имота следва да се отреди с площ от 600 кв. м. Видно от приложения нотариален акт № 37, т. V, рег. № 7510, н. д. № 510/2004 г. от 13.08.2004 г. на нотариус Светлозар Стоилов - нотариус с район на действие - РС Шумен, прехвърления имот е с площ от 993 кв. м. Прехвърлителят по тази сделка не е бивш ползвател, а се е легитимирал при изповядване на сделката с нот. акт № 24 от 1986 г. за дарение на недвижимия имот. При това положение отреждането за този имот следва да е съобразено с доказаните права по представения нотариален акт, тъй като не е обвързано с ограниченията на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези съображения, настоящият състав счете че решението в тази обжалвана част е правилно, но при връщането административния орган следва да съобрази коригиращите мотиви относно площта, за която следва да бъде отреден имот № 141. По касационната жалба на Румяна Николова Дюлгерова и Стефан Георгиев Дюлгеров. Касационната жалба на Румяна Дюлгерова е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а касационната жалба на Стефан Дюлгеров е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 3 от АПК, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. По отношение на имот № 293, к. р. 652 съдът е приел, че имота е записан на собственици Румяна Дюлгерова и Никола Бурджиев с площ от 599 кв. м за да отмени отреждането на този имот, съдът е приел, че не са представени доказателства, които да установяват правото на собственост за лицата, които са вписани в разписния лист. С касационната жалба е представен нот. акт № 25, т. II, н. д. № 606/1976 г. издаден на 20.04.1976, от който е видно, че лицата вписани в разписния лист като собственици са придобили имота по реда на Глава Втора от Закона за собствеността на гражданите. Съобразно тази продажба лицата са придобили имот - лозе от 600 кв. м. в м. Чадър Тепе" в землището на гр. Шумен. По одобрения план на новообразуваните имоти отразяването на площта и собствеността на този имот е съобразен именно с така установените права. При това положение необосновани и незаконосъобразни са правните изводи на решаващият съд по които е отменил в тази част оспорената заповед. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящият състав счете, че при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК след отмяна на решението в тази част следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Настоящият състав не приема, че в случая е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като не е конституиран като страна Стефан Дюлгеров - съпруг на собственичката отразена в разписния лист. Като заинтересовани страни в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се конституират собствениците на имотите за които се оспорва заповедта, така както са отразени в разписния лист. По приложения разписен лист Стефан Дюлгеров не е вписан като собственик, поради което той не е имал качество на страна в производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение